Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели. Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ. Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.
Какви мерки трябва да се предприемат?
За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г. Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века. Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Какви реформи планира България в енергийната сфера?
Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности, с осигуряване на сериозен нов капацитет за съхранение на енергия, както и с модернизиране на мрежата.
„Възможно е капацитета от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.
Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още ии пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките. Възможният обхват на базираните на природата решения е много по-широк: те могат да подпомогнат за адаптация срещу наводнения и горещи вълни в градовете, да подкрепят селското и горско стопанство, както и да подпомогнат поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.
WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да наблюдават процеса на изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и да подкрепят целите за енергийния преход, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към изменението на климата.
Светът е далеч от изпълнение на Парижкото спорзумение, смятат експерти
