Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите.
Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.
Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.
„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.
Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1">. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2">.
Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.
Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3"> и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4">. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5">, както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6">.
Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите
