От 16 май багерите са в дефилето, за да дадат старт на строеж, който грубо погазва екологичното законодателство. Ние не искаме да плащаме за това — няма европейски средства, защото Европейската комисия категорично каза, че трябва нова екологична оценка и маршрут извън дефилето.
Въпреки това министърът на регионалното развитие и благоустройство от служебния кабинет — г-н Иван Шишков, е поел нелеката задача да защитава проект, избран през 2017 г., когато под натиска на всички строители на пътища вариантът за дълъг тунел бе отменен. Още тогава, в рамките на обществените обсъждания, местните хора, експерти, еколози, активни граждани, рафтъри заявиха позиции против този вариант през дефилето и разделяне на магистралата.
Но правителството не се спря пред нищо — съдбата на Креснеския пролом беше предрешена от тях. Сега искаме да помогнем на г-н Шишков и да кажем истината вместо него.
Протестиращите настояват:
- Да се разработят равностойно и да се разгледат алтернативи ИЗВЪН Кресненското дефиле.
- Е-79 да остане локален път.
Жители на Кресна, природозащитници и рафтинг общността искат да зададат следните въпроси на Министър Шишков, министър Карамфилова, Президента на Република България:
- Ще поемете ли персонална отговорност за безвъзвратното унищожаване на едно от най-уникалните места в България и Европа за бъдещите поколения?
- Ще поемете ли персонална отговорност за човешките животи, които ще бъдат загубени от един зле измислен проект, от една не-магистрала?
Снимка: Борис Димов, Stratospheric Productions
За кампанията за спасяване на Кресненски пролом
Спасяването на Кресненския пролом е над 20-годишна кампания – кауза, зад която застанаха биолози, природозащитници и природолюбители, неправителствени организации. Личности, като алпиниста Боян Петров и бившия министър-председател Кирил Петков.
Кресненският пролом е мястото с най-високо биологично разнообразие в България на съвсем малка площ - например само пеперудите на квадратен километър са 122 вида. Срещат се общо 3500 вида флора и фауна. Проломът е силно уязвима и крехка екосистема на границата на умерения и средиземноморския климат и много тесен коридор за връзка между двете зони и защитени видове живеещи в тях от двете зони по долината и склоновете на пролома. Проломът е важен миграционен път за мечката и вълка между Пирин и планините на границата с Македония.
За местните хора вариантът на ГЕРБ от 2017 г. ще доведе до липса на безопасен местен път до селата Стара Кресна и Ощава, до земеделски земи и пасища. Всички лозя, градини и пасища вътре в Кресненски пролом по Закона за движение по пътищата ще станат напълно недостъпни за местните хора. Ще бъдат унищожени най-ценните земеделски земи на Кресна. Ще стане невъзможно практикуването на рафтинг и посещението на пролома от туристи.
Както и за хората – така и за дивите животни, интензивният транзитен трафик по пътя през пролома, води до смърт и инциденти – проблем, който може да се реши само с извеждане на транзитния трафик по магистрално трасе (с всички изисквания и качества на магистрала) извън пролома, а пътят през пролома да остане локален.
За магистрала Струма и спасяването на дефилето:
Проектът за трасе през Кресненския пролом, който ще струва на държавния бюджет 1,2 млрд лева, реално не e автомагистрала, а първокласен път, няма да подобри безопасността на движението през дефилето, в остро противоречие е с интересите на местните жители за достъп до административни и здравни услуги в Благоевград, както и ще разруши утвърдени поминъци в Кресненското дефиле - приключенски туризъм, винарство и земеделие.
Не само българското общество ще се възпротиви с протести, но и такъв строеж ще бъде платен изцяло от джоба на данъкоплатците, като ще бъде последван и от наказателни процедури на Европейската комисия за погазване на две директиви - Директивата за природните местообитания и Директивата за пътна безопасност.
Протест пред АПИ: Багерите са тук - да ги спрем! Mагистрала „Струма“ извън Кресненския пролом
