Това е трети опит на Столична община да приеме проекта след обществените обсъждания през 2018 и 2022 г., когато граждани, организации и експерти изразиха сериозни възражения срещу предвидените строителни намеси, паркинги, достъп на моторни превозни средства и липсата на решение за частните имоти в границите на парка.
Според редица експерти и граждански организации основният проблем не е само в конкретните предвиждания на ПУП, а в действащия Общ устройствен план на София. В него части от Борисовата градина са определени за спортни съоръжения, атракции, бази на зелената система и други функции, вместо цялата територия да бъде защитена като парк.
Затова сред основните искания е първо да бъде променен Общият устройствен план, така че цялата територия на парк „Княз Борисова градина“ да бъде предназначена единствено за паркове и градини. Едва след това да се пристъпи към приемане на подробен устройствен план.
Според експерти заложеното в ПУП-а не само не решава проблема с частните имоти, но могат да затруднят бъдещото им връщане към публично ползване и да доведат до трайно закрепване на частни интереси в територията на най-големия парк на София.
Сред най-оспорваните елементи на проекта са:
- предвиждането за възстановяване на стадион „Юнак“ като спортно съоръжение със съпътстващи трибуни и обслужващи сгради (когато е бил построен, той е заемал пространство, което сега е част от Националния стадион и е бил най-голямото подобно съоръжение в града);
- изграждането на подземен паркинг в района на автокъща „Капитолия“;
- строителството в района на ж.п. гара „Пионер“;
- запазването и устройственото уреждане на обекти и функции върху терени с частна собственост в рамките на парка.
Борисовата градина е едно от най-ценните зелени пространства в столицата и важна част от природното и културното наследство на града. Решенията, които се вземат днес, ще определят дали паркът ще остане преди всичко зелена обществена територия или ще продължи да бъде обект на устройствен натиск и противоречия.