Изтичане на радиация
Авариите в ядрените електроцентрали в Чернобил през 1986 г. и във Фукушима през 2011 г. показаха, че, въпреки мерките за безопасност, дори в мирно време съществуват рискове от радиационно замърсяване. По време на война тези рискове са многократно по-големи. Освен съоръжението, съхраняващо ядрени отпадъци в Чернобил, на територията на Украйна има 15 работещи ядрени реактора. Директни ракетни удари, прекъсване на електрозахранването или други военни интервенции могат да компрометират системите за безопасно функциониране на централите и да станем свидетели на втори „Чернобил“.
„В началото на март вече имаше пожар в най-голямата украинска атомна електроцентрала „Запорожие“. В този случай, за щастие, ядрената катастрофа беше избегната. При продължаване на бойните действия обаче има риск следващ подобен случай да предизвика сериозна авария и дългосрочно радиационно замърсяване на екосистемите в периметър от хиляди километри в редица европейски страни. А това би довело след себе си хронични здравни рискове за засегнатото население и генетични аномалии у растителни и животински видове“, предупреждава Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
Ефекти върху климата
Контролът над изкопаемите горива често е ключов фактор в съвременните войни, но в бъдеще войни може да се водят и за вода, храна и други ресурси, застрашени от климатичната криза. За съжаление, както виждаме и днес, цивилните жители, които зависят от изкопаеми горива за прехрана, придвижване и отопление, почти винаги са сред първите и най-уязвими жертви на войната. Военните превозни средства, бойните самолети и плавателни съдове, сградите и инфраструктурата, обезпечаващи нуждите на войната, също изискват енергия, генерирана главно от петрол. По данни на Scientists for Global Responsibility (SGR), въоръжените сили заедно с индустриите, които осигуряват тяхното оборудване, са отговорни за 6% от всички глобални емисии на парникови газове. Немалък е и рискът от непредумишлени аварии. Контейнери за изкопаеми горива, петролни танкери, плаващи в минирани води, или тръбопроводи, възпламенени от военни действия, биха освободили в атмосферата огромно количество емисии от токсични и парникови газове.
Замърсяване на водата и почвата
Въглищните мини се пълнят с вода, която трябва да се изпомпва. Ако изпомпването бъде преустановено, съществува опасност натрупващите се подземни води да се замърсят с тежки метали, които след това могат да проникнат във водоносните артерии и почвите. Такъв прецедент вече имаше в изоставени въглищни мини в Източна Украйна и не е изключено да се превърне в още по-сериозен проблем, ако боевете продължат. Унищожаването на пречиствателните станции за отпадъчни води също може сериозно да влоши качеството на водите в региона. Сериозни инциденти на замърсяване могат да бъдат причинени и при повреда на промишлени, петролни или енергийни съоръжения. Евентуално спукване на стените на водноелектрически централи може да предизвика опустошителни наводнения, както и замърсяване, заключено сега в седиментите. Сухопътните мини, касетъчните бомби и други експлозиви могат да замърсят почвите и водните обекти с токсични вещества, които излагат хората на хронични рискове за здравето и замърсяват цели екосистеми.
Какво можем да направим?
В Часа на Земята WWF отправя послание за мир, който е първата и най-важна стъпка към опазената природа. Нека в тази седмица, посветена на здравето на нашата планета, да покажем човечност и да дарим от времето си, за да помогнем на хората, бягащи от войната в този изключително тежък за тях момент. Подробности за това как бихме могли да дадем своя принос и подкрепа вижте в Единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна.
Часът на Земята в България се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БНР-Стара Загора, в-к „Дневник“, сп. „Бакхус“, Karieri.bg, Vesti.bg, Sinoptik.bg, ClubZ.bg, OFFNews.bg, Под Тепето, GoBio.bg, Programata.bg, сп. „Българка“, ТВ Туризъм и See.bg
Столична община е официален партньор на инициативата Часът на Земята.