ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ НАТУРА 2000 В БЪЛГАРИЯ?

През 2021 – годината когато се очакват 3 ключови за НАТУРА 2000 действия от държавата (приемането на заповедите за обявяване на повече от 80 % от защитени зони за страната; Националната приоритетна рамка за действие 2021-27 и Доклада за целите за НАТУРА 2000) – за съжаление са заложени поредните стъпки от системната политика за унищожаване на българската природа, причина за осъдителни присъди в Европейския съд и пропуснати възможности от полагащите се за страната ни фондове през следващия програмен период.

Какво държавата не прави съгласно задълженията й по европейското право и регламенти:

• България не определя адекватни природозащитни цели при издаване на заповедите за защитените зони и това ще доведе до осъждане на страната по започналата наказателна процедура от ЕК, неспазване на законите на Европа и загуба на финансови средства по всички оперативни програми през следващия програмен период.
• България не провежда адекватно наблюдение и докладване на състоянието на природата и на практика укрива от Европейската комисия информация за реалното й състояние и увреждане. Това прави незаконосъобразни всички решения за одобряване на проекти с европейски средства и ще доведе до загуба на средства и вероятно до наказателна процедура.
• България планира своите финанси до 2027 за НАТУРА 2000, без да залага в тях решаването на проблемите по започналите вече или предстоящите наказателни процедури, и всички предложени мерки се основават на неадекватна мониторингова информация, което ги прави неефективни.
Катерина Раковска от Коалиция „За да остане природа в България“ посочи, че Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 (НПРД) за следващия финансови период (2021 - 2027) се нуждае от значителни подобрения. Недостатъците в нея отразяват проблемите в цялостната политика по управление на биоразнообразието и екологичната мрежа Натура 2000:
• Рамката не предвижда мерки за преодоляване на двете хоризонтални процедури на ЕК за Натура 2000 – тази за липсата на обявяване на защитените зони и съответните консервационни мерки на ниво зона, както и за некачествени оценки за съвместимост.
• Продължава да налага подход за управление на Натура 2000, по който МОСВ вече пет години не успява да постигне консенсус, и който провокира критики от академични институти и неправителствени организации (НПО), и изкара на протести хиляди хора през лятото на 2020.
• България не изпълни задълженията си по директивата и не извърши полеви проучвания на природозащитното състояние в интервала 2013-2018, съответно надеждни данни за състоянието и заплахите липсват. Това е и причина за липсата на систематичен анализ и адекватно приоритизиране, довело до някои куриозни мерки като например: за група „Д.2.7. Скални местообитания, дюни и зони с рядка растителност“ има предвидено премахване на чужди видове и нетипична храстова и дървесна растителност за над 10 млн. евро, или около 80% от сумата за тази група местообитания. Но липсват напр. средства за мерки за борба с бракониерство на дива коза.

Андрей Ковачев от СДП „Балкани“ сигнализира, че констатираните системни проблеми и липса на приоритизиране и управленска воля за излизане от тази ситуация, вероятно ще доведат България до загуба на европейски средства за Автомагистрала Струма, до вероятна осъдителна присъда от съда на Европейските общности и до пропуснати ползи от усвоени по оперативните програми до 2027 г. средства. Причината за това е не просто липсата на заповеди за обявяване на зоните от НАТУРА 2000, а липсата на определени адекватни природозащитни приоритети (виж доп. информация за защитена зона „Кресна“).

През 2019 и 2020 г. МОСВ обяви обществено обсъждане на т.н. „документ за целите“ и на над 50 проекто-заповеди за обявяване на защитени зони. Анализът на тези документи показа неадекватност и неспособност да се определят цели, съгласно изискванията на чл. 4.4 на европейската Директива за местообитанията. Примерът със защитената зона в Кресна показва, че формулираните от МОСВ приоритети са общи, преповтарят общата цел на закона и липсва посочване на първостепенните причини за обявяване на зоната, като част от НАТУРА 2000.

Петко Цветков от Българска фондация Биоразнообразие заяви: „Качественият мониторинг и оценка на благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията е в основата на формулиране на качествени цели и планиране на адекватни мерки за решаване на проблемите и като резултат подобряване на благоприятното природозащитно състояние. За съжаление абдикирането от своите задължения на МОСВ и непровеждането на качествен дългосрочен мониторинг и правенето на проформа необективни оценки, води до обезсмисляне на цялостното опазване и управление на мрежата Натура 2000“.

Българското правителство има срок максимум до април 2021 да намери решение съответстващо на европейските директиви и да обяви адекватно защитените зони и техните приоритети. Тогава ще приключат две мисии на независими експерти – на Европейската комисия и на Бернската конвенция. Ако проблемът не бъде решен, крайният резултат ще бъде осъждане на България в Европейския съд и прекратяване на финансирането на всички европейски проекти и програми, свързани с Натура 2000.

