Календар

Бурна дискусия за ГМО вчера в Биологически факултет

Бурна дискусия за ГМО вчера в Биологически факултетНад 60 човека се събраха вчера на информационната среща за представяне на генетично модифицираните организми, рисковете и заплахите, които крият и текущата политика на България по отношение разпространението на ГМО. Програмата беше променена в движение – вместо с филма „Давид срещу Монсанто” започнахме с презентация за ГМО и оставихме по-голямата част от времето за дискусия и споделяне на идеи.

В презентацията, изнесена от Светла Николова от Сдружение „Агролинк”, бяха разбити митовете, около които се гради имиджа на ГМО. Въпреки широко пропагандираното в защита н ГМО становище за високото му производство и ниска цена, семената за ГМО хибридите поскъпват ежегодно, както и цената на пестицидите, с които се обработват. Няма начин да бъдем толерантни едновременно към ГМО, биологично и конвенционално земеделие, защото ГМО не са съвместими с останалите видове земеделие и замърсяват околната среда посредством полените си. Част от видовете пък са стерилни – което принуждава стопаните всяка година да си закупуват семена от американските фирми монополисти. Ако пък във вашето стопанство бъде открита ГМО култура, сте задължени да заплатите патента на същата Американска компания, нищо че разпространението е станало…по вятъра. В момента нито една от масово отглежданите култури: царевица, соя и рапица, не е от стопанско значение към момента за изхранване на населението. Културите се използват най-вече за фураж. За това пък е научно доказано, че животните, които се хранят с ГМО, имат по-малобройно поколение, появяват се и много алергии. Част от кокошките пък не искали да се хранят с ГМО семена.

Другата важна част то дискусията беше посветена на контрола в собствената ни държава за разпространението на ГМО. Допустими са храни на пазара, които съдържат под 0,09 % ГМО продукти. При изследване на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна са установени продукти със съдържание на ГМО на пазара. Това, при положение, че в настоящия момент ГМО са абсолютно забранени в България. Изследването е било обаче общо – поради финансови въпроси и не може да се каже кои точно продукти. Държавните лаборатории, които ние всички като данъкоплатци издържаме, пък не са особено отзивчиви да изследват пазар за ГМО при поискване от граждани. Въпреки това, ако повече хора започнат да се интересуват и настояват за текущи и изненадващи изследвания, със сигурност имаме по-голям шанс да бъде оказвае по-голям контрол върху това, което се предлага за храна на нас и нашите стопански животни.

До този момент експерти от неправителствените организации в Коалицията «За да остане природа в България» изготвиха подробни становища по предложенията за промени в Закона, които предоставиха на депутатите от Комисиите по земеделие и околна среда. Участваме на всички заседания и търсим личен контакт и срещи с представители на различните парламентарни групи. Създадени са и различни информационни материли и сайтове с информация: http://www.kompira.co.cc. По време на заседанията на Комисиите бяха организирани и ще продължим да организираме граждански присъствия. Подкрепата на обществеността е изключително важна за решаването на този казус с подчертана обществена значимост.

Всеки от нас може да подпише подписката срещу разпространението на царевичния хибрид МОН810 и да я разпространи по форуми и лични контакти (този царевичен хибрид е единственото растение, което е разрешено да се отглежда в някои държави на Европейския съюз). Има създадена кауза «Не на генно модифицираните организми (ГМО) в България» и Спрете пропагандата на ГМО в българските медии! във фейсбук, където на едно място е събрана мнгоо информация и образователни филми. Има създаден и блог «За чисти храни», който е отворен посредством паролата zachistihrani за обновяване и публикуване от всеки желаещ.

Информация за ГМО и предишни кампании за тяхната забрана в България са достъпни и на сайтовете на:
* ЕС "За Земята"
* Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна
* Сдружение „Агролинк”

Становища срещу разрешаването на ГМО изказаха и Асоциация "Биопродукти" и в Социалната мрежа на българските фермери


Тук публикуваме и възникналите идеи на участниците в дискусията вчера за конкретни стъпки в кампанията за ограничаване свободното разпространение и отглеждане на ГМО в България. Главната идея е всеки да разкаже за проблема и да поеме организацията на поне едно действие, за да излезем от кръга на сайтовете на природозащитните организации и да постигнем по- широка обществена осведоменост и подкрепа.

