В световен мащаб язовирните стени са първостепенен фактор, водещ до фрагментирането на реките и загубата на многообразието от ползи, които те осигуряват на хората и природата. В навечерието на Световния конгрес по хидроенергия през септември и ключовите срещи на ООН за биоразнообразието и климата, политическите лидери трябва да обмислят варианти за постигане на компромис между производството на хидроенергия и поддържането на здрави сладководни екосистеми.
„Що се отнася до здравето на реките, промените в климата и загубата на биоразнообразие, днес вече не можем да си позволим да мислим по тези въпроси отделно. Именно реките правят възможно съществуването на природата и хората, още повече в затоплящия се свят. Но способността им да поддържат живота на Земята е застрашена от проектите за изграждане на хидросъоръжения в много части на света“, казва Мишел Тийм от WWF-USA, водещ автор на проучването. „Най-добрите политически решения ще бъдат тези, които балансират нуждите от въозбновяема енергия с многото предимства на процъфтяващите сладководни екосистеми.“
Проучването установи, че всички язовирни проекти заедно биха генерирали по-малко от 2% от възобновяемата енергия, необходима до 2050 г., за да задържи покачването на температурите с над 1,5 ⁰ C – минимален принос в сравнение с опустошителните последици за реките, хората и природата. Свободните реки осигуряват разнообразни ползи, които често биват пренебрегвани:
- запаси от риба, които подобряват продоволствената сигурност за стотици милиони хора;
- наноси, които подхранват селското стопанство и предпазват бреговете от ерозия – особено важно при покачване нивото на световния океан;
- заливни речни тераси, които намаляват риска от наводнения и поддържат богато биоразнообразие.
Проучването включва научнобазирани решения за постигане на климатичните и енергийни цели, защитавайки реките и ползите от тях за хората и природата. Изследователите предлагат и конкретни примери за успешно приложени стратегии като:
- Избягване на фрагментирането на реките и поставянето им под защита като в същото време се проучат алтернативни възможности за развитие на възобновяема енергия чрез използването на Слънцето и вятъра;
- Минимизиране въздействието на язовирите чрез инсталирането на технологии, позволяващи на водата да се движи през язовирните стени по начин, наподобяващ естествения;
- Премахване на хидросъоръженията, както поради високите разходи за поддържането им, така и защото това доказано води до възстановяване на живота в реките.
Каква е ситуацията у нас?
В България са изградени 290 водноелектрически централи. Съвкупната им мощност възлиза на 3223 MW или около 20% от общо инсталираните мощности у нас. Едва 15 от всички ВЕЦ могат да бъдат определени като големи, т.е. произвеждат повече от 50 MWh. Техният принос обаче е най-значим, като те подсигуряват близо 85% от хидроенергийните мощности в България.
„На практика страната ни би могла да покрие своите хидроенергийни нужди само от тези 15 големи ВЕЦ, което поставя въпроса нужни ли са ни всички останали близо 270 съоръжения“, коментира Филип Пенчев, старши експерт „Води“ към WWF. „Повечето ВЕЦ нямат предвидени съоръжения за осигуряване на миграцията на риби и безгръбначни, което води до силно изменение на речната екосистема, особено в горно течение, и създава реален риск от загуба на ценни видове. Друг значим проблем е неравномерното изпускане на води в долното течение, както и залповото изпускане на наноси. Тази комбинация означава, че много видове просто са обречени да изчезнат.“
Експертите на WWF предупреждават, че реките и сладководните видове са в опасност. Последните проучвания показват, че 2/3 от най-дългите реки на планетата са прекъснати от язовири или друга инженерна инфраструктура. По света има около 60 000 големи язовира, като още над 3700 са в процес на изграждане. В същото време Докладът "Жива платена" на WWF сочи, че популациите на сладководни видове са намалели средно с 84% за последния половин век, като основна причина за това е лошото състояние на реките. Днес близо 1/3 от сладководните видове са изправени пред изчезване.