През Кресненското дефиле не се строи автомагистрала, а еднопосочна скоростна отсечка, погазваща закона и застрашаваща живота

Природозащитниците, рафтъри и местните граждани са категорични, че „първата копка” на кръгова връзка между дефилето и изграденият участък по посока Сандански завършва низ от закононарушения на министър Шишков при съгласуването на строителството. С тази пътна връзка се предначертава конкретен изпълнител и недопустим вариант за магистрала през дефилето за 1,2 млрд. лева без европейско финансиране. Което буди съмнения за нерегламентирани връзки.

На 11 май 2023 г., след протести пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, министърът на регионалното развитие Иван Шишков каза, че започващото строителство не предопределя избора на алтернатива за изграждане на автомагистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом и че този избор предстои да се направи от министъра на околната среда и водите.

Министърът обаче премълча, че още на 6 април 2023г., при пълно медийно затъмнение – 35 дена преди протестите на 11 май – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договорите за строителството на цялата магистрала на стойност 1,2 милиарда лева. Тези договори, сключени под ръководството на МРРБ, напълно и крайно предопределят, че ще се строи предложената през 2017 г. незаконна и опасна алтернатива, а именно — лентата към Гърция да минава през Кресненското дефиле, а тази в обратната посока — извън него.

Този вариант не e автомагистрала, а първокласен път, задаващ еднопосочно движение през защитената от европейската мрежа Натура 2000 зона на Кресненското дефиле. Освен това затруднява достъпа на местните жители до областния център Благоевград, не изпълнява изрични европейски изисквания за извършване на оценка за съвместимост и не отговаря на европейските стандарти за автомагистрален път.

Министър Шишков системно крие от обществеността и внесения от АПИ на 5 април 2023 г. в Министерство на околната среда проект за „оптимизация“ на трасето на автомагистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом. С проекта на агенцията се процедира единствено и само опасната за живота, здравето на хората и природата „алтернатива“ от 2017 г.

На 27 април 2023 г. АПИ и изпълнителите се споразумяват строителството на магистралата да започне след одобряване от Министерство на околната среда и водите на „оптимизирания“ вариант. От отговор на министър Шишков от 15 май 2023 г. към въпрос от депутата Даниела Божинова от Зелено движение/ПП-ДБ става ясно, че МОСВ е дало такова одобрение, като е заявило, че няма нужда от оценки за въздействие върху околната среда и за съвместимост с европейската природозащитна мрежа Натура 2000.

Министър Шишков не споменава също, че на 7 юли 2017 г. България се договори с Европейската комисия (ЕК) да получи средствата за изграждане на лотовете на автомагистрала „Струма“ между Кресна и Сандански и между Благоевград и Симитли (лотове 3.1 и 3.3) – с изричното условие от ЕК да не строи пътните възли към лота в района на Кресна и пролома, за да не се предопределя избора на алтернатива.

Въпреки всички тези факти на 16 май 2023 г. министър Шишков направи първа копка на пътния възел при Кресна, част от варианта на ГЕРБ от 2017 г. С тази копка започна изграждането не само на пътния възел, а и на цялата магистрала по този вариант. При все това министърът продължи да заблуждава медиите и обществеността отново заявявайки – „ние не сме определили и не предопределяме избора на вариант за строителство“.
Природозащитните коалиции предупреждават, че не само българското общество ще се възпротиви с протести, но и такъв строеж ще бъде платен изцяло от джоба на данъкоплатците, като ще бъде последван и от наказателни процедури на Европейската комисия за погазване на две директиви - Директивата за природните местообитания и Директивата за пътна безопасност.

Проектът, който ще струва на държавния бюджет 1,2 млрд лева, реално не е никаква автомагистрала, няма да подобри безопасността на движението през дефилето, в остро противоречие е с интересите на местните жители за достъп до административни и здравни услуги в Благоевград, както и ще разруши утвърдени поминъци в Кресненското дефиле - приключенски туризъм, винарство и земеделие.

Природозащитниците и местните граждани настояват за незабавно спиране на строителните дейности и напомнят:

През октомври 2019 г. Европейската комисия (ЕК) посочи 7 нарушения на Директивата за природните местообитания при избора на алтернатива и при издаване на решението по ОВОС (оценка върху околната среда на проекта) от 2017 г.

През юли 2022 г. ЕК посочи в писмо на МРРБ – „службите на комисията все още очакват от Българските власти ревизирани ОВОС и Оценка за съвместимост, включващи задълбочен анализ на всички смислени алтернативи за Лот 3.2“ и „независимо дали проекта е внесен отново на време в ЕС за съ-финансиране през сегашния период, службите на комисията разбира се наблюдават отблизо всяко едно прилагане на място за да гарантират съответствието с екологичното законодателство и да вземат нужните мерки ако е нужно“

Избраният през октомври 2017 г. вариант нарушава още чл. 3 на европейската Директива за пътна безопасност. Въобще липсва задължителната сравнителна оценка на безопасността на различните алтернативи, която да стане основа за избор на безопасен за пътуващите вариант. Избраната през 2017 алтернатива е най-опасният за живота на всички ползватели и най-лошият от всички оценявани варианти –

▫ не е магистрала, а първокласен път на места с характеристики на второкласен (остри завои) – без локален път, без стоп-платно, без банкет, с лоша видимост при множество остри завои;

▫ ще се ползва едновременно от скоростния транс-европейски трафик и едновременно като локален - път до 2 села, много селскостопански земи, ползван от селскостопанска техника и други бавни превозни средства, до река Струма, ползван (направо върху лентите за движение) - от местните хора, рафтъри, рибари, туристи, домашни и диви животни.

• Нарушенията на европейското законодателство и изисквания от страна на министър Шишков - започналото по този начин от него строителство на варианта на ГЕРБ от 2017 – без нов ОВОС, без оценка за безопасност, без избор на друга алтернатива, ще доведат до:

▫ загуба и връщане на вече предоставените средства на лотове 3.1. и 3.3.;

▫ загуба на средствата за лот 3.2.;

▫ тежки допълнителни наказателни процедури и санкции за България.

За кампанията за спасяване на Кресненски пролом

Спасяването на Кресненския пролом е над 20-годишна кампания – кауза, зад която застанаха биолози, природозащитници и природолюбители, неправителствени организации. Личности, като алпиниста Боян Петров и бившия министър-председател Кирил Петков.

Кресненският пролом е мястото с най-високо биологично разнообразие в България на съвсем малка площ - например само пеперудите на квадратен километър са 122 вида. Срещат се общо 3500 вида флора и фауна. Проломът е силно уязвима и крехка екосистема на границата на умерения и средиземноморския климат и много тесен коридор за връзка между двете зони и защитени видове живеещи в тях от двете зони по долината и склоновете на пролома. Проломът е важен миграционен път за мечката и вълка между Пирин и планините на границата с Македония.

За местните хора вариантът на ГЕРБ от 2017 г. ще доведе до липса на безопасен местен път до селата Стара Кресна и Ощава, до земеделски земи и пасища. Всички лозя, градини и пасища вътре в Кресненски пролом по Закона за движение по пътищата ще станат напълно недостъпни за местните хора. Ще бъдат унищожени най-ценните земеделски земи на Кресна. Ще стане невъзможно практикуването на рафтинг и посещението на пролома от туристи.

Както и за хората – така и за дивите животни, интензивният транзитен трафик по пътя през пролома, води до смърт и инциденти – проблем, който може да се реши само с извеждане на транзитния трафик по магистрално трасе (с всички изисквания и качества на магистрала) извън пролома, а пътят през пролома да остане локален.