Предложения за действия, които се надяваме, че „който предложи – той заложи” и ще поеме като лична задачка. Всички сме поканени да помагаме:
1. Да се поиска от БНТ организиране на едно предаване „Референдум” на темата ГМО.
2. Протест/транспарант на площада на Нова година в София.
3. Да почерпим депутатите от комисиите по земеделие и околна среда с ГМО продукт. „Граждани тровят депутати с ГМО” – блестящо заглавие за първа страница. Може ли някой да намери ГМО царевица например?
4. Да се демонстрира пред БНТ с транспаранти и да се поиска гласност и отразяване на проблема и публичен дебат по въпроса, медиите да се призоват да се включат по-активно в развитието на дебата.
5. Персонално към депутатите да се изпратят послания, искания, продукти, информационни материали. Студентите да установят дали могат персонално да предупредят депутатите от техните родни места. Към момента ключова е подкрепата на представители на ГЕРБ за либерализирането на режима за ГМО, за това предложението е всеки да потърси начин да говори с поне един депутат. Предоставянето на контакти за лични срещи на експерите от организациите с парламентарни групи и депутати също е от полза.
6. Да се разпространи информация и из други форуми, включително партийни;
7. Да се разпространи информация из електронни медии – те в момента са най-свободни.
8. Да се обсъди евентуално подготовка и разлепване на стикер в градския транспорт в София и да се пробва сътрудничество с компанията за градски транспорт.

Широката обществена осведоменост и подкрепа НЕ зависи само от професионалистите в земеделието и биопродукцията или пък неправителствените организации, това зависи от съвместната работа и участието на всеки един от нас като граждани.

Срещата в Биологически факултет се осъществява кто част от редовни обучения за граждани и доброволци, които са отворени за всички. Всеки вторник в зала 105 се състоят лекции, свързани с опазването на биоразнообразието, организирани от Българска фондация Биоразнообразие и Българско дружество за защита на птиците. Допълнително, Коалицията «За да остане природа в България» с подкрепата на Фондация ЕкоОбщност и Финансовия механизъм на ЕИП организира обучения по гражданска активност, природозащитно законодатерлство и актуални проблеми в рамките на ежеседмичните лекции или допълнително.

Който иска да получава информация за всички теми и презентации може да се запише в мейлинг лист, като пише на Яна Гочева: iana.gocheva@gmail.com

Който все още не е абониран да получава информация за предстоящи инициативи на Коалицията «За да остане природа в България» може да го направи, като пише на contact@forthenature.org

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

7172 посещения 10 коментара

Коментари

  1. Бойко
    2010-03-12 16:37:21

    Абе, кой е писал тея глупости? Той няма елементарни познания по въпроса явно.

  2. ГМД
    2010-02-16 14:45:58

    Ясно, че има някаква граница, в която политически и икономически се допускат тези експериментални култури до пазара. Това обаче не означава, че трябва да се борим едва ли не за тяхното донавлизане и пълно превземане. Аргументите в подкрепа на гмо, освен че не звучат никак убедително, са и прекалено дълги и условни. Твърде много уговорки и това звучи неубедително. Няма смисъл, от 9 кладенеца вода носим. Сега и обикновения човек с най-елементарна логика, разбира че тя е "дълга и широка" и цялата работа е едно голямо неизвестно Х. Все по-ясно ми става как в това не е бъдещето на земеделието.Колкото манипулации и преплитания на интереси да има, съдейки по относително обективното ядро, позицията ми не се променя. По-добре да започнем да фотосинтезираме, отколкото да ядем тези храни "чудо". Вярвам, че науката има много повече възможности и потенциал, които могат да се пренасочат и да бъдат от по-голяма полза за човечеството.

  3. фермер
    2010-01-30 22:46:20

    Г-н Минков какъв учен сте вие че не съм чувал за вас и ще е добре да прочетете написаното на този линк http://forthenature.org/nature/14 и вероятно сте получили доста тлъст хонорар за да си правите труда да пишете толкова

  4. изследовател
    2010-01-30 21:45:32

    Немски учени са публикували сензационни данни, които могат да нанесат съществен удар на производителите и тъговците на ГМ-храни. В края на юни учени от немския град Вайнштефан са публикували данни от изследване, според което в кравето мляко са намерени следи от генно-модифицирани (ГМ) растения. Изследвано е млякото на животни, хранени с ГМ соя и царевица. Ако резултатите се потвърдят при повторното изследване, производителите на ГМ-продукти, които твърдят, че животни, хранени с ГМ-продукти дават мляко 100% чисто от ГМ-източници, ще се разорят. Все още не са изучени напълно последствията от попадане на ГМ-продукти в човешкия организъм и вече идват тревожни сигнали, че това не е съвсем безопасно. Неотдавна в английското начуно списание "Ланцет" са публикувани резултати от изследвания на тази тема. На две групи доброволци са давани ГМ-храни за известен период от време. Първата група били напълно здрави хора, а втората - хора претърпели наскоро операция. При изследването е установено, че следи от ГМ-продукти не са намерени в участниците от първата група, докато при другите - в микрофлората на червата са открити следи от ГМ-продукти. Това дава основание да се твърди, че употребата на ГМ-продукти от болни хора не е безопасно, а самите трансгени имат свойството да се задържат в човешкия организъм и в резултат на т.нар. "хоризонтален пренос" да се вмъкват в генетичния апарат на микроорганизмите на червата.

