Програмата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“ анализира данните за температурата от цялата планета. Резултатът показа, че миналия юли е бил с около 0,56°C по-топъл от средната глобална температура в периода между 1981 и 2010 г. Екстремните жеги доведоха до най-високите температури в Аляска, улесниха безпрецедентните пожари в Арктика и предизвика масово топене на ледената покривка на остров Гренландия.
„Месец юли обикновено е най-горещият в годината. Но този юли беше най-горещият, регистриран някога“, казва Жан-Ноел Тепо, ръководител на програмата „Коперник“. „Годините между 2015 и 2018 са били четирите най-топли в човешката история. Ако продължим да увеличаваме емисиите парникови газове, които оказват негативно въздействие върху температурите на Земята, ще продължим да отбелязваме и такива рекорди.“
Водата като „защита“ от високите температури
Най-надеждното средство за противодействие на горещите вълни и жегите е водата. За съжаление, на нея също може да се разчита все по-малко. Ново проучване на Световния институт по ресурсите установи, че от 1960 г. насам изземването на водата в глобален мащаб е нараснало двойно заради засилващото се търсене – предимно за нуждите на земеделието и промишлеността. Институтът публикува и изследване на най-силно изложените на воден стрес държави. Оказа се, че 17 страни – дом на една четвърт от световното население, са подложени на „свръхвисок воден стрес“. По-голямата част от държавите в Южна Европа като Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, както и традиционно дъждовната Белгия, попадат в категорията на страни с „висок воден стрес“, включваща 44-те най-засегнати държави на планетата. Това означава, че техните водни ресурси намаляват със средно 40 % на годишна база. България се нарежда на 54-о място по нива на воден стрес в света.
Природозащитната организация WWF предупреждава, че водният стрес представлява сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и бизнес стабилност. Причината е, че нарастването на населението, социално-икономическото развитие и урбанизацията увеличават потребността от вода, докато климатичните промени влияят на динамиката и количеството на валежите.
Дванадесет от 17-те страни, които са най-силно изложени на риск от липса на вода, се намират в Близкия Изток и Северна Африка. Районът е горещ и сух, а промените в климата представляват допълнително предизвикателство за тях. Световната банка установи, че в резултат от това тези държави ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.
За да ограничим нивата на водния стрес WWF съветва:
- да повишим ефективността на селското стопанство, което днес е отговорно за 40 % от общото количество вода, използвана на годишна база. Земеделските производители биха могли да се ориентират към семена, които се нуждаят от по-малко вода и да подобрят техниките си за напояване, използвайки прецизно поливане;
- да консумираме разумно и ограничим количеството храна, което изхвърляме. Към момента то се оценява на 33 % от произвежданото в световен мащаб;
- да инвестираме едновременно в „сива“ и „зелена“ инфраструктура. Тръбите и пречиствателните станции могат да работят в тандем с влажните зони и здравите водоеми за справяне с проблемите на водоснабдяването;
- да спрем да мислим за отпадъчните води като за „отпадъчни“. Повторната им употреба създава нов водоизточник. В тези води съществуват полезни ресурси, които могат да се събират, за да се намалят разходите по пречистване на водата.
Една четвърт от световното население е подложено на свръхвисок воден стрес
