Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.
Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата.
„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.
„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.
„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.
7 причини защо предложението на ЕК е стратегическа грешка:
• Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
• В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
• Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г.
• Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
• И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
• Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
• Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии.