На 22 януари в Брезник се проведе информационна среща под надслов „БРЕЗНИК. ВОДА. ЗЕМЯ. БЪДЕЩЕ.“ Инициативата беше на сдружение „Земя – за екоустойчивост и местна яснота“ и събра на едно място жители на Брезник и региона, учени и експерти – еколози и хидробиолози, както и представители на инвеститора „Брезник Минералс“ ЕООД, дъщерна компания на „Асарел Медет“.
В срещата участва и експерт от Българска фондация Биоразнообразие – Спас Узунов, който представи доклад за възможностите за “заобикаляне” на мониторинга при минните дейности и минимизиране на доказателствата за вредни въздействия върху околната среда и здравето на хората. Хидробиологът Явор Дашев и колегата му Филип Уршев бяха разработили доклад за въздействието на минната дейност върху водните и сухоземните екосистеми, който бе представен пред обществеността.
Причината за срещата е продължаващото вече над десет години напрежение около намеренията за добив на злато в района и притесненията на местните хора за водата, земята, въздуха и начина им на живот. Случва се сега, защото макар и добивът да не е започнал, има усилена подготовка за това, а инвеститорът има желание да проучи и друга съседна голяма площ.
Как започва всичко
Търсенето и проучването на площ „Брезник“, находище „Милин камък“, започва през 2004 г. от фирма „Мартерн“ ЕООД. През 2007 г. правата по договора са прехвърлени на „Трейс Рисорсиз“ ЕООД. Проучванията приключват през 2012 г., когато започва и процедура по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). През 2013 г. „Трейс Рисорсиз“ става собственост на „Асарел Медет“.
През 2015 г. компанията получава концесия за добив на златно-сребърни руди от находището „Милин камък“ за срок от 20 години – до 2035 г. През 2023 г. „Трейс Рисорсиз“ официално променя името си на „Брезник Минералс“.
Още от 2013 г. жители на Брезник организират протести срещу златодобива, водени от опасения за земетресения, замърсяване и загуба на вода, риск за здравето и поминъка си. (1 ;2 ; 3 ; 4 )
През 2014 г. съдът отхвърля жалбата на инициативния комитет „За чисто Граово“, като приема, че не е доказана опасност за околната среда.
Днес добивът все още не е започнал, но вече са изградени различни съоръжения, а подготвителните работи за достигне до златните залежи в мината са в напреднал етап. Инвеститорът заявява, че проектът не крие рискове за водите, въздуха и хората и че всички въздействия са управляеми чрез технологии, мерки и мониторинг. Нещо повече - той гарантира пълна “херметичност” на проекта и дори не предвижда изграждане на пречиствателни станции.
Практиката от други минни проекти обаче показва, че подобни твърдения често не издържат при реални условия. В Крумовград, при експлоатацията на златната мина, след силни валежи нееднократно се наблюдава замътване на водите и отнасяне на материали извън контролираните съоръжения. При дейности на „Асарел Медет“ в Панагюрския район пък проблемите с водите и утайките са системни и продължават с години.
В същото време местни хора през последните години споделят наблюдения за намаляване на водни количества, периодично пресъхване на водоизточници и по-чести водни режими в общината. В проби от питейни води се отчита и повишено съдържание на манган. Това са сигнали, които сами по себе си не доказват причинно-следствена връзка, но повдигат въпроси и тревоги, които хората искат да бъдат чути и обяснени.
Защо минната дейност не е „само една дупка в земята“
Една от целите на срещата беше да се обясни как всъщност работи една мина и какви въздействия могат да се появят по принцип, независимо от конкретния проект. Това, което следва, е обобщение на експертния разказ, представен на срещата в Брезник от нашия колега Спас Узунов, допълнен с данни от научни анализи за въздействието на минната дейност върху природата.
Минната дейност представлява сложна система от различни елементи – самата мина (открита или подземна), насипища, хвостохранилища, производствени площадки, складове, пътища и хидротехнически съоръжения. Всяко от тях оказва различен натиск върху околната среда, а ефектите се наслагват и усилват взаимно.
Как мините влияят на природата
Биоразнообразие и земя
Минните проекти заемат големи площи и водят до премахване на растителна покривка, ерозия и промени в почвите. Освен самия добив, прилежащата инфраструктура – пътища, насипи, сгради – допринася за фрагментация на местообитанията и изместване на животински и растителни видове.
Дори когато животните се изтласкват към съседни „по-запазени“ територии, това може да наруши съществуващи екологични баланси. Именно тук се появява т.нар. кумулативен ефект – натрупването на малки въздействия, които заедно водят до значими промени.
