81 % от българите искат забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица – в местата, които все още не са застроени

Българите почти по инерция приемат всякакви идеи за опазване на Черноморието и природата въобще. Хората с по-високо образование и доходи показват и закономерно по-висока чувствителност по темата. Извън това не се наблюдават съществени отлики в мненията сред различните групи в изследването, нито според партийните пристрастия.

Това са изводи от сондаж на „Галъп интернешънъл“, част от независимата постоянна изследователска програма на агенцията. Преди седмици бяха тествани няколко твърдения, които да проверят доколко действат наложени в обществото мнения, предубеждения или пък клишета. Този тип проучвания създават най-вече хипотези, които да бъдат подложени на последващо по-задълбочено изследване.

Цялостното отношение към българското Черноморие е като към нещо, което се нуждае от спасяване. 85% от българите се съгласяват, че са нужни различни специални мерки, които да гарантират запазването на останалите незастроени места по Черноморието. Сред хората с по-високо образование и доходи подкрепата е още по-видима.

Например, експериментално беше тестван вариант за забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица – в местата, които все още не са застроени. Макар и да звучи по-крайно, дори този вариант събира 81% подкрепа, като при хората с висше образование тя преминава 90%.

Скоро лансираната управленска идея за екоплажове очевидно попада на благодатна почва, защото 89% споделят твърдението „Задължително е да има места за природосъобразен туризъм, където да не се строи“.

В същото време 15% смятат, че опазването на природата пречи на развитието на икономиката. Както може и да се очаква, делът на подобни отговори е по-висок в малки градове – където проблемът е по-близък. Две трети са на обратното мнение. Това означава, че в масовото съзнание противоречие между развитието на икономиката и опазването на природата не съществува. Върху двете теми явно се разсъждава независимо.

Подобна е картината и по отношение на твърдението „Организациите, занимаващи се с опазване на природата, са вредни за страната ни“. Над две трети не са съгласни, а 11% се съгласяват. И тук обаче в по-малките градове дяловете на негативно отношение към зелените организации е по-осезаема.

Това твърдение беше тествано заради набиращата скорост критика срещу различни природозащитни организации. Разбира се, тук се получават и много автоматични отговори, но като цяло идеята, че природозащитните организации пречат на развитието на страната, не е успяла да постигне широка гражданственост. На този етап българите очевидно не споделят обобщения в това отношение. В същото време обаче дяловете на критични отговори не са пренебрежимо малки и показват нарастващо значение на темата.

Оказва се, че природата не е дискусионна тема в България. Настроенията по тестваните в сондажа твърдения са почти автоматични. Нагласите са принципни, а не конкретни.

Не така обаче стоят нещата по въпрос, който наистина стана политически дискутиран в последните месеци – забраната за палатки. От данните личи, че българите по-скоро не подкрепят забрана за разполагане на палатки по плажовете. Твърдението „Разполагането на палатки по плажовете трябва да бъде забранено“ се подкрепя от 29%, а 40% са на обратното мнение. Младите и хората с по-високо образование са закономерно в по-голяма степен против.

Липсата на ярки различия в мненията на различни социални групи показва, че опазването на природата не се възприема като остро политическа тема. Подобни нагласи бяха отчетени и през 2012 г., когато „Галъп интернешънъл“ отново провери настроенията по тези въпроси.

Данните са от редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан”, проведено от 13 до 19 май 2016 г. сред 819 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.