Защо да отидем на протеста на 28ми пред Народното събрание - коментар

Когато съм на акция, аз усещам, че правя нещо различно от седенето вкъщи, вайкането и оплакването, че светът не отива на добре и че в България нещата са безнадеждни.

Вярвам, че действам, защото топлината, светлината и усмивката на младите хора, които срещам там и мнозина вече са ми приятели, ме карат да вярвам, че има смисъл и не съм единствената, която вижда промяната...
Вчера например успяхме да си извоюваме спиране на заменките на гори. Надявам се силно и искрено, това да е факт, след публикуването им в държавен вестник.

Тъжно ми става, когато виждам безсилието у хората - те ни подкрепят, знам го, но има и такива, които са убедени, че нищо няма да се промени и затова просто съществуват... без да ги интересува. Тъжно е, че от двумилионна София миналия път дойдоха под 2000 души, а в чужбина, както каза моя приятел Митко - Клиф, се събират за най-малкото нещо, много повече.

Тъжно е че нещата трябва да се случват така. И знам, че това е което предизвиква гнева на мои приятели - пасивността.
Мен ме натъжава друго - че много хора смятат, че тези, които отиваме да протестираме нямаме ясно изразена позиция, нямаме конкретни искания и сме някакви там шепа хора - еколози, студенти, майки някакви...
Но за мен точно НИЕ сме истинското общество, а не това, което си седи вкъщи и бездейства. Може да има някои неща в исканията, които да не са съвсем така, както ви се иска на вас или както ги виждате вие и затова хората не ни разбират, но нали сега се закрепваме на краката си като гражданско общество. Нали сега се учим да бъдем хората, които искаме да променят нещата с референдум, с гражданско участие в управлението... сега се учим как стават тези неща.

Не е ли това похвалното?!
И това, че дори ученици искат да идват и да ни подкрепят, дори да нямат навършените години... те имат нещо, което е безспорно - всички ние го имаме - имаме дух! Желание, воля, липсва ни достатъчна гражданска образованост, да, но другото го имаме...

Тези, които съм виждала на акции го имаме.

А вие? Знам, че със сигурност и вие имате много и вие имате частичка от това, което имаме ние...
Тогава нека заедно поискаме силно да бъдем, да можем - заедно, не поотделно. И ще стане.

Може да ви звуча като наивник идеалист или несвързано, но знаете ли, как всеки път като натисна клавиш на клавиатурата и сърцето ми ще изхвръкне.

Защото вярвам, че различни можем да сме заедно и да сме прекрасни!

Бъдете!

Габи - гражданин на Република България

********************************************
Гражданският протест срещу проваленото управление на България продължава - сряда, 28.01.2009, 15.00 часа