Ландшафт, шум и прах
Строителството и експлоатацията на мините променят видимо ландшафта, често в радиус от километри. Увеличеният тежкотоварен трафик носи със себе си шум и запрашаване. Прахът може да съдържа фини частици и метали, а шумът и вибрациите да влияят върху поведението на животните и качеството на живот на хората.
Водата – най-чувствителният елемент
Минните дейности засягат водите на всички етапи – от проучването до затварянето на обекта. Сондажи, изкопи, обезводняване, използване на вода в производството и заустване на отпадъчни води могат да променят естествените дренажни модели и водния баланс.
При подземния добив водата е постоянен проблем, защото естествено се просмуква в изкопите и галериите. За да може мината да работи безопасно, тази вода се изпомпва непрекъснато с помпи. Когато това изпомпване продължава дълго време, то не засяга само самата мина. Подземните води са свързана система и изтеглянето на големи количества вода на едно място води до постепенно понижаване на водното ниво и в околните територии.
В резултат на това кладенци и извори, които се подхранват от същите подземни води, могат да намалят дебита си или да пресъхнат, особено в сухи периоди.
При повърхностните води рисковете са различни – нарушаването на почвите и скалите увеличава ерозията, води до замътване на водните течения и до натрупване на вещества надолу по течението, което може да повлияе на качеството на водата и на водните организми. Дори когато заустванията отговарят на нормативите, ефектите могат да се натрупват във времето – в речните седименти, по течението и в свързаните водни екосистеми, особено при силни валежи и екстремни събития, които ускоряват
повърхностния отток. Това води до раздвижване на натрупани във времето утайки и фини частици - водата отмива материали от насипи, почви и дъното на водните течения. Така вещества, които иначе остават „скрити“, временно попадат обратно във водата и създават пикови натоварвания.
Защо мониторингът не винаги улавя реалната картина
По правило минните проекти включват мониторинг на води, въздух и почви. Проблемът е, че начинът, по който се правят измерванията – кога, къде и какво точно се мери – е решаващ.
Защо мониторингът не винаги улавя реалната картина
По правило минните проекти включват мониторинг на води, въздух и почви. Проблемът е, че начинът, по който се правят измерванията – кога, къде и какво точно се мери – е решаващ.
Ако пробите се вземат в „спокойни“ моменти, а не след пикови натоварвания (екстремни валежи, аварии и други непредвидени събития), ако пунктовете са разположени така, че да не улавят реалните оттоци и дренажи, или ако липсват изходни данни за състоянието „преди“, резултатите могат да показват, че „всичко е в норма“, без това непременно да отразява цялата картина.
Това не означава автоматично злоупотреба, а по-скоро системен проблем в начина, по който често се организира контролът.
Какво е важно да се поиска още сега
Именно затова, според експертите, още преди началото на реален добив е ключово да се настоява за няколко базови неща:
- ясно определено изходно състояние на околната среда, измерено в различни сезони;
- пунктове за мониторинг, които обхващат чувствителни зони и населени места;
- измервания и след силни валежи и пикови натоварвания, а не само по график;
- публичен достъп до сурови данни и методики, а не само до обобщени отчети;
- независима проверка чрез паралелни проби и реален контрол по изпълнение на условията.
Това би показало реално желение за работа с мисъл за хората, които наричат района на мината свой дом.
Защо разговорът за Брезник е важен
Казусът Брезник показва колко чувствителна е темата за минната индустрия и колко лесно липсата на прозрачност и разбираем език може да доведе до страх и недоверие. Затова за нас Брезник е повод за разговор – за това как се вземат решения и как се измерват рискове.
Притесненията на хората от Брезник за водата и появата на манган са логично следствие от начина, по който работи минният добив, и от практики, наблюдавани и на други места в България.
Те се появяват и в много по-широк контекст – на задълбочаващо се безводие в цялата страна, на липса на последователно и дългосрочно управление на водните ресурси и на решения, които често се вземат на парче.
В същото време живеем в общество, което е силно разединено, а медийната среда е подложена на постоянен натиск и атаки. В тази среда хората все по-често са принудени да формират мнение на база на подхвърлени квалификации, слухове и внушения, вместо на проверими факти и данни. Именно затова теми като водата, минната дейност и здравето на хората изискват повече яснота, повече обяснение и реален достъп до информация – не за да се насажда страх, а за да се вземат информирани решения.
Работата на експертите ни и създаването на тази статия са част от дейности по проект “Заедно за природата”, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.