Оценката установи, че почти 2/3 от есетровите и веслоноси видове риби са критично застрашени, което ги превръща в най-застрашената група от видове в света. Експертите отчитат продължаващата загуба на сладководно биоразнообразие и деградацията на реките по целия свят, които са от съществено значение, както за природата, така и за хората.
„Неуспехът на света да защити есетровите риби се дължи на провала на правителствата да управляват устойчиво реките, намиращи се под тяхна юрисдикция и да спрат глобалната загуба на природа“, коментира Арне Лудвиг от Международни съюз за защита на природата. „Тези шокиращи, но, за съжаление, съвсем не изненадващи оценки означават, че есетровите риби остават най-застрашената група от видове на планетата.“
Въпреки амбициозните политики за защита на есетровите видове в Европа, състоянието им продължава да се влошава. Седем от осемте европейски вида вече бяха вписани като критично застрашени, а сега и чигата – най-малката и изцяло сладководна есетра – е преместена в по-висока категория на заплаха и вече е класифицирана като застрашена. Що се отнася до есетрата - шип (Acipenser nudiventris), учените официално обявиха, че той е изчезнал от водите на Дунав – последното убежище на вида на територията на Европейския съюз. Това е третият изчезнал животински вид в Европа след влизането в сила на Директивите за птиците и местообитанията, съответно през 1979 г. и 1992 г.
„Есетрите са свързани с нашата култура и кухня. Векове наред те са изхранвали рибарските общности по целия континент, а сега бъдещето им в Европа виси на косъм“, заяви Беате Стрибел-Грайтер, ръководител на WWF, Глобална инициатива за есетрови риби. „Изчезването на есетрата - шип в Дунав демонстрира спешната нужда от прилагане на ефективни мерки, включително и такива за осигуряване на миграцията на вида нагоре и надолу по течението на реката. Ако правителствата и институциите в ЕС не действат сега, за да възстановят речната свързаност и да защитят местообитанията на есетровите риби, изчезването на още видове е въпрос на време“.
Както по света, така и в България, есетровите риби са изправени пред голям брой заплахи. Те включват: бракониерство с цел за незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на водноелектрически централи, блокиращи миграционните маршрути на рибите, добив на пясък и чакъл от речното корито, който води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер. Експертите предупреждават, че мерките за възстановяване на есетровите популации биха имали смисъл единствено ако се прилагат паралелно с мерки по преодоляване на съществуващите заплахи.
Опазване на есетрите в България
България и Румъния са членките на Европейският съюз, в които се срещат най-много видове есетри. Природозащитната организация WWF работи активно в България за опазването на есетровите популации чрез провеждане на научни изследвания, повишаване на осведомеността и пряко ангажиране чрез проекти, целящи да преодолеят пропастта между науката и управлението.
„Новините за повишаването на категорията на застрашеност на чигата от уязвим на застрашен вид и официалното обявяване на есетрата- шип за изчезнала от река Дунав е много лоша за българската природозащита, но за съжаление не е изненадваща. През последните девет години екипът на WWF наблюдава цялото протежение на реката от Ново село до Силистра, проучвайки местообитанията на последните оцелели есетри и работейки с местните общности по опазването им. Над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни бяха пуснати в реката за подпомагане на естествените популации“, коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF България. „Преди няколко седмици по предложение на WWF у нас бе обявена нова защитена местност в участък на река Дунав – „Есетрите - Ветрен“. Това е първата защитена територия, посветена на есетрите в България и цели да гарантира спокойствието им на това място в реката, което те са избрали за хранене и почивка по дългия им стотици километри път към морето“.
Защитената местност обхваща повече от 288 хектара от площта на Дунав близо до село Ветрен и пред езерото Сребърна. В границите ѝ изрично се забранява добив на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на отпадъци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и евентуално пренасочване и забавяне на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в участъка. Практикуването на устойчиви практики от местните общности, като традиционния риболов, обаче остава разрешено.
WWF напомня, че в момента в България и всички дунавски държави е в сила пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море.