Втората инстанция по делата за обжалване на ОВОС на обекти от национално значение трябва да остане

Ограничаването на достъпа до правосъдие до една инстанция е нарушение на европейските и международните правни норми. При нужда от бързо процедиране на проекти с публично обосновано и прието “национално значение”, важно е да се осигури добре действаща съдебна система, а не да се анулират нейни елементи.

Припомняме, че в края на януари на първо четене беше приет проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който предвижда връщане на втората инстанция по делата за обжалване на одобрена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение. Това беше една стъпка към националния интерес, а именно опазването здравето на хората и защита на околната среда. Промените в ЗООС бяха нужни и за да се отстранят някои несъответствия с европейски директиви.

Между първо и второ гласуване са внесени 5 предложения за изменения и допълнения, съответно от депутати от ГЕРБ, ДПС, ИТН, а на 23 февруари (с изтичане на крайния срок за такива предложения) и от представители на Демократична България, ПП “Продължаваме промяната” и Има такъв народ. Внесеното от тях предложение, обезпокои представителите на активните граждански организации, защото представлява стъпка назад към порочните практики, наложени от предишната промяна в Закона за опазване на околната среда от 2017-та г.

В предложението се казва, че то “е свързано с риска от създаване на условия за забавяне на реализирането на обекти с национално значение, респ. застрашава и възможността за европейското им финансиране.” Затова вносителите искат запазването на възможността за обжалване само на една инстанция, когато става дума за проекти от “национално значение”.

Вера Стаевска от инициативата “Зелени закони” споделя, че едноинстанционното производство е “правна иновация на ГЕРБ, която беше приета 2017 година отново след вето на президента и много протести и която нарушава достъпа до правосъдие.”

Коалиция “За да остане природа в България” припомня, че според действащите разпоредби, по-мащабните дейности биват контролирани само от една съдебна инстанция, а по-малко мащабните – от две съдебни инстанции. Подобен подход е непознат в Европа и е в разрез с логиката, която предполага по-сериозен съдебен контрол именно върху по-мащабните дейности. Освен това, по този начин, се отварят възможности за административен произвол и то именно с “обектите от национално значение”.

Относно “забавянето” на проектите, въвеждането на максимална 6-месечна продължителност на делата по обжалване на решения за ОВОС/ОС трябваше да утвърди принципа на бързина, но всъщност предложението го деформира и сериозно застрашава прилагането на принципа на истинност. Достъпът на националните съдилища до преюдициални отсъждания на Съда на ЕС също ще бъде компрометиран при такова решение.

Вместо това, бързината на производството може да се постигне чрез регламентиране на срокове за процедиране на преписката и насрочване на съдебните заседания.

Друга слабост на настоящото законодателство в сферата е, че липсват ясни критерии за обявяването на даден проект за такъв от “национално значение”, което често води до обявяването на проекти, които всъщност противоречат на националния интерес, но пък обслужват частни такива.

Със статут на национален обект е процедиран например язовир Яденица, въпреки научни доклади и природозащитни становища, изтъкващи сеизмичния риск. Този „национален обект“ заради жалби до ЕК впоследствие е спрян. Такива европейски жалби и дългогодишно оспорване на невъзможни и опасни проекти могат да бъдат предотвратени с прозрачен процес на обсъждане и двуинстанционно обжалване на ОВОС на национално ниво.

В интерес на българското общество е чрез качествен ЗООС да се постигне целта за запазване на природното богатство като необходим ресурс не просто за устойчиво развитие, но и за оцеляването на човечеството в контекста на климатична криза.