По предложение на Аурелио Сесилио от Дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК в негово писмо от 13.01.2021, НПО ще внесат до края на месеца своите анализи и предложения до МОСВ и ще очакват адекватни действия по този проблем от правителството. НПО се надяват ЕК да организира среща за обсъждане на този въпрос, доколкото досега българското правителство отказва всякаква ефективна комуникация с екологичните неправителствени организации.






Допълнителна информация:

I. Издаване на заповед за НАТУРА 2000 зоната Кресна – Илинденци и европейското финансиране на автомагистрала Струма и на оперативните програми за транспорт (допълнителна информация от Андрей Ковачев).

Андрей Ковачев посочи, че България ще загуби европейските средства за АМ Струма и вероятно ще бъде осъдена в съда на Европейските общности, както и че това предстои да се случи вероятно с всички оперативни програми до 2027. Причината е не просто липсата на заповеди за обявяване на зоните от НАТУРА 2000, а липсата на определени адекватни природозащитни приоритети. На 24 януари 2019 г. Европейската комисия започна наказателна процедура спрямо България и това пряко засяга всички програми и проекти, засягащи НАТУРА 2000, съгласувани от МОСВ след 2014 г. или тези, които ще се одобряват. Според чл. 4.4 и чл. 6.3 на европейската Директива за местообитанията те са незаконни. Най-пряко и спешно това засяга лот 3.2 на магистрала Струма през Кресненски пролом. Още на 17 септември 2019 г. , комисарят по околна среда на Европейската комисия г-н Кармену Вела посочва, че наказателната процедура е пряко свързана със случая Кресна, където екологичното решението за одобряване на проекта е незаконно заради липса на предварително определени законосъобразни природозащитни приоритети на НАТУРА 2000 зоните.

През 2019 и 2020 МОСВ обяви обществено обсъждане на т.н. „документ за целите“ и на над 50 проекто-заповеди за обявяване на защитени зони. Анализа на тези документи показа неадекватност и неспособност да се определят цели съгласно изискванията на чл. 4.4 на европейската директива за местообитанията. Примера със защитената зона в Кресна – формулираните от МОСВ приоритети са общи, преповтарят общата цел на закона и липсва посочване на първостепенните причини за обявяване на зоната, като част от НАТУРА 2000. До сега МОСВ е игнорирало всички становища и предложения на НПО по въпроса.

Решението, което предлага правителството е да промени Оперативна програма Транспорт и да пренасочи средствата за магистрала Струма през Кресна към 2 други транспортни проекта – магистрала Европа и скоростният път Ружинци-Монтана. Не решаването на проблеми с обявяването на приоритетите на НАТУРА 2000 обаче пряко се отразява и на тези проекти – и двата са съгласувани след 2014 и няма как да получат европейските средства по същите причини. Оттук насетне тази съдба, чака всички оперативни програми и проектите по тях, включително и Оперативната програма транспортна свързаност до 2027 година.

Българското правителство има срок максимум до април 2021 да намери решение, съответстващо на европейските директиви и да обяви адекватно природозащитните приоритети на защитена зона Кресна - Илинденци. Тогава ще приключат две мисии на независими експерти по случая Кресна и автомагистрала Струма – на Европейската комисия и на Бернската конвенция. Ако проблемът в Кресна не бъде решен, а заповедите на останалите зони от НАТУРА 2000 не се съобразят с подхода приложен в случая със защитена зона Кресна –Илинденци, то крайният резултат ще бъде осъждане на България в европейския съд и прекратяване на финансирането на всички европейски проекти и програми свързани с териториите в НАТУРА 2000.

II. Пример с парадоксални предложения за мерки в Национална рамка за приоритетни действия 2021 – 2027 (информация от Петко Цветков)
В проекта за Национална приоритетна рамка за действия 2021 – 2027 много от мерките са обосновани със съответните заплахи, но липсата на систематичен анализ е причина и за пропуски и парадоксални предложения за мерки като:

В Д.2.1. Морски и крайбрежни води е предвидена Мярка 18: “Подобряване на природозащитното състояние на морски типове природните местообитания чрез подкрепа за временно преустановяване на улов на бяла мида (1110, 1160): компенсация за временно преустановяване на улов на бяла мида”. Порочно е финансирането и компенсирането на дейности, които противоречат на законодателството (Закона за рибарство и аквакултура и ЕО на Морската стратегия). Логичната ефективна мярка би било засилване на капацитета на институциите за прилагане на законодателството за ефективна забрана на дънното драгиране и тралиране, които пряко увреждат дънните местообитания и намаляват хранителната база за икономически ценни видове риба. Особено пряк възпиращ ефект ще има и забраната на износа на бяла мида от България, което де факто финансира унищожаването на посочените типове природни местообитания.
III. Несъобразяване на МОСВ с БАН при изготвяне на европейските мониторингови доклади за НАТУРА 2000 (информация от Петко Цветков)

