'Рила буфер': България демонстрира нежеланието си да спазва правилата на ЕС

Представителите на научните институции се възпротивиха на това решение, но изненадващо МОСВ и останалите държавни администрации в съвета – НЗХ и ИАГ подкрепиха отлагането. В мотивите си държавата, в лицето на МОСВ явно показа, че пренебрегва изискванията на европейското и национално законодателство, научните аргументи и доказаната от многогодишни изследвания и анализи висока консервационна стойност на зоната. С това си действие, МОСВ и другите държавни институции ясно показаха, че не желаят да се съобразят с последното предупреждение, отправено през есента на 2014 г. от Европейската комисия, България да изпълни задължението си да включи въпросната територия в Натура 2000, тъй като тя е част от Орнитологично важно място (ОВМ) „Рила”. Тогава Комисията даде на страната ни срок от 2 месеца и бяха предприети стъпки за изпълнението на задълженията, но Министерството забави с цяла година вземането на решение и в крайна сметка отново реши отлагане.

Това решение бе взето въпреки, че страната ни бе осъдена само преди месец за неизпълнението на задълженията си по Европейското природозащитно законодателство, включително като не е обявила изцяло друга зона за птици, която е трябвало, а именно през 2007 г. – Калиакра.

Вземането на решение за отлагане на приемането на зоната и препотвърждаване и актуализиране на данни, подложени на 5 независими проверки през последните 10 години, вкл. 2 международни без достоверна аргументация от необходимостта от това недвусмислено показва държавната политика в областта на опазване на природата. Грубото пренебрегване на задължителни нормативни разпоредби потвърждава незаинтересоваността на държавата ни за споделяне на общоевропейските ценности, каквито са грижата и опазването на природата и нейните богатства и устойчивото развитие на регионите и използване на ресурсите.

Обявяването на цялото ОВМ „Рила” като защитена зона за птици ще увеличи националното покритие на Натура 2000 едва с 0,19%, но в същото време ще осигури ефективна защита и управление на значителна част от националните популации на множество горски видове птици. Натура 2000 зоната би гарантирала опазването и устойчивото ползване на старите гори в Рила планина, не само заради птиците, но и заради нуждите на хората от питейна вода, чист въздух, предотвратяване на наводненията и складиране на излишъците от въглероден диоксид.

Допълнителна информация

Според Европейското законодателство държавите членки са задължени да обявят достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, като други мерки, различни от обявяването не се приемат за достатъчни. Също така на етапа на определяне на териториите и границите им не могат да се използват икономически или други аргументи освен научните. Използват се единствено научно обосновани орнитологични критерии, като критериите на БърдЛайф Интернешънъл за определяне на ОВМ са приети като такива от Европейският съд. По делото „Калиакра” Съдът ясно отсъди, че държавите членки са задължени да класифицират всички територии, които след прилагане на критериите са определени като най-подходящи и постанови, че България е виновна за неспазването на това изискване, като в продължение на 7 години е отлагала обявяването на цялото ОВМ като защитена зона от Натура 2000. Съдът нееднократно е постановил в различни случаи, че за територии важни за птиците, които са предложени за включване в Натура 2000, но не са обявени като такива, действа чл. 4.4 на Директивата за птиците, който изисква де не се допуска никакво замърсяване, увреждане на местообитанията или безпокойство на птиците. Този член ще продължи да действа за „Рила-буфер”, докато не бъде включен в Натура 2000 и всяко негово нарушение ще води до наказателни действия.

ОВМ „Рила”, обхваща значителна част от територията на Рила планина, като включва Националния парк „Рила”, Природния парк „Рилски манастир” и територия около двата парка, която няма законова защита. ОВМ „Рила” обхваща както високите алпийски части на планината, така и много стари иглолистни и широколистни гори и ливади, обитавани от 130 вида гнездящи птици.

ОВМ „Рила” бе предложено за включване в Натура 2000 още преди 10 години (през 2006 г.), но при обявяването на екологичната мрежа за птиците още през 2007 г., то бе едно от местата, които не бяха изцяло обявени за защитени зони. Затова бе включено в наказателната процедура срещу България за недостатъчност на мрежата за опазване на птиците, стартирала още през 2008 г. Тогава за Натура зона бе обявен само националният парк. През 2010 г. в резултат на активни преговори между Европейската Комисия, българското правителство, неправителствени и научни организации и при задълбочен анализ на научните аргументи, бяха разширени в достатъчна степен териториите на 4 от шестте защитени зони, обект на процедурата. По отношение на ОВМ „Рила” обаче в Натура 2000 бе включен само ПП «Рилски манастир», а незащитената по закон територия, наречена «Рила-буфер» бе отложена за разглеждане на по-късен етап. В резултат 15% от територията на ОВМ „Рила” остана извън Натура 2000 – основно стари иглолистни, широколистни и смесени гори, но също така и ливади и пасища в по-ниските частта на планината. По този начин най-засегнати се горските видове птици , за които Рила е и най-важна за опазването им в целия Европейски съюз След 4 години на изчакване Европейската комисия отправи последното си предупреждение към Българи за неспазване на европейските закони, тъй като продължава обосновано да счита, че обявяването на цялата територия на ОВМ „Рила” е научно обосновано и без територията на „Рила-буфер” не са изпълнение задълженията на страната ни относно достатъчността на мрежата.

Независимо, че вече 9 години страната ни е в нарушение на законодателството, независимо от научните факти и аргументи, независимо от законовите изисквания, НСБР под натиск на икономически и други аргументи, основавайки се на съмнителни експертизи без научна стойност и обоснованост, продължи да отлага спазването на законите. Тази демонстрация на неуважение към европейските закони може да струва твърде скъпо на българския данъкоплатец, особено след съдебното решение за Калиакра. Последствията за природата в „Рила-буфер” както и за множество хора живеещи както в противопоставящите се общини, така и далеч извън пределите им, ще бъдат видни по-късно, когато ще е невъзможно да поправим грешките си.