Министерски съвет защити лобистките интереси на фирми-строители на магистрала „Струма“ с промяна в закона за бюджета, която мина на първо четене. С нея се дава възможност договорите на ГБС и Громахолд да се финансират с парите на пенсионерите от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Предложението за изменение е входирано в Народното събрание на 30 май 2023 и е част от закона за за бюджета за 2022 г., който има за цел да удължи действието му до приемане на бюджет за настоящата година.
Припомняме, че на 6 април 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ сключи договори за строителство на лот 3.2. на автомагистрала Струма в района на Креснески пролом с фирмите ГБС и Громахолд на стойност приблизително 1,2 млрд лева. В сумата е включен и контролът по изпълнението. Условие за влизането им в сила е осигуряването на авансовото плащане от приблизително 120 млн лева или 10% от общата стойност. Именно тази сума в момента Министерски съвет се опитва да осигури.
Проблемните параграфи и предвидените изменения в Закона за прилагане на разпоредби на закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., са, както следва:
- С изменение на чл. 11, ал. 4 на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г. се дава възможност да се финансират договорите със средства от националния бюджет преди да има одобрение от Европейската комисия за проектите и програми с европейско съфинансиране.
- С отмяната на параграф 15 от Преходни и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г.се дава възможност да се финансират договорите, като се отблокират средствата от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз.
- С добавянето на чл. 11, ал. 2, т. 9 на Закона за прилагане на държавния бюджет 2022 г. се дава необходимия законов мотив за такова решение на Министерски съвет на основание на неотложни разходи, свързани със сигурността, живота, здравето на хората – с който да се мотивира извънредното и спешно финансиране на двата договора.
Предвиденият за строителство вариант на автомагистрала „Струма“, включен в тях, не отговаря и на минималните изисквания за безопасност на автомагистрала. Също така не е преминал и одобрен след задължителна оценка за пътна безопасност съгласно чл. 3 на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Припомняме, строежът на магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, правителството на ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън защитената местност.
„Гражданските организации от коалиция „Да спасим Кресненски пролом и Кресна“ призоваваме народните представители – ако тези спорни алинеи бъдат приети, да се приеме и текст в закона, недопускащ финансиране на Лот 3.2 на АМ Струма с бюджетни средства преди крайно одобрение на Европейската комисия.“, казва Андрей Ковачев от СДП Балкани.
За кампанията за спасяване на Кресненски пролом
Спасяването на Кресненския пролом е над 20-годишна кампания – кауза, зад която застанаха биолози, природозащитници и природолюбители, неправителствени организации. Личности, като алпиниста Боян Петров и бившия министър-председател Кирил Петков.
Кресненският пролом е мястото с най-високо биологично разнообразие в България на съвсем малка площ - например само пеперудите на квадратен километър са 122 вида. Срещат се общо 3500 вида флора и фауна. Проломът е силно уязвима и крехка екосистема на границата на умерения и средиземноморския климат и много тесен коридор за връзка между двете зони и защитени видове живеещи в тях от двете зони по долината и склоновете на пролома. Проломът е важен миграционен път за мечката и вълка между Пирин и планините на границата с Македония.
За местните хора вариантът на ГЕРБ от 2017 г. ще доведе до липса на безопасен местен път до селата Стара Кресна и Ощава, до земеделски земи и пасища. Всички лозя, градини и пасища вътре в Кресненски пролом по Закона за движение по пътищата ще станат напълно недостъпни за местните хора. Ще бъдат унищожени най-ценните земеделски земи на Кресна. Ще стане невъзможно практикуването на рафтинг и посещението на пролома от туристи.
Както и за хората – така и за дивите животни, интензивният транзитен трафик по пътя през пролома, води до смърт и инциденти – проблем, който може да се реши само с извеждане на транзитния трафик по магистрално трасе (с всички изисквания и качества на магистрала) извън пролома, а пътят през пролома да остане локален.
За магистрала Струма
Проектът за трасе през Кресненския пролом, който ще струва на държавния бюджет 1,2 млрд лева, реално не e автомагистрала, а първокласен път, няма да подобри безопасността на движението през дефилето, в остро противоречие е с интересите на местните жители за достъп до административни и здравни услуги в Благоевград, както и ще разруши утвърдени поминъци в Кресненското дефиле - приключенски туризъм, винарство и земеделие.
Не само българското общество ще се възпротиви с протести, но и такъв строеж ще бъде платен изцяло от джоба на данъкоплатците, като ще бъде последван и от наказателни процедури на Европейската комисия за погазване на две директиви - Директивата за природните местообитания и Директивата за пътна безопасност.
