Защо ЕК започна дело срещу България за липсващата защитена зона “Рила Буфер”

25 Юли 2016
3067
Защо ЕК започна дело срещу България за липсващата защитена зона “Рила Буфер”
До
Председателя на Националния съвет по биологично разнообразие
Г-н Бойко Малинов Заместник министър на МОСВ
ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на доц. д-р Росен Тодоров Цонев, представител на Биологически факултет, СУ „Свети Климент Охридски” в НСБР

Относно: решение на НСБР от 22.03.2016 г. по точка 4. Разглеждане на предложение за списък на защитени зони за опазване на дивите птици, заедно с потъпила документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР – нова защитена зона „Рила-Буфер”.

Уважаеми Г-н Председател,

Съгласно чл. 17 на Правилника за устройството и дейността на НСБР, внасям заявено особено мнение по решението по точка 1. Разглеждане на предложение за списък на защитени зони за опазване на дивите птици, заедно с постъпила документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР – нова защитена зона „Рила-Буфер”.

Изразявам несъгласие с взетото от НСБР решение по т. 1, за отлагане на защитена зона „Рила – буфер” с две години поради следните мотиви.

Това решение на съвета не беше подкрепено от нито един от научните работници и преподаватели, членове на НСБР. Всички съображения на членовете на съвета, гласували за отлагане на защитената зона всъщност се базираха на становища на общините.

Като цяло те могат да бъдат обобщени така:
- Научните данни не са достатъчно и не са актуални (събрани до 2010 г.), за да се обяви тази зона.
- Местното население не е достатъчно информирано за мрежата НАТУРА 2000 и за последствията за него от обявяването на защитена зона Рила-буфер.
- Допълнително бяха изказани и аргументи със социален и икономически характер, което е в противоречие с изискванията на Директива 92/43/’ЕИО и ЗБР, специално за този етап на обявяване на една защитена зона.

Всички тези мотиви са неоснователни по следните причини:
Според съдебната практика на Европейския съюз всички места, които отговарят на орнитологичните критерии (съдебно дело С-3/96) следва да бъдат обявени за Специално защитени зони (защитени зони за птиците по ЗБР), като държавите-членки не могат да използват икономически или други аргументи, различни от научните, когато определят СЗЗ и техните граници (съдебно дело С-44/95). Одобряването на ЗЗ „Рила-Буфер” е процедура по определяне на защитена зона и нейните граници, и както се изисква по закон, това трябва да стане изключително и само на базата на научни данни. Според чл. 4 на Директивата за птиците, държавите-членки са задължени да обявят достатъчно по брой и площ СЗЗ, като прилагането на други, различни от обявяването, природозащитни мерки не могат да се считат за достатъчни (съдебно дело С-202/01). По дело C-141/14 по случая „Калиакра” съдът ясно отсъжда, че държавите членки са задължени да обявят като СЗЗ териториите които отговарят на орнитологичните критерии (т. 27), като при това те трябва да класифицират всички територии, които след прилагане на критериите са определени като най-подходящи (т.28). Освен това свободата на преценката от страна на страните членки на най-подходящите територии за класифициране като СЗЗ е само по отношение на прилагането на съответните орнитоложки критерии, но не и по отношение на целесъобразността на определените най-подходящи територии (т.29). Съгласно съдебната практика също, съдът приема, че критериите на БърдЛайф Интернешънъл за определяне на Орнитологично важни места, са критериите които следва да се приемат за меродавни, а ОВМ следва да се приемат като необходимия минимум, ако държавата не разполага с по-добри данни.

Натура 2000 е законово регламентирана в страната ни вече 14 години (ЗБР е от 2002 г.), обявени са голям брой защитени зони, част от които попадат и на територията на посочените по-горе общини. За този период регулярно вървят процедури по чл. 31 на ЗБР с участието и на общините. Тези факти изключват хипотезата, че те или тяхното население не са информирани. МОСВ е провело няколко национални информационни кампании, включително и по-места, свързани с Натура 2000, включително и мерките свързани с тях. МЗХ от 2007 г. насам провежда ежегодни разяснителни кампании за подпомагане на земеделски дейности, включително и в Натура 2000, като и извършва фактически плащания по ПРСР. В допълнение, много НПО също провеждат информационни кампании относно Натура в рамките на свои проекти. От 2013 г. МОСВ поддържа на интернет страницата си цяла информационна система за Натура 2000, както с обща информация, така и с конкретна информация за различни райони. Европейската комисия също поддържа интернет страница с обемиста информация относно Натура 2000 включително на български език. Специално темата за включване на ЗЗ „Рила-Буфер” е предмет на обсъждания в различни формати още от есента на 2006 г. и въобще не може да се говори за липсата на информираност т.е. тази проекто-защитена зона се обсъжда вече 10 години.