По проблема със злоупотребата с инструмента за наблюдение състоянието на природата и докладването за това на Европейската комисия има две задълбочени и всеобхватни становища на институтите на БАН и отново има съзнателно и преднамерено нулево съобразяване с това от страна на МОСВ и нулеви мерки за решаване на проблема до 2027.
• липсва адекватна и верифицирана научна информация и проучвания на които да се стъпи, а българските учени са държани в положение на роби чрез финансирането, предоставяно от МОСВ или просто са изолирани от процеса;
• всички оценки за състоянието на природата са, като гледани през розови очила. Според МОСВ и неговите доклади до Европейската комисия не съществува: унищожаване на дюни и степи и застрояване на крайбрежието; не се изсичат вековни гори в нашите национални паркове и планини; пасищата и ливадите не се разорават и прочистват с едничката цел да се взимат субсидии; няма бракониерство и дивите кози, мечките и т.н. си живеят необезпокоявани и са напълнили нашите планини; реки не се пресушават, изсичат и превръщат в строителни изкопи и т.н. Съгласно официалните български доклади тези проблеми не съществуват. Интересното е, че с поведението си българските власти дават основание за тежки наказателни процедури буквално по всички линии на управление и за практически пълно спиране на европейските фондове.
Докладванията за състоянието на видовете и природните местообитания не са обективни, като са пренебрегнати съществени факти за лошо природозащитно състояние на обектите в мрежата НАТУРА 2000, с цел да се получи изкривена картина в полза на тезата, че държавата осъществява правилна политика на опазване на биологичното си разнообразие, което не отговаря на истината. Драстични са примерите с две приоритетни и много редки на национално ниво природни местообитания:
Приоритетен рядък тип природно местообитания 7210* Карбонатни мочурища с Cladium mariscus, разпространено в една единствена зона, в която се среща в България – язовир Копринка (Казанлъшкото поле), е оценено в Неблагоприятно лошо състояние (U2) на ниво зона, но при докладването от 2013 г. на национално ниво (Континентален регион) състоянието му е оценено като Благоприятно (FV). Без да са предприети никакви мерки за неговото опазване в последващия период при Докладването към ЕК от 2019 г. състоянието му на национално ниво вместо реалното Неблагоприятно лошо (U2), то необяснимо е станало Неблагоприятно незадоволително (U1). В Документа за целите за това местообитание няма предвидени цели за опазване, а в НПРД са предвидени само допълнителни проучвания, въпреки че в Червената книга на България, подробно са описани както заплахите, така и необходимите мерки.
Подобен е и примерът с природно местообитание 6260*Панонски пясъчни степи, което се среща само в района на с. Арчар, Видинско. При докладването от 2013 г. от 100% Неблагоприятно лошото състояние (U2) в единствената защитена зона, в която се среща – Арчар, необяснимо на национално ниво е станало Неблагоприятно незадоволително (U1), а при докладването от 2019 г. още по-необяснимо състоянието му без никакви проучвания за периода е оценено на Благоприятно (FV). Определените цели и мерки в Документа за целите и НПРД са много общи и без конкретика.
По този начин тези местообитания се лишават от възможността да се отделят средства за подобряване или възстановяване на тяхното състояние, включително и не само с помощта на средствата за опазване на биологичното разнообразие, които осигурява Европейския съюз.
Заплахите за природните местообитания, които са ключови за отразяване и постигане на целите на управлението, също са определени неадекватно. Например изобщо не става ясно как са изведени заплахите при рубриката 4.1.2 Важни въздействия.
Така например за природно местообитание 91I0 Евросибирски степни гори с Quercus spp. за Черноморския биогеографски регион, като такива са посочени - генериране от ветрова енергия; професионален пасивен риболов и улов в пелагични тралове, които нямат нищо общо с проблемите и целите на опазване на това местообитание. В такива гори не са поставяни ветроенергийни съоръжение, нито е извършван какъвто и да е риболов.
Навсякъде за местообитанията са повторени целите на зоните, което не само че е ненужно и създава огромен излишък от баластна информация, но и не е вярно по отношение на конкретния обект. Примерът пак е с природно местообитание 91I0 Евросибирски степни гори с Quercus spp. за Черноморския биогеографски регион, където нито една от изброените цели на ниво зона:
• Ограничаване на промените в хидроложките условия, в резултат човешката дейност;
• Ограничаване на въздействието от ветрогенераторите;
• Ограничаване на въздействието в резултат от пашата и
• Спиране на продължаващата урбанизация за ограничаване разрушаването на местообитанията,
нямат нищо общо с конкретното природно местообитание.
Въпреки че вероятно има обяснение за тези противоречащи на логиката на оценките в защитените зони обобщения, получените резултати в голямото мнозинство от случаите водят до повишаване на природозащитното състояние, за да се стигне накрая до резултатите, че нито едно природно местообитание в България не е получило Неблагоприятна лоша оценка (U2) на ниво биогеографски регион, което е отбелязано и в Европейските доклади.
Напълно заблуждаващата информация, че на 90% от местообитанията са приети и приложени мерки на национално ниво е влязла и в Доклада на Европейската агенция за околна среда
(https://www.eea.europa.eu/publications/state-of-nature-in-the-eu-2020/?fbclid=IwAR0cut_N879qyn6TohogxdoWBj-KGOi09YZAQIhlDlNseIe776Hmpz95zwg) за състоянието на природата в границите на Европейския съюз за периода 2013-2018 г.

