7% от местообитанията в зоните по Натура 2000 са определени като стари гори, в които се забраняват сечите

Срокът за коментари до МЗХ е 1 месец! Призоваваме гражданите да бъдат активни и да се убедят дали „любимата“ им вековна гора ще бъде запазена. Коментари може да изпращате до Министъра на земеделието и храните (minister@mzh.government.bg) с копие до Коалиция „За да остане природа“ (contact@forthenature.org), ако прецените за нужно.

Припомняме, че благодарение на работата на WWF, СДП Балкани, БДЗП и БФБ за последните няколко години бяха направени задълбочени теренни проучвания и бяха определени най-ценните стари гори в страната. Данните и резултатите бяха изпратени до МЗХ в края на 2015 и началото на 2016 г. с цел да подпомогнат процеса, иницииран от МЗХ и с апел, тези стари гори да бъдат включени в списъка с гори във фаза на старост на МЗХ.

Междувременно ние се ангажираме да анализираме и сравним нашата информация за старите гори с тази на министерството, за да сме сигурни, че общественият интерес ще бъде отразен коректно и в пълнота в предстоящата за издаване Заповед на Министъра на земеделието и храните за обявяване на защитените стари гори. Очакваме, че ще бъдат спасени вековни гори, подложени на безмилостно изсичане от години като тези в Рила, Родопите, Странджа, Пирин, Беласица, Стара Планина и др., за които редовно получаваме сигнали от гражданите.

Всички стари гори, предложените както от МЗХ, така и от природозащитните организации могат да бъдат разгледани и сравнени на ГИС платформата за горите поддържана от WWF: http://gis.wwf.bg/forests/

Какво представляват старите гори?

За да се формира една стара гора, природата трябва да бъде оставена да следва естественото си развитие в продължение на векове без съществена човешка намеса. В зависимост от дървесните видове и конкретните условия, този период може да продължи най-малко 120 години. Такива гори имат разнообразна структура и са богати на животински и растителни видове. В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, но това, което веднага привлича погледа, са внушителните стари живи дървета ветерани, с размери близки до максималните за вида, и стоящите или паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане, покрити с мъхове, лишеи и гъби. Картината се допълва от дърветата с масивни корони и клони, с изсъхнали или счупени върхове, с хралупи или различни по големина дупки, направени от кълвачи. Отделните групи и единични дървета с различна възраст и размери са неравномерно разпръснати, което създава по-скоро усещане за хаотичност, отколкото за подреденост. Старите естествени гори са станали харизматичен символ на представата ни за истинска гора.

Защо са важни старите гори?
- Като запазваме местообитанията на различни растения и животни, запазваме и поддържаме съществуването на тези видове. Някои редки видове са силно чувствителни към точно определен вид гора, без която ще изчезнат.
- Колкото по-стари са дърветата в една гора, толкова повече въглероден диоксид задържат в себе си. Отсичането им (а след това преработване или изгаряне) означава освобождаването му в атмосферата и допринасяне към неблагоприятните изменения в климата. Колкото повече стари дървета и гори опазваме, толкова по-устойчиви ще бъдат в дългосрочен план условията на живот и за нас самите.
- Големите стари дървета с развита коренова система задържат почвата и укрепват склоновете във вододайните зони; голямата листна маса на развитите корони допринася за наличието на повече чист въздух в противовес на все по-лошото му качество в големите градове. Наличието на стари гори в близост до София например би могло да доведе дори до подобряване на въздуха в града. Чистата вода и чистият въздух са важна предпоставка за високото качество на живот, на което всеки човек би искал да се наслаждава.