Примерно писмо за прекратяване на мярката „пасторализъм“ в националните паркове до МОСВ

17 Ноем. 2022
2430
Примерно писмо за прекратяване на мярката „пасторализъм“ в националните паркове до МОСВ
До
Госпожа Росица Карамфилова
Министъра на околната среда и водите

от
/три имена на подателя/

Относно: прекратяване на мярката „пасторализъм“ в националните паркове

Уважаема госпожо министър,

Обръщам се към Вас като турист и любител на българската природа. За мен трите национални парка са места, в които търся отдих и спокойствие, а красотата и чистота на природата в тях са повод за национална гордост. Радвам се, че има едни места, в които ние сме гости за малко, и те са истинският дом на дивата природа.

Огромен е контрастът обаче между очакванията за планинската разходка в Пирин, Рила и Централен Балкан и сблъсъка с реалността с осеяни с кравешки екскременти пътеки, нагазили крави в езерата, изпотъпкани извори. Вече има маршрути във високите ни планини, по които не се вижда нито една дива коза, за сметка на това постоянно срещаме крави и коне, и обстановка напомня повече за селскостопански двор, отколкото за защитена природна територия.

Споделям оценката на учените и хората, работещи в националните паркове, за негативните въздействия на субсидираната паша върху природата в тези защитени територии. Считам за недопустимо да се позволява в националните ни паркове такова безогледно унищожаване на ценни природни местообитания, замърсяване на чистите планински езера и изместване на дивите копитни животни от планинските ливади от селскостопански животни. И не на последно място, в разговор с туристи пастирите нерядко се хвалят за отстреляни от тях вълци и мечки.

Субсидираната паша създава изкривен стимул за качване на голям брой домашни животни в парковете. Липсата на капацитет за контролиране на движението на животните е очевидна. Парковата охрана е малко и има прекалено много задължения. Но дори парковете да имаха повече персонал, работата на парковите рейнджъри не е да се превръщат в пастири.

Територии за паша в България извън националните ни паркове има предостатъчно. В страната ни дори няма достатъчно пашуващи животни, за да се поддържат ливадите като такива. Именно поради липсата на пашуващи животни, всяка година ценни тревни местообитания обрастват с храсти. С други думи - не е нужно развитието на селското стопанство да става за сметка на най-ценната ни природа. Субсидиите по мярка “Пасторализъм” в началото са имали екологичен претекст, но с времето са се превърнали в средство за обогатяване на животновъди, водещо до трайни увреждане на природа в най-високите ни планини.

Призовавам Ви в становището по екологична оценка на Стратегическия план за земеделието да не допуснете пасторализмът да се прилага в националните паркове, както и в алпийските пасища в останалите защитени зони. Нека решението Ви да се основава на експертната информация, а не на политически натиск.

Моля да ми бъде изпратен Вх. номер в потвърждение на получаването на това писмо.

С уважение,
……