Календар

Становище на коалиция „За да остане Природа в България” относно Ветроенергийни проекти в защитени зони от Натура 2000

Становище на коалиция „За да остане Природа в България” относно Ветроенергийни проекти в защитени зони от Натура 2000 Европейският съюз и неговите страни членки са си поставили амбициозните цели да увеличат дела на електроенергията от възобновяеми източници спрямо общата консумация на електроенергия до 21% през 2010 и да удвоят дела на възобновяемата енергия (до 12%) през този период, в съответствие с Директивата за популяризиране на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергията (2001/77/EC). През януари 2008 г. Европейската Комисия предложи допълнително да се намалят емисиите от парникови газове най-малко с 20%, и да се постигне 20% дял на възобновяемата енергия в консумацията на енергия. Мащабното и амбициозно развитие на добива на електроенергия от силата на вятъра има централно място за постигане на тези цели. Има общо съгласие относно ползите за околната среда от ветроенергетиката, и значителното й развитие е залегнало в политиките и на ЕС и на страните членки. Горното е в подкрепа и на все повече доказателства, че промяната в климата ще има огромно въздействие върху местообитанията и дивите животни и растения.

В същото време има доказателства, че неподходящото местоположение на ветроенергийните системи има значително отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Спирането на загубата на биологичното разнообразие е друг ключов приоритет на ЕС, като през юни 2001 г. Правителствата и ЕС се съгласиха да постигнат тази цел до 2010 г. Действията за постигане на тази цел са включени в подробен план за действие, свързан с разработката на Европейската Комисия „Спиране загубата на биоразнообразие до 2010 г. – и след това”.

Прилагането на законовата рамка на ЕС трябва да доведе до максимално увеличаване производството на възобновяема енергия по устойчив начин, като се свежда до минимум вероятността от значителни вредни въздействия върху биологичното разнообразие.

Следвайки посочените по-горе тенденции за развитие на добива на енергия от възобновяеми енергийни източници и в България се наблюдава засилен интерес от изграждане на алтернативни източници на енергия.

За съжаление, досегашната практика в развитието на алтернативните източници на енергия и по-конкретно на ветроенергийните проекти, създава предпоставки за сериозно притеснение:

• Когато се поставят в чувствителни райони, ветроенергийните проекти оказват сериозно въздействие върху биоразнообразието, в т.ч. върху птиците предмет на опазване в защитените зони по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици, прилепите и други животни предмет на опазване в защитените зони по Директива 92/43/EEC за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, природни местообитания предмет на опазване в защитените зони по Директива 92/43/EEC. Въздействията са свързани с пряка смъртност на индивиди, прогонване на животни, бариерен ефект, разрушаване и фрагментиране на местообитания. Икономическият и енергиен ефект от разполагането на ветрогенератори в тези райони е многократно по-малък от щетите, които се нанасят върху биоразнообразието. Много от потенциалните щети са недостатъчно добре проучени (проучвания в Украйна показват че под ветрогенераторите няма никаква почвена фауна - въздействие трудно обяснимо, но вероятно дължащо се на излъчвани нискочестотни звуци).
• Макар че с решение на Министъра на околната среда и водите от 2004 г. се изисква изготвянето на Стратегическа екологична оценка на Националната програма за добив на електроенергия от възобновяеми енергийни източници 2005 – 2013 г., то такава оценка и до днешна дата не е разработена и целият сектор се развива стихийно без да има стратегически насоки от гледна точка на опазване на околната среда и биологичното разнообразие.
• Компетентните органи не осъществяват контрол върху инвестиционните предложения в съответствие с изискванията в Закона за биологичното разнообразие. Оценките за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 (където ги има, макар че са задължителни) не спират предложенията, разположени на неподходящи места. Оценките водят само до покачване на разходите и времето за получаване на разрешение. Не се отчита и кумулативният ефект от натрупването на инвестиционни предложения, в резултат на което се допуска изграждане на множество ветрогенератори, сумарният ефект от които е крайно негативен върху биоразнообразието. В много случаи разрешение за изграждане на ветрогенератори се дават дори без ОВОС.
• Вече има редица случаи, в които български съдилища и европейски институции са спирали ветроенергийни проекти, което води до несигурност за инвеститорите във ВЕИ. В много случаи инвеститорите губят значителни суми вложени за проектиране, проучвания и разрешения. През ноември 2008 г. Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България за недобро опазване на защитена зона от Натура 2000 „Калиакра”, където един от основните проблеми е изграждането на ветрогенератори.
• С влизането в сила на Директивата 2004/35/ЕС за екологичната отговорност (http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004L0035:EN:HTML) приета от ЕС, всеки инвеститор ще бъде задължен да възстанови екологичните щети за 30 години напред (нарушени местообитания и хранителна база на видове, засегнати популации, др.). В настоящия момент, приетият Закон за екологичната отговорност не транспонира правилно Директивата, като изключва прилагането на закона при наличие на положително решение по оценката за съвместимост с Натура 2000. Това е некоректно и законът подлежи на изменение, защото отговорността е на инвеститора винаги, когато конкретната екологична щета не е била оценена и одобрена в мотивите на положителното решение. Всичко това допринася за още по-голяма несигурност за инвеститорите и би могло да означава огромни непредвидени суми, в определени случаи многократно надвишаващи сумата на инвестицията.

