Одобряването на природозащитните цели е задължително условие за изработване на нова адекватна екологична оценка (ОВОС), която да разреши казуса с Кресненския пролом при АМ „Струма“. А именно, да бъде избран маршрут извън пролома, съгласно европейското и националното екологично законодателство. Липсата на тези цели е и една от причините Европейската комисия да откаже финансирането на варианта на магистралата през Кресненския пролом през 2019 г. Националния съвет по биоразнообразие трябва да изпълни Препоръка 212/2021 на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора, която България получи през декември 2021г. и в която се настоява за решение, включващо тунел или магистрала извън дефилето.
„Природозащитниците сме силно притеснени и очакваме с тревога решенията на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври, защото официалното одобряване на консенсусното научно предложение е от решаващо значение, за да спазим европейските изисквания, да избегнем тежки финансови санкции и да осъществим проекта за АМ „Струма“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“.
От коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ напомняме, че срещу България се води дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, което и не позволява адекватна защита на природата в България.
Специалната работна група към МОСВ, в която взеха участие представители на научни институти на БАН, университети, Националният природонаучен музей и на неправителствени организации, вносители на предложенията за защитените зони, след 5 публични и онлайн излъчени заседания, прие консенсусно научно предложение за такива цели.
Още на 27 юли в писмо до всички отговорни министри Европейската комисия посочи, че очаква приемането на одобрените природозащитни цели от работната група, след провеждане на задължителното обществено обсъждане.
„Научната общност по биоразнообразие веднъж вече се обедини в общо становище през 2017 г. срещу настоящия вариант на АМ „Струма“, предвиден да минава през Кресненския пролом, и втори път – в рамките на тази работна група – се обедини относно правилата за защита на биоразнообразието в пролома. Разчитаме, че Националния съвет по биоразнообразие ще се съобрази с това съгласие и с препоръките на учените, а не с неясни политически и икономически интереси.“, коментира Даниел Попов от ЕС „За Земята“/CEE Bankwatch Network.
На 7 октомври, в последния доклад на Бюрото (стр.15-16), секретариатът на Бернската конвенция приветства прогреса на тази работна група, но отчете липсата на напредък по изпълнение на препоръката от страна на Министерството на регионалното развитие и посочи, че продължава да следи случаят.
До края на октомври тази година, преди предстоящата годишна среща на постоянния комитет на Бернската конвенцията, е необходимо МОСВ и природозащитните организации да представят общ доклад за напредъка по прилагането и в изпълнение на препоръка 212/2021, а Еврокомисията подчерта, че ще следи стриктно случая за спазването на европейското законодателство.