“Една основна задача за Изпълнителна агенция околна среда и Столична община е да събират и публикуват повече данни за замърсяването на въздуха, които да са обществено достъпни за ползване и интерпретация.”, подчертава Ивайло Попов от Екологично сдружение “За Земята”. Той припомни, че организацията спечели няколко дела по казуса за достъп до почасовите данни за фини прахови частици от автоматичните измервателни станции, които все още не се предоставят за свободно ползване.
Освен че е е оскъдна, информацията често е разпиляна и несистематизирана. Отговорните институции не координират достатъчно добре взаимната си работата и не споделят наличните бази данни. В резултат на това отделните политики и процеси не са синхронизирани и не доставят желания ефект за по-чист въздух.
Същевременно решения със съмнителна ефективност си пробиват път. Такъв пример са филтрите за комини, които, според експертния анализ на “За Земята”, не са най-добрата мярка. В същото време зоните с ниски емисии засега остават извън фокуса на местната власт, въпреки че опитът показва, че могат да намалят замърсяването на въздуха в града дългосрочно, отбеляза урбанистът д-р Ангел Буров.
Както много други проблеми, замърсяването на атмосферата се създава от нас, които след това страдаме от последствията. Логичното решение е да престанем да си вредим, но на практика това се оказва трудно. “Ефективната намеса в избора на отоплителни уреди трябва да е съчетана с разбиране на потребностите”, обясни социологът д-р Никола Венков, който анализира какво може да стимулира хората да спрат да се отопляват на печки на твърдо гориво. Той подчерта, че в момента се шири мнението, че замърсяват единствено домакинствата с ниски доходи от определени етнически групи. Освен погрешно, това разбиране е и вредно, защото създава социално напрежение, разделя обществото, и без да е базирано на реални изследвания и факти, води до преекспониране на проблемите.
Всъщност според социологическо изследване на “За Земята” от септември 2018 г., хората със средни и високи доходи замърсяват не по-малко, тъй като домакинствата им също използват твърди горива за отопление. Понякога проблемът не е в нежеланието или липсата на възможност, а в незнанието, затова се чуха и мнения в полза на повече образователни кампании.
Замърсяването на въздуха е гореща тема през последните три години, по която много се говори и малко се знае. За преодоляването на проблема са нужни повече откровени разговори между граждани, институции, изследователски центрове, университети, които да доведат до повече яснота, координираност и реално сътрудничество във вземането на решения. Както заключи пулмологът д-р Александър Симидчиев в края на дискусията, “истинската рецепта за справянето с този проблем се нарича партньорство.” От “За Земята” заставаме зад него.
Допълнителна информация:
Изводи и предложения от дискусията ще бъдат публикувани на страницата на "За Земята".
Запис от събитието можете да гледате на Facebook страницата ни.
Още снимки от събитието ще намерите тук.
'За Земята': За чист въздух е нужно партньорство, а не търсене на виновни
