Темата за водата и въздействието на енергетиката върху състоянието на водните ресурси, така и не успя да намери заслужено внимание в изминалите предизборни кампании на партиите. Същевременно климатичната криза продължава да се развива и да бъде част от нашето ежедневие. Една от водещите причини се крие именно при производството на електроенергия от въглища. Затова и активистите на „Грийнпийс“ – България насочиха вниманието на местните към Маришкия басейн. Там се намират няколко големи въглищни електроцентрали, които използват огромни количества вода за целите на охлаждането.
„Необходимото количество вода за енергетика е притеснително. В допълнение към това водите в районите на въглищни централи са редовно в лошо екологично състояние. Последствията биха могли да бъдат изчерпване на водните ресурси, каквото вече видяхме през 2020 г. в яз. Студена, яз. Жребчево и на други места в страната. Смятаме, че тези, които искат да управляват, следва да имат визия и план за използването на водните ресурси на България,“ сподели Меглена Антонова, координатор на кампаниите в „Грийнпийс“ – България.
„Грийнпийс“ – България от години настоява правителството да се ангажира с конкретна дата за отказ от използване на въглищата в енергетиката, по подобие на съседките ни Гърция и Румъния. Енергийният преход има огромно социално-икономическо измерение. Трансформацията на цели региони, които дълги години са разчитали на една основна икономическа дейност, е сложна задача, която изисква дългосрочно планиране с ясни цели и ангажименти към засегнатите хора и работните им места.
„Ако няма визия и ясна времева рамка за този преход - например кога ще започне замянато на мощностите на централите, да се осъществи рекултивация на мините, колко работници биха имали нужда от преквалификация и каква, тези процеси няма как да бъдат планирани и няма как да се осигури финансиране за тях. Неизбежно, ако продължаваме да чакаме и отлагаме определянето на тази дата, рискуваме бавният фалит на въглищната индустрия да лиши много хора от компенсации и алтернативни възможности“, добави Меглена Антонова.
През месец март „Грийнпийс“ – България отправи три въпроса по отношение на състоянието и опазването на водите и използването им в енергетиката в страната. Въпросите бяха зададени към шест политически партии, които бяха претенденти за места в парламента. Две от тях изложиха своите виждания („Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“), а една от тях („Има такъв народ“) насочи вниманието към експертните програми, които е разработила. Останалите три – ГЕРБ, БСП и ДПС – не отговориха на запитването. Подробен анализ на позициите на отговорилите партии, както и на предизборните програми на тези, които не отговориха, „Грийнпийс“ – България публикува на уебсайта си: https://www.greenpeace.org/bulgaria/publikatsiya/6210/kakvo-planirat-partiite-za-vodite/.
Гражданите могат да се присъединят към петицията с искания за запазване на водите и въздуха, както и за ясен план за развитието на енергетиката, който да включва крайна дата за отказ от въглищата до 2030 г. и осигуряване на възможности за хората сами да произвеждат енергия от възобновяеми източници. Петицията вече има подкрепата на над 3000 души и може да бъде открита тук: https://act.gp/Petition-Media.
Над 70% от общото количество вода, използвано в България през 2019 г., е било предназначено само за охлаждане в енергетиката. Същевременно водата, използвана за питейно-битови нужди за 2019 година, е под 10%.* А 7 от 9 от най-големите въглищни централи се намират именно в критично застрашени от безводие райони. Освен че използват вода, изкопаемите горива я и замърсяват. Производството на енергия от въглищата, например, генерира големи количества отпадъци под формата на пепел, при чието съхранение редовно се изпуска нерегламентирано замърсяване в близките водни басейни.
Въглищата са най-големият източник на емисии на парникови газове, които имат и директен принос за климатичната криза. Въпреки това в България все още липсва ясен план за преход отвъд въглищата. Маришкият въглищен басейн, където се намира по-голямата част от въглищните централи, е засегнат не само от глобалната климатична заплаха, но и от водна такава. Водата е ценен ресурс и животът ни на Земята не би бил възможен без нея.
Бележки
* Източник: Този процент е изчислен като от общото количество използвана вода в страната за 2019 г. – 4579,50 млн. Куб. М. е преобразувано в процент количеството за икономическата дейност по охлаждане в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – 3551,851 млн. Куб. М. Данните са на НСИ.
Сърцето на въглищната индустрия осъмна с въпрос: „Вода или въглища?“