Всички съображения на общините, свързани с определяне на режими, мерки и управление на териториите не трябваше да бъдат взети под внимание при решението на НСБР, тъй като законовата процедура на този етап изисква единствено определяне на територията с нейните граници, а повдигнатите от общините въпроси са предмет на процедури, които ще последват законово едва след приемането на зоната като СЗЗ. ЗЗ „Рила-буфер” е функционално неразделна част от ОВМ „Рила”, определена през 2005 г. и публикувана през 2007 г. Значението на тази територия е установено на базата на солидни научни данни от експерти в областта на орнитологията и опазването на природата. Първоначално територията е приета, като изключително значима за опазването на биоразнообразието при изготвяне на Националния план за действие за опазване на биоразнообразието – 1992 – 1993 г. Определена и през 1995 г. за Корине място за включване в международната мрежа ЕМЕРАЛД, включително поради значението си за птиците. През 2005 г. същата е обявена и за ОВМ в резултат на внимателен анализ на наличните числени данни и прилагане на критериите за ОВМ, включително и с обсъждане между всички експерти орнитолози в страната по това време. През същата година прилагането на критериите (т.е. методиката) спрямо ОВМ, включително ОВМ „Рила”, е щателно проверено от секретариата на БърдЛайф Интернешънъл в Кеймбридж, като заключението е че отговаря на всички посочени в предложението критерии (Іва проверка). В началото на 2007 г. Министерски съвет приема един значително редуциран списък на ЗЗ за птици, включително намалена територия на ОВМ „Рила”, поради което Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България, за неизпълнение на ангажиментите й. В края на 2007 г. БАН прави подробна оценка на всички предложени ОВМ, включително по отношение на качеството на данните, прилагането на приетата от НСБР методика, значението на местата, като потвърждава, че цялата територия на ОВМ „Рила” трябва да влезе в Натура 2000 (ІІ проверка). В рамките на тази проверка различни научни работници на БАН допълват данните за територията, провеждат се няколко експертни дискусии, като по този начин осъвременяват данните към 2008 г. В периода 2008-2009 г. Европейската комисия оценява внимателно научните аргументи за необявените все още територии за общо 6 ОВМ, включително Рила, като предоставя документацията на независими, международно признати експерти. Те потвърждават необходимостта изключените територии да бъдат включени в Натура 2000, за да се приложи правилно европейското право. (ІІІ проверка – на високо и независимо от Българската държава ниво). В началото на 2010 г., в рамките на наказателната процедура, МОСВ организира поредица експертни дискусии по отношение на невключените зони – разглеждат се отново в детайли всички налични данни, прибавят се от страна на експертите нови данни за посочените територии, проверява се актуалността на данните, прилаганите методики. Експертите аргументирано обосновават необходимостта цялата територия на ОВМ „Рила” да бъде включена в Натура 2000, като също така обосновават, възможността територията да бъде адекватно опазена като се обявят 3 защитени зони на територията на ОВМ, които да обхващат респективно националния, природния парк и територията без законова защита, стига и трите територии да се включат в натура 2000. На проведеното тогава заседание (в началото на 2010 г.) на НСБР, от всички предложения не се приемат единствено „Рила-буфер” и „Калиакра”. Заради необявяването на двете територии ЕК изпрати последни предупредителни писма до Правителството – през 2012 и 2013 г. С това показа, че съгласно нейните анализи включването и на двете територии е необходимо и е задължение на страната ни.

През 2014 г. Правителството стартира процедура по изготвяне на документация за обявяването и на „Рила-буфер” за защитена зона за птици, за да се избегнат нови съдебни дела, и поради фактът, че отлагането на решението за тази територия се е проточило вече 4 години. В процеса на изготвяне на документацията е направен нов критичен анализ на данните, като са допълнени новите данни събрани от проучвания. От тези данни е потвърдено, че орнитологичната стойност на „Рила-буфер” и орнитологичните данни на които се основава са актуални и достоверни и могат да се използват, поради което е подготвена и документация съгласно всички изисквания. В края на 2014 г. документацията е внесена в МОСВ и е подготвена за разглеждане през първата половина на 2015 г. При цялата тази продължила 10 години сага около Рила – буфер и нейната обосновка е абсурдно да се приеме твърдението, че няма актуални научни данни и информираност на заинтересованите страни.

