Данита Заричинова от „За Земята“ представи накратко рисковете за природата и здравето на хората от инвестиционното намерение на фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг (Вълка), за изграждане на завод за каменна вата, което породи недоволство на гражданите от пет общини. Един от основните проблеми е, че в бъдещия завод се предвижда да се изгарят по 1 160 тона RDF (отпадъци) на денонощие или 423 400 тона отпадъци на година, което ще задълбочи още повече проблемите с отпадъците в България. Според йерархията на управлението на отпадъци изгарянето е последна алтернатива, а третирането на отпадъците следва да се провежда в близост до мястото на възникване. В допълнение, заводът ще причини сериозни здравни и екологични рискове, тъй като до момента в Доклада за оценка на въздействие върху околната среда (ДОВОС) липсва изобщо информация какво ще се случва с дънната и летливата пепел, липсва информация относно мониторинга на вредните емисии в атмосферата и има сериозни неясноти по отношение на използването на водите и опазване на биоразнообразието в района.
От своя страна Мирослава Попова от СДП БАЛКАНИ припомни, че борбата на местните хора започва още през 2013 г. с референдуми против изграждането и експлоатирането на кариери в землищата на селата Върбовка и Димча. След общественото обсъждане на ДОВОС на 06.01.22 г. представители на бизнеса, земеделци, местни хора, природозащитни организации изпратиха отрицателни становища. Местна гражданска инициатива ЗА ПАВЛИКЕНИ организира граждански протести и инициира подписка против инвестиционното предложение. Подобни петиции последваха и в съседните общини.
Освен за здравето и природата си, жителите на засегнатите райони са загрижени и че бъдещото инвестиционно намерение със сигурност ще застраши и археологически ценен обект. Най-голямата базалтова могила в региона, позната като Камъка, вече е била увредена в резултат на проби чрез взрив, допълни тя.
„Този обект ще застраши здравето на хората, природата и туристическата ценност на района. За да не се случи това, днес от 16 ч. в община Павликени ще се проведе протест по време на заседанието на общинския съвет. Целта е съветниците да вземат решение, че представителите на община Павликени и кметство Върбовка ще гласуват “против”, а не “въздържал се” на новото заседание на Експертния съвет към РИОСВ – съобщи Мирослава Попова пред събралите се медии.
Не по-малък проблем създава и едно друго инвестиционно намерение – за кариера за добив на пясък и пресевна инсталация в землищата на селата Палилула и Охрид, област Монтана. Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ обясни в детайли опасностите от изграждането на обекта там, между които: близостта на кариерата до двата бряга на река Ботуня и до къщите на селата Палилула и Охрид. Както и това, че пясъкът ще се изземва на дълбочина до 2 метра, непосредствено под почвения слой и над нивото на подземните води.
Река Ботуня е чиста, богата на риба, с животинско многообразие и защитени видове като горчивка, малка кротушка, черна и бяла мряна, обикновен и балкански щипок, блатна костенурка, видра. А в близост се намират и две защитени зони от НАТУРА 2000 мрежата. Затова притесненията на природозащитниците и местните са, че построяването на кариерата ще наруши ландшафта на реката, ще замърси подпочвените и питейните води и ще доведе до пресъхване на кладенците, шумово замърсяване и замърсяване на въздуха.
Петко Цветков допълни, че проектът се характеризира и с множество нарушения на законодателството, като например това, че решението по Оценката на околната среда и водите е изгубило правно действие. Факт, който е установен от двама министри на околната среда и водите, но РИОСВ Монтана продължава да процедира инвестиционни предложения, свързани с кариерата. Освен това през 2015 година влиза в сила План за управление на речния басейн (ПУРБ) в периода 2016-2021, който напълно забранява махането на почвения слой над подземното водно тяло за питейни нужди и заедно с това добива на инертни материали на по-малко от 50 метра от реката. С други думи цялата кариера е недопустима съгласно този план.
В заключение, природозащитниците се обявиха срещу двете инвестиционни предложения, защото те противоречат на екологичното законодателство, застрашават здравето, природата и поминъка на местните. И изразиха надежда, че все пак институциите ще чуят аргументите на протестиращите и ще предприемат съответните мерки, които ще гарантират, че проектите няма да се осъществят.
„В противен случай, протестите и битката на местните ще продължи, както вече 25 години продължава борбата за спасяването на Кресненския пролом, например“, каза Симеон Арангелов и припомни за току-що стартиралата национална подписка за магистрала извън дефилето, носеща името на алпиниста Боян Петров.
Пресконференцията беше проведена по проект „Информирано гражданско участие в полза на природата”, подкрепен от Финансовия механизъм на ЕИП.
Природозащитници се обявиха срещу проекти, които застрашават здравето на хората и природата
