„Данните от изследвания са категорични. Водите на България са замърсявани и силно експлоатирани от въглищната индустрия. Ако тази ситуация скоро не се промени, рискуваме създаване на траен недостиг на вода за нуждите на екосистемите. Затова и днес призовахме новите народни представители да приемат студената вода и да заложат по-ранна дата за излизане от въглищната зависимост – до 2030 г.,“ заяви Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.
Сред парламентарните групи, които спряха за разговор с активистите бяха тези на:
- „Продължаваме промяната“ (голяма част от групата, включително Кирил Петков, Настимир Ананиев, Даниел Лорер, Александър Дунчев)
- ГЕРБ (Даниел Митов, Екатерина Захариева, Христо Терзийски)
- „Има такъв народ“ (цялата парламентарна група);
- „Демократична България“ (Ивайло Мирчев, Владислав Панев, Зорница Стратиева)
- „Възраждане“ (Костадин Костадинов и др.)
Много от депутатите взеха и бутилки.
Народните представители се съгласиха, че опазването на водите на България, както и бъдещето на енергетиката ни са от голяма важност, но все още никой не е поел ангажимент за по-ранната дата за излизане от въглищната зависимост през 2030 г.
Служебният вицепремиер Атанас Пеканов също взе бутилка и заяви подкрепа, но не даде конкретна заявка за ангажиране с по-ранна от обявената като индикативна от него и служебния премиер Стефан Янев 2038 г.
Специалната серия „Въглищна вода“ включва общо 7 различни вида вода от басейни, които са или изложени на замърсяване, или екологичните водни минимуми в тях са засегнати заради големите количества вода, използвани от въглищната индустрия, и климатичната криза. Това са язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“ и реките Струма, Разметаница, Сазлийка, Тунджа, Марица.
Реките Струма и Разметаница са в лошо екологично състояние заради вливането на непречистени води от добива на въглища и има ясна връзка между замърсяването на Р. Разметаница заради дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.
Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали пък води до засилен натиск върху реките Сазлийка и Тунджа. Минималните екологични нива в тях са засегнати, за да се осигурява достатъчно вода за язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“. При най-лошия сценарий, водите на река Марица могат да бъдат значително засегнати заради климатичната криза още преди средата на този век.
От „Грийнпийс“ – България припомнят, че през 2021 г. са изготвили два научни доклада, които показват сериозния натиск, под който се намират водите на България от въглищната индустрия, както по отношение на замърсяване, така и по отношение на експлоатиране на водните ресурси.
От организацията припомнят и че служебното правителство заложи 2038 г. като „индикативна“ крайна дата за използването на въглища в Националния плана за възстановяване и устойчивост. Според природозащитниците обаче дата е в разрез с препоръките на международната научна общност и поетите ангажименти по международни договори като Парижкото споразумение за климата например, както и в разрез с анализите и прогнозите от двата скорошни наши доклада.
За да се задържи световната температура до 1,5°C и така да се избегне стремително задълбочаване на климатичната криза, както и за да бъдат пощадени българските води, е необходимо крайната дата за въглищата – най-замърсяващото и допринасящо за парниковите емисии изкопаемо гориво – да е не по-късно от 2030 г.
Пълна информация за кампанията „Въглищна вода“ на „Грийнпийс“ – България може да бъде намерена в сайта на организацията: https://www.greenpeace.org/bulgaria/istorii/7559/vaglishtna-voda-samo-sega-do-2030/.
Новите депутатите поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но все още не и за по-ранен отказ от въглищата