Имайки предвид, че:
• Развитието на енергията от възобновяеми източници, включително тази от вятъра, е ключов елемент в борбата с промените в климата; в същото време – че богатите на биологично разнообразие екосистеми са също толкова важни за намаляване на парниковите газове (смекчаване), и за буферирането на въздействията на вече непреодолимите промени в климата (адаптация); затова развитието на енергията от възобновяеми източници трябва да избягва всякакво значително въздействие върху биоразнообразието, включително птиците.
• Птиците, прилепите и други животни (морски бозайници, риби) могат да бъдат много уязвими от ветрогенераторите (в зависимост от местоположението, видовата принадлежност и други обстоятелства), особено на места където се концентрират по време на миграция или през зимата, или през размножителния период. Най-уязвими са грабливите птици и другите реещи се птици, гъските и другите водолюбиви птици, но също така и по-дребните птици – като например пойните, прилепите и морските бозайници.Основните проблеми са свързани с промяна на местообитанията,както и директен сблъсък с перките на ветрогенераторите.
• Застрашените и мигриращите видове птици и всички видове прилепи се нуждаят от подходяща защита, поради което България носи конкретна отговорност да осигури такава защита съгласно националното законодателство, Директивите на Европейския съюз и международните конвенции, включително Конвенцията за биологичното разнообразие, Бонската конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни и Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.
• В определени случаи, например когато проекти се изграждат в райони обитавани от мечка, вълк, дива коза и др. те увреждат техни местообитания. Това се дължи на ефекта на прогонване заради шума, човешкото присъствие и урбанизираните структури.

Позовавайки се на:
• Българското природозащитно законодателство (в частност Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие), което изисква, освен останалите неща, задължителна стратегическа екологична оценка на националните планове и програми, а на ниво проекти – Оценката за въздействие върху околната среда да включва равностойна оценка на всички алтернативи, както и оценка на кумулативните въздействия на проектите върху околната среда;
• Резолюциите на Бернската и Бонската конвенции, Споразуменията AEWA и EUROBATS
• Препоръка №130 (30 ноември 2007) на Бернската Конвенция относно развитието на ветропаркове в ОВМ Калиакра;


Коалицията „За да остане природа в България” твърдо подкрепя развитието на енергията от възобновяеми източници, включително на тази от вятъра, като ключова мярка в борбата с климатичните промени. В същото време опазването на биологичното разнообразие и гъвкавите екосистеми не е изолиран приоритет на световната и европейската политика, а е също така и крайно необходим елемент за смекчаване и приспособяване към климатичните промени. По тази причина развитието на енергията от възобновяеми източници трябва да избягва всякакво значително въздействие върху биоразнообразието.

Отчитайки всички тези факти Коалиция „За да остане природа в България” счита че:

1. Възможно най-скоро трябва да се изготви Стратегическа екологична оценка (СEО) на Националната програма за развитие на възобновяемите енергийни източници, която да отговаря на всички международни стандарти.
2. Да се осъществи комплексно научно проучване на влиянието на поставените ветрогенератори върху птиците, другите животни и природните местообитания и проучване на възможностите за въвеждане на нови технологии, нормативи и ограничения с цел да се избегне конфликта между добива на енергия от вятъра и опазването на биоразнообразието. Да се разгледат различни алтернативи по отношение местоположението и технологията (напр. ветрогенератори с вертикални аеродинамични елементи на витлото), височина на мачтите, период през годината когато да не функционират, др.
3. Да се постави мораториум върху издаването на разрешения за ветрогенератори в защитените зони от Натура 2000, докато не бъде изготвена Стратегическа екологична оценка на Националната програма за развитие на ВЕИ.
4. Заповедите за обявяване на защитените зони от Натура 2000 по Директивата за птиците да се допълнят с текста “забрана за строителството на ветрогенератори”.
5. Заповедите за обявяване на защитените зони от Натура 2000 по Директивата за местообитанията да се допълнят с текста "забрана за строителство на ветрогенератори до влизане в сила на плана за управление на зоната”.

Организациите членове на Коалиция „За да остане природа в България” сме готови да участваме в разработване на Стратегическата екологична оценка (СEA) на Националната програма за развитие на ВЕИ и да работим за създаване на ясни правила за развитие на вятърната енергетика, от което ще имат ползва както обществото, така и бизнеса.

В същото време ще сме безкомпромисни да информираме български и международни институции за всички проекти, които противоречат с природозащитните норми и политики на ЕС и Конвенцията за биологичното разнообразие. В това число ще акцентираме на Директивата за екологичната отговорност приета от ЕС.

Приложения:
1. Становище на WWF Гърция третиращо проблемите с разполагане на ветрогенератори в райони с богато биоразнообразие.
2. Карта на защитените зони от Натура 2000.
3. Снимки показващи процеса на изграждане на ветрогенератори на Калиакра и умрели птици при сблъсък с ветрогенераторите. (в.ж. снимката на новината и снимката на становището на WWF Гърция)

За контакти:
• Андрей Ралев - Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, тел. 0889436845, email: aralev@balkani.org
• Ирина Матеева - Българското дружество за защита на птиците, тел. 0878599360, email: irina.kostadinova@bspb.org
• Добромир Добринов - СНЦ ”Зелени Балкани”, тел. 0884004667, email: ddobrinov@greenbalkans.org

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

3816 посещения