Ще имаме ли директен достъп до фермерски продукти?

Към настоящия момент отново е на дневен ред корекция на закона. Противоречива информация от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в момента говори както за изготвяне на нов Закон за храните, така и за поправка в текстовете на съществуващия. Отделно се споменава и за отделни законодателни текстове, регулиращи дейността на Центъра за оценка на риска и за приемане на нов хоризонтален Закон за хранителната верига, чието съдържание докрай остана неконкретизирано.

Поредното - от публикуването си на 15 Октомври 1999г. до момента настоящият закон е променян и допълван повече от 30 пъти - прекрояване на Закона за храните някак тихо и плахо се прокрадна в дневния ред на МЗХ, още по-тихо преминаха и 2 заседания на работна група по него без участието на нито една - забележете, нито една - браншова фермерска организация или гражданска неправителствена организация, заинтересована от прокарването на подобен закон. Ограниченото участие на заинтересованите страни оставя съмнение за непрозрачност, обслужване на определени интереси или просто безхаберие.

Какви проблеми виждаме в организацията на законодателния процес:
1. Неясни правила и критерии при сформиране на работната група по изготвяните законови промени. От оскъдната информация става ясно, че отново браншът е представен само в сектор „индустрия”. Малките производители и преработватели се радват на обещанието да бъдат информирани за решенията post-factum и да изразят своето становище без да има ангажимент то да бъде взето под внимание.

2. Липса на информация за целта на законотворческата работа на МЗХ – да състави нов закон, който да отстрани недостатъците на стария и да постави регулацията в сектора на нови основи, да поспретне съществуващия закон, като отстрани най-съществените пропуски (без да е сигурно в чия полза би било това усилие) или да анализира пропуските в контрола и да превърне анализите в законодателни решения. Която и да е от тези цели не може да бъде постигната без участието на браншовиците в целия спектър от „малки” до „индустриалци”.

И ако трябва отново да се върнем на „равния старт” на малки и големи производители – да, в България традиции в преработката на продукти от малки ферми няма, няма и разписани правила. И проблемът не е в съобразяването с правилата на ЕС - Преамбюлът на регламент ЕС № 852/ 2004 на Европейския Парламент и Съвета от 29 април 2004 за хигиената при производството на хранителни продукти ни казва, че за най-малките и уязвими участници в преработващия сегмент всяка държава членка трябва да разпише собствени правила и насоки, чрез които да осигури контрол и безопасност на продуктите, а не да се прави, че не съществуват. Българското законодателство обаче досега не урежда въпроса за достъп на малките производители до директни продажби.

Означава ли това, че не искаме да осигурим поминък и препитание и на малкото ентусиасти, дръзнали да застанат на старта до големите? От какво ни е страх и на кого пречим – на себе си , на държавата или на конкуренцията? За всички ни е ясно едно: тях ще ги има, въпреки всичко! Не е ли по-добре да си изкараме главата от пясъка и да изработим нормативна уредба, която да им позволява развитие, инвестиране и поминък, а те ще осигурят на държавата заетост, данъци, пазари и доволни клиенти. Нека опитаме поне предстоящите промени в Закона за храните да водят в тази посока, като те се случат в дебат с всички заинтересовани страни.

Повече информация