В България не се спазват законите за генномодифицираните организми*

Няколко неправителствени организации в България правят изследвания за наличието на ГМО в продуктите на пазара. Тодор Славов от За Земята заяви, че резултатите показват присъствие на ГМО в храни като соеви продукти и вафли, без това да е обявено на етикетите. Тази практика е в разрез с българското и европейското законодателство. Според действащите в момента норми в България не е разрешено да се продават храни с ГМО съставки, а в Европа наличието им задължително се обявява на опаковката.

Благодарение на натиска на потребителите срещу ГМО много супермаркети и магазини като WalMart – Германия, Coop – Швейцария, Tesko – Великобритания вече забраниха ГМ продукти на своите щандове. Според последните проучвания около 95% от европейците искат да имат право на избор, 86% искат да знаят повече, преди да консумират ГМ храни, а 71% просто не желаят генномодифицирани храни.

Подобно мащабно проучване все още не е правено в България, но, според Светла Николова от Агролинк, интересът на българското общество към ГМО проблема е огромен. По време на информационната кампания, предхождаща срещата, тя е била приятно изненадана от реакцията на хората, които масово се подписват срещу ГМО и подкрепят оказването на натиск върху институциите за прилагане на ГМО закона на практика.

Потребителите имат право на информиран избор.

В България отговорните институции за прилагане на законите, засягащи ГМО, са МОСВ и МЗГ по отношение на освобождаване на ГМО в природата и отглеждането на ГМ култури, а МЗ по отношение на ГМО в храните. Това разделение на функциите между различните институции всъщност размива нещата и създава възможности за прехвърляне на отговорности и за не прилагане на закона, уточни Светла Николова. Въпреки, че в момента, благодарение на натиска на гражданското общество, законът за ГМО в България е по-рестриктивен от останалите в ЕС, на практика неговото прилагане у нас е истинско предизвикателство.

54 префектури в Гърция вече са се самообявили за зони свободни от ГМО, съобщи Пола Мейър от анти-ГМО движението в Гърция. Гръцкото правителството е обявило списък на ГМ продукти, които са забранени за внос и производство в страната. Задължително се етикетират ГМО продуктите. След въвеждането на тези рестрикции се появява недостиг на храни за животни, свободни от ГМО, поради отказа на фермерите да купуват ГМ храни.

В Румъния се отглеждат ГМ продукти с търговска цел от времето на социализма. Едва последните години се въвежда забрана за отглеждане на ГМ соя. Но в страната съществуват нелегални земеделски полета, на които тя все още се отглежда. Повечето са в южната част до границата с България. Румъния в момента е най-големия производител в Европа на генномодифицирани храни. По отношение на законовата основа, положението в Румъния е доста хаотично, твърди Рамона Думиничйою от ГМО информационен център. По никакъв начин не се гарантира правото на потребителя да избере чиста от ГМО храна. В Румъния вече има 36 села, които са се обявили за зони свободни от ГМО.

Според Андриана Славковска от Еко Свест, Македония, в македонския закон за ГМО има доста пропуски по отношение на етикетиране на продуктите, трансгранично замърсяване, транспорт и други. Македонското правителство твърди, че в страната няма ГМО, но истината е, че никой не е правил изследване за тяхното наличие и населението не е запознато с проблема.

Представителят на платформа Не на ГМО от Турция, Ахмет Аталък, информира участниците в срещата, че в страната му все още няма закон за биологичната сигурност, а само разпоредба. Съществува също така и закон за семената, но той не третира ГМО въпроса. Всъщност приетите законови разпоредби в Турция защитават на практика корпоративните интереси, но не и тези на потребителя. Употребата на ГМ семена в Турция е забранена, но вноса на култури – не. Турция ежегодно внася стотици хиляди тонове ГМ култури без те да са етикетирани по отношение съдържание на ГМО.

Ситуацията в Европейския Съюз.

Европейския съюз продължава да присъства силно като зона свободна от ГМО, според Хелън Холдър от „Приятели на Земята”, Белгия. Все още има какво да се желае обаче по: отношение на етикетиране на животинската продукция, вноса на ГМ храни, употребата на ГМО в биогоривата, фармацевтичните култури и други. На ниво ЕС също има проблеми с практическто прилагането на законите. Заразяването на територии вследствие отглеждане на ГМ култури също е проблем.

Няколко интересни факти за влиянието на ГМО върху човешкото здраве.

Американската агенция за храни и лекарства получава хиляди оплаквания за алергични реакции. Започва се разследване, когато 44 души заболяват след консумация на царевични продукти на „Крафт”.

През 2002 „Авентис” е заставена на изкупи обратно цялата си продукция от генномодифицирано зърно, което се използва за производство на „Корнфлейкс”.

Според центъра за контрол на болестите в САЩ през 1980 хранителната добавка за диабетици (L-триптофан) е причинила смъртта на 100 души и заболявания на около 10000, които развиват Eosinophilia Myalgia Syndrome (EMS).

През 2003 във Филипините около 100 човека, живеещи в близост до полета с генномодифицирана царевица, развиват кожни, респираторни и чревни реакции и други симптоми по време на цъфтежа на царевицата и разпространението на полените. Това се повтаря през 2004 в четири други села, които отглеждат същите култури.

Само през 1999 алергиите във Великобритания са скочили от 10 на 15% след вноса на ГМ соя.

Доказано е, че генномодифицирания подсладител аспартам причинява мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Идентифицирани са невродегенеративни болести, рак, напълняване. Аспартамът е широко разпространен в България в много безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици и диетично хранене. Популярното му име е НутраСуит и се отбелязва също като Е951.

Четири са най-широко разпространените ГМ култури по света: соя, царевица, маслодайна рапица и памук. По-малко застъпени са: картофи, тютюни, домати, тиквички, папая.

Пет компании обхващат индустрията за ГМ семена. Монсанто е най-голямата с 88% (2005 г.) от площите с ГМ култури. Другите са: ДюПонт, Синджента, Байер, КропСайънс. Заедно петте компании притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% на пестициди.

Шест страни отглеждат почти всички комерсиални ГМ растения в света: САЩ (54%), Аржентина (18%), Бразилия (11%), Канада (6%), Индия (4%), Китай (3%).

Неудобната истина.

Мит е, че ГМО увеличава добивите. Постъпващата информация от фермерите, които ползват ГМ семена е точно обратната. Непрекъснато намаляващите добиви се потвърждават и от научни изследвания, дори правителството на САЩ призна този факт. Други проблеми са нарастващото използване на пестициди, проблеми с устойчивостта на хербициди „супер плевели”. Поради това, че ГМО се разпространяват свободно по време на цъфтежа и заразяват всичко наоколо, фермите наблизо, които развиват органично земеделие, са възпрепятствани и не могат да реализират продукцията, защото тя е замърсена от съседството си с ГМО такава. ДНК от ГМО култури се откриват в млякото на крави, хранени с ГМ фураж, което също прави и животинската продукция замърсена.

*В публикацията са използвани материали на Агролинк.