При птиците докладването не се базира на никакъв мониторинг, проведен в периода зададен за осъществяването му - 2013-2018 г., а само на остарели данни от предишното докладване (мониторинга от 2013-2014) (http://cdr.eionet.europa.eu/Converters/run_conversion?file=bg/eu/art12/envurvl3a/BG_birds_reports-14331-23027.xml&conv=343&source=remote#A132-B_B ) и на публикувани и непубликувани източници за периода 2000-2018 г. Колкото и точни да са, те не могат да заместят реалния полеви мониторинг, тъй като нямат необходимия широк обхват. Заплахите за гнездещите видове не са правилно оценени. Често са включени заплахи нямащи отношение към дадения вид, а са пропуснати съществени заплахи за някои видове. Така например ловната преса и бракониерството не са посочени като заплаха за никой вид патица, а това е основна заплаха за повечето видове. За твърде голям брой видове гнездещи у нас не са посочени никакви заплахи. А пък за вид като градинската овесарка сред заплахите е посочен добива на нефт и газ, който у нас няма никакво отношение към числеността на тази птица.

Докладването по чл. 12 на Директивата за птиците на ЕС, осъществено от Република България за 2019 г., страда от сериозни пропуски и систематични грешки и няма как да компенсира липсата на реален полеви мониторинг през отчитания период. В този смисъл то не може да бъде представително за популациите на птиците в България и тенденциите в тях.

Меко казано неотчитане на състоянието на местообитанията на видовете и подценяване на основните заплахи бъдещите перспективи беше констатирано при два водни обитатели. При докладването главочът е оценен със състояние Неизвестно (XX) и в двата биогеографски региона, където е представен, при условие, че в Континенталния има само две известни популации от вида и една от тях е силно засегната от фрагментация и разрушаване на местообитанията, причинени от развитието на водноелектрическите централи. Известни са 16 последователни случая на пресушаване на речни корита в защитена зона BG0001014, а държавните институции не са регистрирали нарушения по време на посещенията си. Случаят е докладван на ГД „Околна среда“ на Европейската комисия. Видът е изключително уязвим в този регион и неговият природозащитен статус трябва да бъде оценен като в Неблагоприятно лошо (U2).
Подобно и още по фрапираща е оценката на вида поточен рак, където оценката е меко казано некоректна и би трябвало да е оценена поне като Неблагоприятно недостатъчно U1. В Алпийския регион в България популациите на речни видове са силно засегнати от бума в развитието на малки водноелектрически централи, който се случи през последните две десетилетия. В България са построени 163 водноелектрически централи (ВЕЦ) от 2000 г. насам (41 от тях от 2012 до 2018 г.). Много от тях са разположени в алпийския биогеографски регион или близо до границите му. Относно оценката за вида в Континенталния регион България не е прилагала никакви мерки за опазване от предишното докладване. За този период няколко популации са унищожени. Въпреки това видът е докладван като в Благоприятно състояние (FV). Оценката не се основава на никакви реални данни. Видът би трябвало да бъде оценен поне в незадоволително състояние.
Особен интерес представляват оценките на вида пеперуда Catopta trips. При условие, че липсва информация за наличието на вида, който за последно е установен преди 30 години, не става ясно защо състоянието на вида в Черноморския регион е променено от Неблагоприятно лошо (U2) на Неблагоприятно недостатъчно (U1), а в Континенталния към Неизвестно (ХХ). Местообитанието на вида в Черноморския район е унищожено поради строителството на 3 голф игрища, а в оценката на местообитанието на вида е дадено като Благоприятно (FV).

Анализите на Национална приоритетна рамка за действие по „Натура 2000“, Документ за целите на „Натура 2000” и докладите за състоянието на биоразнообразието по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците са извършени от екип експерти, както следва: доц. д-р Росен Цонев, доц.д-р Петър Шурулинков, Петко Цветков, Катерина Раковска, Андрей Ковачев, Чавдар Гусев.