Решения за намаляване на щетите от наводнения трябва да се търсят с природата, а не против нея

От години, Коалиция “За да остане природа в България” говори за нарушения при управлението на реките, включително и при почистванията им. Наводненията през 2005-2006 г. доведоха до повсеместно безпланово изсичане на горите в речните течения с цел намаляване на риска в бъдеще. Тези действия бяха неефективни, за което сигнализираха и много природозащитни организации.

През 2012-та поискахме страната ни да започне да прилага европейската директива за наводненията и да въведе пет мерки за борба с щетите от тях, сред които възстановяване на речните корита и прилежащите влажни зони и възстановяване на естествените гори.

10 години по-късно, след поредното мащабно наводнение, виждаме да се прилагат все старите “мерки”, които от години учени и експерти от страната и ЕС обявяват за неефективни.

Предвид опита със злоупотребите при “прочистванията” край реки и дерета е нужно да припомним огромната роля на крайречните гори за предпазване на брега от ерозия, забавяне скоростта на водата, задържане на замърсители, регулиране на температурата в речните течения, осигуряване на места за убежище и размножаване за рибите и много други функции.

При необходимост от прилагане на мярката „почистване на речните корита“ е нужно да се подходи внимателно като се спазват Закона за горите и Закона за водите и се имат предвид следните особености:

• Речните корита в планинската зона са сравнително тесни. Практиката показва, че сечта на здрави дървета извън населените места не допринася за подобряване на проводимостта на реката. Дори напротив - на тяхно място се развива гъст храстов етаж, който намалява речната проводимост. Затова, продължаващото провеждане на подобна сеч навежда на мисълта, че истинската цел на такова „прочистване" е добивът на дървесина.

• При прочистване на речни корита в долните и средни течения на реките проблемите са свързани с изсичането на крайречна растителност, в някои случаи на разстояние до 500 m от леглото на реката, в участъци, в които няма дига. Отново, поддържането на проводимостта на речните легла е само претекст за добив на дървесина. Премахването на здравите дървета често води до ерозия. В резултат се увеличава значително рискът от по-големи щети – свлачища, подкопаване и срутване на подпорни стени, мостове и други. Световната практика е тези проблеми да се решават с опазване на крайречната растителност и дори възстановяването (1) й при увреждане.

• Често областните администрации, които отговарят за почистването и поддържане на проводимостта на реките, нямат средства за това и наемат изпълнители срещу продажба на дървесина. Те от своя страна нямат никакъв друг интерес извън добитата дървесина, съответно вършината често пъти се оказва в реката, което практически задълбочава проблема с проводимостта и създава предпоставки за затлачване и образуване на „бентове", които се отприщват при първите по-сериозни порои.

• В други случаи наблюдаваме “почистване на речното корито", което обаче е само предлог за добив на пясък и инертни материали. Обикновено, става дума за корупционна схема, която с нищо не намалява риска от порои и наводнения.

Какво да [u">НЕ[/u"> се прави:
- Да не се извършва изправяне и корекции на реките, тъй като това увеличава скоростта на течение
- Да не се оставя добита дървесина по деретата
- Да не се оставят вършина в коритата на реките
- Да не се провежда гола сеч, особено във водосборни райони и в близост до реките

Какво да [u">СЕ[/u"> прави

Когато се налага чистене на речните корита да се спазват стриктно разпоредбите:
• „премахване на [u">израсналите във водното течение[/u"> дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета“ (Закон за водите, чл.140, ал. 3, т.2)
• За крайречните гори в горски територии при необходимост в около постоянните водни течения с изключение на изкуствено създадените насаждения тях се допуска премахване [u">само на сухи и/или паднали дървета[/u"> (Наредба за сечите, чл.71, т.1)

Да се осигури повече място за реките

Определяне на площи край реките в земеделски земи, в които високите води да могат да се разливат и да предпазват населени места надолу по течението. Тези територии се нуждаят от умно управление – да имат двойна функция. От една страна да се ползват за земеделие, а от друга да предоставят обеми, които могат да задържат високи води. Щетите върху земеделската продукция може да се компенсират със застраховане. Тази мярка следва да залегне в Плановете за управление на риска от наводнения и би била значително по-лесна за изпълнение от изграждането на нови язовири като ретензионни обеми. Сходни мерки в ПУРН-а има заложени.

Инфраструктура за водите съобразена с увеличените водни количества

Необходимо е ново оразмеряване на преносните системи за отток на дъждовните води, коeто да отразява факта, че зачестяват случаите, в които за кратко време се изсипват огромни количества валежи.

Проблемът с наводненията е комплексен и изисква сериозен анализ на досегашните неработещи практики при управлението на реките, горите, а и отпадъците (все повече пластмасови отпадъци попадат в реките и причиняват в пъти по-бързо опасни бентове от сухите клони) и замяната им с нови - които да отчитат нуждата от адаптация към климатичните промени и намаляване на вредното им въздействие.

снимка: WWF България

1. И у нас, като възможна мярка в Закона за водите, с цел контролиране на оттока (чл. 117, ал. 2, т. 5), укрепване и опазване на бреговете на реките от ерозия (чл. 140, ал. 4, т. 3, г.) е предвидено залесяването. Тази част на закона (почти) никога не е прилагана.