ГРАЖДАНИТЕ СРЕЩУ ВЛАСТТА - коментар за протестите

Декларацията на Протеста

Тя е внесена с Народното събрание с вх. № ПГ 928-00-5 на 19. 01.12009 г.

Исканията на протестиращите са сведени до четири:

* Оставка на министъра на вътрешните работи Михаил Миков за нарушаване на закона и непрофесионализъм, довели до провал на МВР в опазването на обществения ред при законния митинг от 14.01.2009 г.;
* Мерки по неотложните искания на протестиращите организации – студентските, природозащитните, браншовите организации на земеделските производители /зърнопроизводители, млекопроизводители, пчелари/, организации на българските майки за правата на децата;
* Приемане на законодателни изменения за повишаване гражданското участие в управлението с цел намаляване праговете и пречките пред иницииране на местни и национални референдуми с подписка на гражданите;
* Промяна на избирателния закон и система, стимулиране на повишена избирателна активност чрез повишаване на мажоритарния елемент в пропорционалната избирателна система.


В разширения текст на Декларацията до 40-то Народно събрание се казва още: „Политическата система в България е лоша и генерира корупция. Настояваме за смяна на системата, а не просто на лицата. Настояваме за прозрачно управление и пряк граждански контрол. Решенията трябва да се взимат с прякото участие на гражданите. Ние не представляваме никоя политическа организация.” В приложенията към Декларацията са изложени конкретните искания на всяка група от организаторите.

Призивът към гражданите

В него се говори за т.нар. Събрание на народа пред Народното събрание. Целта е „да променим статуквото, да променим държавата”, т.е. основната ключова дума на Протеста е думата промяна. Защото мирният седящ протест на природозащитниците, които настояват за адекватен Закон за горите, който да опази горите да бъдат гори, наистина не се вписва в непримерените действия и произвола на полицията и жандармерията.

Обръщението е с много широк социален диапазон: младежи и студенти от Европа и света; български майки и бащи; учители, артисти, поети, писатели и музиканти; лекари, учени и фармацевти; репресирани и малтретирани от държавния апарат в миналото; ограбени и унижени от политически и силови мутри и групировки; изгонени поради политически и идеологически убеждения.

Исканията са насочени към: право на пряко участие и контрол на гражданите и неправителствените организации в процесите на взимане на решения и законотворчество; държавните служители и институциите трябва да работят за закони в обществена полза и да следят за спазването на законите, като носят наказателна отговорност за незаконосъобразни решения и действия; пълна прозрачност на институциите и пълен директен достъп до техните решения; политика в подкрепа на образованието и младите хора; политика за опазване на природните ресурси и биоразнообразието, които се ползват устойчиво и екологично и в полза на устойчивото развитие на местните общности.

Следователно става дума за изграждане на правова, законова държава с работещо правителство, парламент и институции и за приемане на конкретни справедливи и належащи искания на протестиращите.

Констатациите са за липса на политически морал и управленчески качества на хората от властта, за 20-годишна икономическа, морална и политическа криза, в България, за провал на българските псевдодържавници и напомнянето, че на тяхно разположение са способен народ, вековни традиции и красива и плодородна земя.

„Ние избираме, ние контролираме и ние ще сменяме”, се казва в Призива.

Лозунгите

Лозунгите са традиционно средство по време на митинги и шествия за диалог между протестиращи и управляващи. Януарският мирен протест на гражданите през 2009 г. изведе следните акценти на преден план:

* Критика на политическата власт: Срам ни е от вас; Отивайте си всички. Не ви искаме; Бъдещето е за нас! Миналото е за вас! ; Забрана и разпускане на ДПС; Долу триглавата ламя!!! НДСВ, БСП, ДПС; „Господа” „властващи”, времето и народа не ви искаме; Управници, вие не заслужавате тази прекрасна страна. Време е. Вървете си; Нов избирателен закон; Искаме и в България референдуми; Кой изпрати жандармерията срещу нас? Миков, Миков, Миков. От студентските организации; Полицаи, ние ви прощаваме за това, което се случи онзи ден, но няма да простим на властта; Ние сме силни граждани на увредена държава /майки от Добрич/; Писна ни.
* Лична легитимация като гражданин: Г-н Миков, легитимирам се. Аз съм гражданка с права и майка на 3 деца. Тук ще добавя, че легитимацията в Интернет е и чрез никнейма, а често – и чрез истинското име, особено в блоговете, където може да се види и профилът на блогъра.
* Перспективата за България в социален план: Стигат ви 20 г., дайте път на младите; /акроним на думата протест/ Присъствие, Разбиране, Отговорност, Толерантност, Ефективност, Справедливост, Търпение /последната дума е задраскана/. Стига сън! Всички навън! ; От нас зависи; Ние искаме промяна в мисленето; Студентски град на студентите; Мутрите вън от Студентски град;
* Екологични аспекти на Протеста: Убивайки природата, убивате себе си; Хубава си /задраскано/ беше, моя горо.


Повече материали за Протеста могат да се намерят в сайта на обединените блогъри и инициативата им „България е наша”, „за да се чуе по-ясно гласът на будните българи”, както пишат самите те. Там могат да се намерят и конкретните искания на гражданите от различните обединения като различни социални групи - професионални и възрастови. Подготвено е и лого на Протеста с контура на България, могат да се снемат и банери.

Още един акцент е призивът от плаката на СРОКСОС, показваш снимка на „престъпник” - младо момиче с извити от двама полицаи ръце, документален кадър от побоя над мирно протестиращите на 14.04.2009, ден паметен, който ще остане в историята на България. Текстът гласи: „Докога ще мълчиш, народе?”

Как ще се развият протестите? Сега топката е в ръцете на Властта. Колкото до гражданите, те ще чакат до 28.01.2009 г., когато от 15:00 ч. ще се състои следващият митинг. Отново пред Парламента. Защото протестиращите български граждани признават и уважават върховенството на закона. Като си запазват правото при отказ от диалог и нерешаване на поставените проблеми да призоват към всеобщо мирно гражданско неподчинение в цялата страна и обща политическа стачка.

Оценката на събитията и действията на мирно протестиращите води до едно твърдение. За срок от 20 години в България се е родило и е набрало скорост гражданското общество, протестите са осмислени и целенасочени, те показват добра политическа информираност на българските граждани и осъзнаването им и като европейски граждани с всичките права и задължения, произтичащи от този факт. Именно като граждани.

Гражданският протест през януари 2009 г. заедно с креативността, хумора и позитивните нотки /призивът е „Бъдете позитивни!”/ отбелязва качествено нов етап в развитието на държавата ни и е много сериозен сигнал за сегашните и бъдещите политици, които непрекъснато ще трябва да се съобразяват в работата си с гражданското мнение и гражданския контрол.