На форум на високо равнище, където представители на страните от Г20 се срещнаха да обсъждат нарастващото замърсяване на морската среда, 50 активисти в червени спасителни жилетки изписаха думата ‚Действайте“ (ACT) във водите на езеро, близо до мястото на събитието в Бремен. Активистите разгънаха и банер с думите „За океани, свободни от пластмаса“.
„Нашите океани и морските обитатели, за които те са дом, се задушават от отпадъчна пластмаса, изчислена на 8 милиона тона боклук, отмиващ се от бреговете в океана всяка година. Това е бързо влошаваща се криза. Действия, а не думи, от страна на правителствата са належащи, за да сложат край на това. Като най-развити в света, държавите от Г-20 имат отговорността да ръководят този процес и да приемат правно обвързващи решения“, каза Тило Маак, експерт към „Грийнпийс“-Германия.
„Грийнпийс“ призовава правителствата да забранят ключови източници на пластмасата в морето като решаваща първа стъпка, включително пластмаси за еднократна употреба, опаковки и микропластмасата. Която и да е компания или търговско предприятие, произвеждащи пластмасови изделия, като например опаковки, трябва да носи отговорност и да допринесе за разрешаването на проблема. Настояваме за по-строги изисквания към схемите за разширена отговорност на производителя (РОП) (1).
„Не можем само с рециклиране да намерим изход от проблема с отпадъчната пластмаса. Правителствата прибързват, обръщайки се към рециклирането. Вместо това трябва да поставят на дневен ред приоритизирането в управлението на отпадъци: първо – да продотвратят първоначалното производство; второ - да установят практика за повторно използване на вече произведеното; и чак на последно място - рециклирането“, казва Маак. В отражение на културата ни на справяне с отпадъците, пластмасата залива ежедневието ни, поради факта, че по-голяма част от пластмасата се произвежда за еднократна употреба, включително опаковки. Глобалното производство на пластмаса скочи неимоверно в последните 50 години и по-специално в последните десетилетия. Само между 2002 и 2013 година то се покачи с приблизително 50% - от 204 млн. тона до 299 млн. тона. По прогнози до 2020 г. (2) се очаква това количество да достигне 500 млн. тона годишно, което ще представлява 900% увеличение на нивото, достигнато през 1980 г.
Няма точно изчислено количество на пластмасата в Световния океан, но от общото количество на отпадъците в него, към пластмасата се причисляват между 60 и 80%. Приблизително 4 до 12 млн. тона пластмаса навлиза в океана всяка година (3). А само около 14% от пласмасата се рециклира (4).
„Въвеждането на нови методи, създаването на алтернативни системи за доставяне на крайния продукт и заменянето на микропластмасата с устойчиви материали са ключови мерки. Задължителните срокове за преустановяване на пагубната дейност ще дадат тласък на иновациите, ако са подкрепени от страните на Г20. Това би допринесло много повече от проточените дискусии по темата. Време е за решения!“, добавя Маак.
Бележки:
1. РОП (Разширена отговорност на производителя): Принципът за разширена отговорност на производителя определя задълженията на производителите и вносителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (опаковки, найлонови торбички, батерии, електроуреди, автомобили, автомобилни гуми), като това да организират разделно събиране или обратно приемане на продуктите – например чрез цветните улични контейнери за отпадъци от опаковки или кутиите за батерии в магазините.
2. Global Ocean Commission, 2015 “Plastics - Keeping them out of the ocean”
3. Jambeck et al, 2015 “Plastic waste inputs from land into the ocean” Science Vol. 347 Issue 6223
4. Ellen MacArthur Foundation "The New Plastics Economy: Rethinking the future of plastics" (2016)
Снимки: Photographer © Marcus Meyer / Greenpeace