Самите научни данни са събирани и обобщавани от експерти-орнитолози от БАН, университети, НПО и др. Ползвана е най-добрата налична информация и най-добрата научна експертиза, при строго спазване на методиките, законовите норми и изисквания, която е актуализирана в продължение на 10 години, до 2015 г. включително.

Считаме, че основанията на членовете на НСБР, гласували за отлагане на защитената зона, по отношение на актуалността на орнитологичната информация се базираха и на становището на еколозите на общините, в които попадат части от Рила–буфер. Не считам, че тези основания са мотивирани и научно издържани. Това становище показва, че вносителите му нямат необходимата компетентност по темата, която обсъждат и не би следвало решенията на НСБР да се базират и на такъв документ. От написаното в тяхната експертиза може да се види, че те не познават природозащитното законодателство свързано с Натура 2000, нямат нужните познания за целевите видове птици, не са запознати с екологията им, а също така не познават и стандартните методики за проучване и анализ. Например, в становището се демонстрира непознаване на терминологията, като се приравняват защитените територии с категории „природен парк” и „национален парк” с „хабитат”. Изкривяват се фактите – например посоченото обстоятелство, че всички 114 ОВМ са обявени като защитени зони не отговаря в пълна степен на фактическата обстановка, тъй като територията на ОВМ „Рила” не е изцяло включена в Натура 2000 - 15% от територията остава извън мрежата, което е и главната причина за нарушение на законодателството и наказателната процедура. В раздела „Относно характера на числовите данни представени на Европейската комисия от БДЗП” се описват подробно данните, дадени от БДЗП за ПП Рилски манастир, но не е ясно откъде са взети тези данни. От една страна се цитират данни, за видове птици, които не са от приложение І на Директивата за птиците, но за тях се обявяват ОВМ според общоевропейски критерии (категория В), поради което са публикувани в книгата „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” (2007). Но от друга страна, в тази книга са публикувани данните за цялото ОВМ „Рила”, без да се прави разграничение между териториите на националния парк, природния парк и незащитената територия. Затова остава неизвестен фактът, как авторите на становището са преценили как и каква част от гнездящите двойки, публикувани в книгата са били в природния парк и каква извън него. След това, в същият раздел се прави орнитологична характеристика на НП „Рила”, но на базата на данни от плана за управление, като тези данни не могат да се цитират като „данни на БДЗП”. В становището има описание на бозайната фауна, което няма отношение към определянето на „Рила-буфер” за защитена зона по Директивата за птиците и което показва базисно непознаване на принципите и философията на мрежата НАТУРА 2000.

В точка 3.2 на раздела, където авторите на становището обсъждат наказателна процедура 2007/4850 за пръв път правят сравнение между данните за птици в ОВМ „Рила” и в двете защитени територии – НП и ПП, като обаче сравняват единствено броят на видовете, за които въпросните територии са важни. Явно не им е известно, че броят на видовете не е показателен за определяне на една територия като защитена зона за птици, а са нужни числени данни за популациите, макар в становището да има текстове, копирани от методиката за ОВМ книгата. Цитирайки данните от проекта на МОСВ за картиране на видове и местообитания, вносителите на становището посочват, че липсват публични данни за двете защитени територии на територията на ОВМ „Рила”, като не отчитат фактът, че според методиката тези територии не са били обект на проучване в рамките на проекта, именно за поради разработването на Планове за управление и с цел избягване на двойно финансиране. Предмет на проучване е била само незащитената територия „Рила-буфер”. На базата на Червената книга на България, том 2 се прави заключение за недостатъчна аргументация за обявяването на „Рила-буфер”, без да се познава фактологията и без да се отчита фактът, че Червената книга е само един от източниците на информация ползвана в случая, а не основен източник.

Вносителите предлагат на МОСВ и НСБР прие да се направят допълнителни проучвания за територията на „Рила-буфер” на базата на изложените агументи. Които както стана ясно от оценката по-горе са неоснователни и базирани на неверни или изопачени данни, или въобще не са базирани на каквато и да е научна информация.

В връзка с цялата изброена по-горе фактология, апелирам към Министъра на околната среда и водите да не се съобрази с решението на НСБР по точка 4 от дневния му ред от 22.03.2016 г и да се направи законово нужното за обявяването на защитена зона „Рила-буфер”.
24.03.2016 г.
Доц. д-р Росен Тодоров Цонев
Катедра Екология и ОПС
Биологически факултет,
СУ „Свети Климент Охридски”
снимка: Радо Саров Gowhere.bg