„Обявяването на защитена местност „Есетрите - Ветрен“ е категоричен успех, резултат на десетгодишна непрекъсната работа с местните рибарски общности и отговорните институции. Освен това зад него стои и изтощителна полева дейност по проучване на есетрите и техните местообитания, която възлиза общо на над 1400 километра изследвани трансекти. Най-голямото постижение обаче е, че обявяването на защитената зона беше подкрепено от местните професионални риболовци, които осъзнават нейното значение в дългосрочен план, не само за опазването на есетрите, но и на другите рибни популации в реката“, коментира Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.
Защитена местност „Есетрите - Ветрен“
Защитената местност обхваща повече от 288 хектара от площта на река Дунав близо до село Ветрен и пред езерото Сребърна. В границите ѝ изрично се забранява добив на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на отпадъци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и евентуално пренасочване и забавяне на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в участъка.
Основната цел за опазване в защитената зона са есетровите риби, чиито малки са избрали този участък от реката като място за хранене и почивка по дългия им стотици километри път към морето. Освен есетрите още 40 други вида риби са установени в този малък участък на реката, като 21 от тях са включени в Червената книга на България. Заповедта за обявяването на зоната е издадена по предложение на WWF - България, подкрепено от местната риболовна асоциация, Регионалната инспекция по околна среда – Русе и Националния природонаучен музей към БАН и внесено през април тази година.
Заплахи пред есетровите риби
Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова WWF работи приоритетно за опазването на техните естествени местообитания по Дунав. През последните девет години екипът на WWF наблюдава цялото протежение на реката от Ново село до Силистра, проучвайки местообитанията на последните оцелели есетри и работейки с местните общности по опазването им. Над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни бяха пуснати в реката за подпомагане на естествените популации.
Ихтиолозите напомнят, че есетрите, както и останалите мигриращи риби, играят важна роля като индикатор на здравите екосистеми в реката. За съжаление обаче, изграждането на язовири, диги и водноелектрически централи, както и добивът на инертни материали от дъното на река Дунав, поставят непреодолими бариери по техния миграционен маршрут, променят естествения воден режим и водят до фрагментация и унищожаване на местообитанията им. В дългосрочен план тези и и други човешки дейности, като прекомерния улов и замърсяването на водите, заплашват да доведат до изчезването на есетрите.
В момента в България, Румъния, Украйна и Сърбия е в сила пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море. Въпреки това голяма част от възрастните екземпляри, които навлизат в реката, за да се възпроизвеждат, все още стават плячка на бракониери. Причината е високата цена на техния хайвер на черния пазар. WWF предупреждава, че всеки продукт от дива есетра е незаконен и вреди както на малкото останали есетрови популации, така и на бъдещите доходи на местните рибарски общности.