Към момента министърът на околната среда и водите в служебното правителство предприе редица добри природозащитни стъпки, някои от които очаквани отдавна. Затова предложението за промяна в Закона за водите, което вдига забраната за строителство на ВЕЦ в защитени зони и защитени територии, беше прието като изненада.
Малките ВЕЦ по нашите реки имат незначителен принос в енергийния микс – под 1% от общите инсталирани мощности в България. За сметка на това създават редица екологични проблеми като пресъхване на цели речни участъци и изпускане на токсични води. Последствията там, където реките остават без вода или биват замърсени, се отразяват както върху биоразнообразието, така и върху местните хора.
„Срещу България бяха образувани процедури от страна на Европейската комисия за проверка на спазването на директивите за природните местообитания и водите. В името на обществения интерес и под натиска на Европейската комисия изграждането на нови ВЕЦ в зоните от екологичната мрежа „Натура 2000“ беше забранено. Една от тези процедури – а именно тази за некачествени оценки за съвместимост и липса на оценка на кумулативен ефект върху околната среда – е в последна фаза преди представянето ѝ пред Съда на Европейския съюз“, коментира експертът по „Защитени територии“ във WWF Катерина Раковска. „Няма мотиви, които да аргументират вдигането на хоризонтална забрана, която защитава реките и видовете, които зависят от тях“.
С промените в Наредбата за ползване на повърхностните води се премахва изискването частните инвеститори да имат учредени вещни права за строителство в земи публична държавна собственост. Такива са земите в и непосредствено до реките където се изграждат самите съоръжения.
„Това изискване неслучайно е включено в наредбата. То произтича от три закона – за водите, за държавната собственост, за устройство на територията“, казва Филип Пенчев старши експерт „Води“ във WWF. „Премахването на документ за учредени вещни права от Наредбата няма как да премахне законовите изисквания за тях, тъй като законът е нормативен акт от по-висок порядък. Има решения на българския съд, които отменят разрешения за строеж на ВЕЦ именно поради липса на уредени вещни права на възложителите, изцяло обосновани на законовите изисквания“.
WWF обръща внимание на един съществен детайл, според който ползването на публична държавна собственост би следвало да е възмездно, т.е. да се заплаща, като пример за това е концесията. В случай, че от инвеститорите на ВЕЦ не се изискат учредени вещни права и те не трябва да заплащат ползването на държавна земя, то те биха се оказали в привилегировано положение спрямо другите видове бизнес, ползващи публична държавна собственост.
„Вече повече от 20 години не е приета заложената в Закона за водите методика за определяне на минимално допустим отток в реките след изградени съоръжения“, допълва Пенчев. „А тя е основен инструмент за устойчивото използване на повърхностните води и спомага за опазването на речните екосистеми“.
Призивът към служебното правителство е да оттегли поправките, за да гарантира както защитата на реките, така и обществения интерес.
Официалните становища на WWF можете да прочете тук и тук.