Искаме частично вето от Президента на приетите от Парламента промени в Закона за горите, за да опазим 'българската гора от варварска сеч'

На 27 януари, покрай важните промени в Закона за горите, които трябваше да гарантират повече прозрачност при продажбата на дърва за огрев, Народното събрание прие и редица спорни лобистки поправки, които узаконяват незаконни сечи и са в полза на частни ловни интереси. Коалиция “За да остане природа в България” изпрати до Президента Румен Радев писмо в подкрепа на искането за налагане на частично вето на изменението на закона.

С въвеждането на широки основания за сечи без издаване на позволително за сеч по утвърден образец, се увеличават възможностите изпълнителната власт да разрешава такива сечи без реална нужда или да узаконява незаконни сечи. Издаването на позволително за сеч отнема само няколко минути. Aко все пак е наложително да не се спазва този ред, то в закона трябваше да останат само измененията, свързани с вече възникнали пожари и др. природни бедствия, които представляват непосредствена заплаха за живота и здравето на гражданите. Изменения, визиращи евентуална бъдеща опасност не са необходими, защото времето за реакция надвишава многократно времето за издаване на позволително за сеч. Такава промяна в закона е предпоставка за необосновани сечи - следствие не от научни знания и опит, а от страх и популизъм. Цели гори могат да изчезнат, ако представител на дадена администрация реши, че те представляват риск (например от наводнение).

Един горскостопански план и неговите изменения задължително се съобразяват с инвентаризацията на горските територии. Тя показва вида, състоянието и потенциала на горските територии и ресурси. Горскостопанският план и неговите изменения също така подлежат на обществено обсъждане, одобряват се от цяла комисия лесовъди, а накрая и от директора на ИАГ. Това гарантира устойчивото и природосъобразното стопанисване на горите.

Приетите от парламента изменения, свързани с въвеждане на “план-извлечение” създават паралелен механизъм за изменение на горскостопанските планове, но без задължителното съобразяване с данните от инвентаризацията на горите и без обществени обсъждания.

Същото е приложимо и за разрешаването на санитарни и принудителни сечи - в закона е предвидено те да се разрешават с
предписание от РДГ и ЛЗС и нищо не налага те вече да се извършват и с план-извлечение.

С посочените промени в закона се въвеждат нови понятия, като “принудителни сечи”, “насоки на стопанисване”, като не са дадени законови дефиниции на тези понятия и това оставя широка врата за свободни интерпретации от изпълнителната власт и заинтересовани лица.

Този ЗИД за ЗГ премахва и изискването за маркиране на дърветата, подлежащи на сеч по ред и условия, определени в
наредбата за сечите. Маркирането на дърветата беше ключов момент за проследяване законността и основателността на съответната сеч. Сега този инструмент се премахва изцяло от Закона за горите, без да се заменя с друг. Това ще направи отличаването на терен с незаконна от терен със законна сеч почти невъзможно, както за контролните органи, така и за обикновените граждани.

С измененията на закона се въвежда опция средствата от „Фонд Инвестиции“ на държавните горски предприятия да се ползват за "изграждане на складове за съхранение на дивечов фураж". Практиката показва, че подобна инфраструктура вече е била променяна и развивана в хотелска база. Затова се опасяваме, че това изменение е опит за улесняване на тази схема по законов път и с държавни пари.

Разрешава се и създаването на нови държавни ловни стопанства „Тунджа“ и „Кричим“, към чието придобиване чрез спорните ловни концесии вече имат апетити местни бизнеси.

Коалиция “За да остане природа в България” напомня, че незаконната сеч в България и сега е между ¼ и ⅓ от дърводобива(1). Всяка мащабна промяна на горското законодателство и на управлението на горите би трябвало да се прави обмислено и в широк консенсус между заинтересованите страни - учени, горски стопанства, граждани и бизнес. Такива промени задължително трябва да се правят при съобразяване целите на закона и да ограничават максимално свободата на преценка на изпълнителната власт, като по този начин спомагат за реда и законността в горския сектор. Приетите от парламента изменения на Закона за горите погазват принципите на прозрачното, професионално, устойчиво и природосъобразно управление на горите. Тези промени дават много повече свобода на изпълнителната власт, което ще доведе до много повече нарушения в горите, вкл. увеличаване на незаконния дърводобив.

Искането за вето си поставя и друга, по-амбициозна цел. То може да бъде първата крачка към спирането на порочната практика за прокарване на фундаментални законови изменения като редакции на вече внесени законопроекти, които първоначално са имали съвсем различни цели.

Всъщност, в правилника за дейността на Народното събрание се казва, че не подлежат на гласуване редакции, които са извън предмета на първоначалния законопроект, особено когато се цели заобикаляне на процедурите по обществено обсъждане и съгласуването на всеки законопроект с отговорните държавни институции.

В случая с промените в Закона за горите, основният предмет на Закона за изменение беше осигуряването на своевременни и справедливи доставки на дърва за огрев за местното население и нуждаещите се домакинства.

Текстовете за сформиране на ловни стопанства, финансиране на ловни съоръжения чрез дърводобив, заобикалянето на горскостопанските планове чрез план-извлечения и въвеждането на изключения от законовите разпоредби за сечите, нямат нищо общо с осигуряването на дърва за огрев на нуждаещи се домакинства.

Бележки:
„...да пазим българската гора от варварската сеч“, част от изказването на Румен Радев за старта на кампанията му „Да засадим дърво, да възродим българската гора“
(1) https://wwfeu.awsassets.panda.org/downloads/______2013_2017.pdf