Изследването обединява научни модели за прогнозиране с опита и наблюденията на местните рибари на три континента. Фокусът попада върху Еквадор, Южна Африка и Филипините, където дребномащабният риболов играе ключова социо-икономическа роля и където ефектите от климатичните промени ще се усетят особено силно.
„Изменението на климата влияе негативно на голяма част от видовете, на които разчитат рибарите, включително сардина, аншоа и риба тон. Дори при най-благоприятния сценарий, когато глобалното затопляне бъде ограничено до 1.5° C, много видове остават изложени на риск да изгубят местообитанията си“, предупреждава Филип Канстингер, експерт в практика „Морета и океани“, WWF.
Последиците от затоплящия се океан
От XIX в. насам океанът е абсорбирал около 28% от въглеродния диоксид, произведен от човешка дейност и над 90% от топлината, която тя генерира. До края на века киселинността на океана ще нараства 10 пъти по-бързо от общото окисляване през последните 55 милиона години. Морските видове реагират на затоплянето на океана като се местят към по-студени и по-дълбоки води, отдалечавайки се от бреговата зона и към полюсите. Не всички видове обаче се движат с еднаква скорост и взаимоотношенията плячка-хищник постепенно се променят. Променя се също и работата на рибарите.
Рибарите потвърждават: климатичната криза вече е тук
Рибарите вече забелязват ефекта от промените в климата. Сред най-често цитираните наблюдения са необичайните температури на морската вода, намаляването на рибните запаси, промяната в разпространението на видовете и увеличаването броя на екстремните явления, като високи приливи, силни ветрове и морски горещи вълни.
Учените алармират, че необичайните проявления на климата ще станат по-чести и по-интензивни, което ще окаже значително въздействие върху крайбрежните екосистеми и хабитати, като причини висока смъртност при някои видове. Кумулативният ефект от тези промени ще е особено опустошителен за кораловите рифове, които са дом на 25% от всички морски видове. Очакванията са, че до 2050 г. от тях ще оцелее едва 1%. Днес над една четвърт от рибарите разчитат на рифовете за своята прехрана.
„В следващите десетилетия много видове ще се сблъскат с температури, които значително надвишават комфортните им граници. Това ще се отрази на техните навици и популации. А по-малко риба, означава по-малко храна и доходи за хората, чието препитание е обвързано с нея. Дребномащабният риболов, който представлява половината от рибната продукция в света, ще бъде непропорционално засегнат от последиците на затоплящия се океан“, коментира Канстингер.
Оттук накъде?
С очаквано население от близо 10 милиарда души до 2050 г. човечеството ще има нужда от повече морски ресурси отвсякога. Това може да бъде постигнато единствено чрез преминаване към устойчиво управление на рибните запаси, намаляване количеството на изхвърления улов, организиране на отговорни аквакултурни стопанства и адаптация към климатичните промени. Спешно се изискват и по-ефективно наблюдение и контрол на риболовните дейност, заедно с инвестиции в по-добро оборудване и научни данни. Учените обаче смятат, че от всички тези мерки би имало смисъл само ако човечеството съумее да задържи глобалното затопляне в рамките на 1.5° C.
Как можем да помогнем ние в Европа?
Рибата и морските дарове са най-търгуваната стока в глобален мащаб. За последните 40 години световните запаси са намалели почти наполовина, а Европейският съюз е най-големият пазар на морска храна на планетата. Това прави ролята на европейските потребители много важна. Европа може да бъде основен двигател за промяна в световната промишленост за морска храна. Изборът на устойчива и сертифицирана морска храна е от решаващо значение за поминъка на 800 милиона рибари на планетата.
Доклад на WWF алармира, че климатичната криза заплашва поминъка на рибарите
