Приетите изменения в ЗУТ погазват изискванията на Орхуската конвенция и вместо да решат проблемите с нейното неприлагане по отношение осигуряване на достъп от гражданите до екологиочно правосъдие и чиста околна среда, България продължава сериозно да ги задълбочава. Това поставя под риск страната ни да бъде първата, която ще е с изключени права от нея. Експертите от Асоциация на парковете в България идентифицираха следните проблеми в законопроекта:
- Измененията на закона превръщат кметовете, главните архитекти, експертните съвети към тях и частни фирми в органи по прилагането на ЗООС и ЗБР, в нарушение на изискванията на директивите за екологична оценка, ОВОС и за Натура 2000;
- Измененията на закона създават условия за някои планове и инвестиционни предложения да не подлежат на процедури по ЕО/ОВОС и оценка за съвместимост;
- Измененията на закона за пореден път не изпълняват решението на Орхуската конвенция, че ОУП, ПУП и някои разрешения за строителство трябва да могат да се обжалват от гражданите по линия на тяхното право за здравословна околна среда;
- Измененията на закона утежняват ситуацията с наказателната процедура срещу България за неспазване на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, улеснявайки строителството на сгради, невключени към канализацията на населените места, вместо да го спре.
Природозащитната организация обръща сериозно внимание, че приемането на закона в този му вид ще лиши българските граждани от правото на чиста околна среда и достъп до екологично правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове, както и разрешения за строеж, одобрени в нарушение на екологичното законодателство.
Пълният текст на искането за вето от Асоциацията на парковете в България може да намерите на сайта на АПБ.
Повече за това как България прилага Орхуската конвенция може да се информирате тук.