“Споразумението е обнадеждаващо, но ни чака още много работа, за да превърнем политическите обещания в реални закони за държавите по света. България, например, е подписала договор, че ще намали въглеродните си емисии с 55 % до 2030 г., а до средата на века ще се превърне във въглеводородно-неутрална икономика. На практика обаче, управляващите не поемат конкретен ангажимент как да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския сектор, за да можем наистина да отчетем напредък в тази сфера”, коментира ръководителят на практика „Климат и енергия“ във WWF България Георги Стефанов, който представи организацията на COP26.
Какво се разбраха преговарящите в Глазгоу?
За пръв път в 26-годишната история на срещите на ООН за климата бяха споменати поименно „изкопаемите горива“, както и нуждата от прекратяване на субсидиите за тях, равняващи се на 5,9 трилиона долара за 2020 г. Решението предвижда и поетапно да се намали изгарянето на въглища. Тази амбиция обаче все още е недостатъчна, тъй като не е подплатена с конкретни срокове. Според прогнози на учените, новите обещания, включително датите за климатична неутралност - 2060 г. за Китай и 2070 г. за Индия, Австралия и Саудитска Арабия, все още означават увеличение на температурите с между 1.8 и 2.4 ℃ до 2100 г. На форума бяха постигнати и няколко допълнителни, но много важни споразумения:
- 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване;
- Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство;
- Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие.
Това обаче не би могло да се случи без увеличаване на публичния натиск от милиони граждани и активисти във всяка от държавите, участващи в преговорите. За Европейския съюз и България, това означава неприемане на включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС, позволяваща получаване на публична финансова подкрепа. Означава също ускорен енергиен и справедлив преход във въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия. Не на последно място, означава адаптация на българските градове и природа, опазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, базирани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.
Българско участие участие на COP26
WWF организира и свое събитие в рамките на глобалната климатична конференция. То мина с българско участие в лицето на зам.-кмета на Перник Стефан Кръстев, единственият представител на община от България на COP26. Той беше поканен на Форума от WWF, тъй като Перник години наред работи по темата за справедливия енергиен преход във въглищните райони.
„В Перник нямаме илюзии, че можем да спрем да използваме въглищата утре или след две години. Но също така нямаме илюзии, че можем да продължим да ги използваме още десетилетия. Целта ни е да осигурим на хората справедлив преход и работещи алтернативи. Още през 2022-ра година община Перник ще инвестира собствени средства в монтирането на инсталация за зелен водород в едно от училищата в града“, обеща зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев.
COP26 остави жива надеждата за ограничаване покачването на температурата
