Жеко и Янeз не са обикновени птици. Те са птици - закрилници. Това са видове растения и животни, от които зависи състоянието на всички останали елементи на екосистемата. На всяка трева, храст, гъба, звяр и птица. Дори на самата екосистема. С други думи - ако Жеко и Янeз са добре, ще бъде добре и гората им. Ако Жеко и Янeз всяка година отглеждат своите малки, а малките им - своите малки, значи всичко в тяхната гора се случва по силата на вечните природни закони. А това значи, че гората ще бъде същата за децата ни и за децата на нашите деца. Освен Жеко и Янeз гората има още стотици закрилници - вековните смърчове, мечката, вълкът, белогърбият и трипръстият кълвач, смокът-мишкар, златката...
Но Жеко и Янeз са закрилници не само на гората, a и на хората край нея, които живеят от богатството й. От нея получават въздуха, който дишат и водата, която пият, дивеча си, вкусните плодове и уханните билки, топлината за огнището и материалите за къщите си. Гората ги закриля от стихиите, спира пороищата, свлачищата, ураганите. И когато погледнат към нея и я виждат здрава и силна са щастливи, сигурни и спокойни, като в собствения си дом. Вековни традиции и уважение към силата на гората, преклонение пред творенията й и зачитане на всяко нейно създание са превърнали човеците в част от нея. Толкова неразделна, колкото Жеко и Янeз.
Днес със силата на познанието си и хилядолетията съвместно съжителство с природата, знаем силата и мястото на всяка жива твар в нея. Знаем, че можем лесно да загубим всичко, дори само ако загубим уважението и вниманието си към природата и за миг всичко да се преобърне.
Такива гори, в които бродят Жеко и Янeз все още съществуват. И хората продължават да живеят заедно с тях и да се закрилят едни други. Но на много места вече ги няма Жеко и Янeз. Няма ги и хората, защото няма защо да бъдат там. С Жеко и Янeз са си отишли, забравени в безвремие онези вечни природни закони, че човекът е само една малка част от всичко, също толкова важна и безценна, колкото всеки останал.
За щастие България е цивилизована държава, радваме се на достиженията на съвременните технологии, развиваме се като общество и хора, успяваме да погледнем далеч след утрешния ден и да прозрем силата и значението на Жеко и Янeз. Като членове на Европейския съюз сме приели да изпълняваме правилата му, защото те са плод на многогодишни традиции и общоприети ценности. Нашата държава има и изпълнява различни задължения по опазване на околната среда. Едно от тях е изработването на т. нар. планове за действие. Те се изготвят за различни видове животни и растения в опасност, с реална и обозрима перспектива да бъдат загубени завинаги. Такива в България са стотици видове!
Плановете за действие са стратегически документи, анализиращи екологията и биологията на видовете, техните местообитания, връзките им в природата и с човека, заплахите, които ги грозят и мерките, които ние като общество и всеки от нас трябва да изпълнява, за да ги има Жеко и Янeз в горите, а с тях и всичко останало. Или по-просто казано плановете за действие са "Рецептите за оцеляване" и "Застраховка Живот" на видовете. Държавата е разработила законов механизъм да възлага разработването на планове за действие на различни организации - научни, ВУЗ, неправителствени, граждански обединения, учени, специалисти, експерти. Защо правим точно ние такива планове за действие? Ами защото ни е интересно и сме подходящи за тази работа. Състезаваме се на равни начала с всички останали и когато се представим най-добре - получаваме задачата. За щастие като членове на Европейския съюз сега имаме възможност да получаваме и средства, но те са само и единствено за Жеко и Янeз. Не могат да се използват за здравеопазване, за болните деца, за детски площадки, за спортни зали, за високо спортно майсторство или магистрали. Можем да ги използваме само за Жеко и Янeз. В противен случай ще бъдат използвани за Жеко и Янeз в Карпатите, Алпите, Пиренеите, в Татрите. Там Жеко и Янeз имат същите проблеми, както в Рила, Пирин и Родопите. И там стотици учени и специалисти са въвлечени в тяхното опазване, прозрели значението на тези птици и високата цена на успеха от опазването им.
Изработването на един план за действие е дълга и трудна задача. Тя включва стотици дни и нощи работа на терен, често в непристъпни и ужасяващи условия посред нощ в дивата зимна планинска гора, далеч от семействата, приятелите и удобствата на съвременния живот. В безкрайни часове анализиране на данни, информация, литература и научни разработки. В дълги срещи с отговорни институции и хората, живеещи в районите и ползващи благата на природата, в изготвяне на прогнози какво ще загубим, ако не опазим Жеко и Янeз и какво и как трябва да правим, за да ги има. Ето това е работата на еколозите. И тя не е просто работа. Това е наша мечта, сбъдване, отдаденост и нещо много повече - това е кауза. Приемаме работата си за мисия, за нещо далеч надхвърлящо обичайните представи за професия и сме щастливи да се наричаме еколози. И затова няма да ни видите да караме лъскави коли, да пътуваме на луксозни круизи и да почиваме в скъпи курорти. Нямаме бляскави домове, последни достижения на техниката и влогове в банки. Но имаме нещо много по-важно за нас - имаме в сърцата си вярата, че Жеко и Янeз ще бъдат в гората си завинаги. И сме честни пред себе си и пред децата си. Честни сме и пред Жеко и Янeз. Това считаме за абсолютно достатъчно, за да се чувстваме достойни.
*Така кръстихме два от глухарите, които изследвахме в рамките на нашия проект „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи“. Единият е кръстен на легендарния директор на Националната служба за защита на природата - Жеко Спиридонов, а другият на комисаря по околна среда – Янез Поточкин.
Този вълнуващ текст е на нашия колега Спас Узунов, а снимката на Стефан Аврамов.
За глухарите и кълвачите с много емоции