  5. изследовател
    2010-01-30 21:32:00

    Немски учени са публикували сензационни данни, които могат да нанесат съществен удар на производителите и тъговците на ГМ-храни. В края на юни учени от немския град Вайнштефан са публикували данни от изследване, според което в кравето мляко са намерени следи от генно-модифицирани (ГМ) растения. Изследвано е млякото на животни, хранени с ГМ соя и царевица. Ако резултатите се потвърдят при повторното изследване, производителите на ГМ-продукти, които твърдят, че животни, хранени с ГМ-продукти дават мляко 100% чисто от ГМ-източници, ще се разорят. Все още не са изучени напълно последствията от попадане на ГМ-продукти в човешкия организъм и вече идват тревожни сигнали, че това не е съвсем безопасно. Неотдавна в английското начуно списание "Ланцет" са публикувани резултати от изследвания на тази тема. На две групи доброволци са давани ГМ-храни за известен период от време. Първата група били напълно здрави хора, а втората - хора претърпели наскоро операция. При изследването е установено, че следи от ГМ-продукти не са намерени в участниците от първата група, докато при другите - в микрофлората на червата са открити следи от ГМ-продукти. Това дава основание да се твърди, че употребата на ГМ-продукти от болни хора не е безопасно, а самите трансгени имат свойството да се задържат в човешкия организъм и в резултат на т.нар. "хоризонтален пренос" да се вмъкват в генетичния апарат на микроорганизмите на червата.

  6. Митко
    2010-01-30 20:35:28

    Темата изобщо не е дребнава а в световен мащаб няма почти никакво увеличение на количествата произведени продукти от които има ГМ. Има опити при които мишките не искат да ядът ГМ домати, кокошките също не искат са ядът такива фуражи така че уж ние хората сме по нагоре от животните умствено, а излиза че не е така. Така че НЕ НА ГМО.

  7. Иван Минков
    2010-01-23 19:54:16

    Интересно е да се види как се тиражират глупости за GMO, които обаче, напоследък подозрително започнаха да изглеждат целенасочено организирани. Иначе не мога да си обясня как хора с нормално образование (надявам се), които все пак са учили биология могат да вярват и да разпространяват толкова невероятни неща. А когато те се говорят от хора с докторски титли, започвам да си мисля, че има други интереси. Да видим някои заблуждения:
    Какво общо имат ГМО с биологичното разнообразие? Ясно казано - нищо ! Както пише и във форумите, единствената култура, която е разрешена за отглеждане в Европа е ГМ царевица. Царевицата няма диви близко родствени видове и родове в България, така че пренасянето на трансгени чрез полена е изключено. Що се отнася до насекомите, ГМ царевицата (когато това е БТ царевица) е вредна само за насекомите, които се хранят с листата и - основно тя е насочена срещу европейския стъблопробивач, който може да причини 20-30% загуби на царевичната реколта. Воплите за особеното българско биоразнообразие са насочени очевидно да ожесточат определена част от обществото.
    Съвместими ли са ГМО с биологичното и конвенционалното земеделие? Напълно, когато се спазват определени изисквания, добре описани в литературата. Смешните примери, че поленът - пак да споменем царевицата, че поленът (прашецът) "лети" на стотици километри са неверни - при царевицата той не "лети" а, тъй като е тежък, пада най-много на 50-60 см от растението. Насекомите пък не го разнасят, както също се твърди, по простата причина, че царевицата не се опрашва от насекоми. Що се отнася до отглеждане на Bt-царевица, тя е устойчива към насекоми благодарение на един ген, който е прехвърлен в нея от бактерия (Bacillus thuringiensis, оттам и Bt-царевица). Интересно е да се спомене, че „органичните” фермери, за да не използват химически пестициди, които са им забранени, използват т. нар. Bt-препарати, с които пръскат биологичните си култури за борба с насекомите и на практика разпространяват същите белтъци, които са и в ГМ царевица.
    Що се отнася до конвенционалното земеделие, там нещата са доста стряскащи, но за това никой не говори и младите майки не се замислят. Става въпрос за инсектицидите , които се използват за борба с насекомите. Известно е, че семената на конвенционалната царевицата, още преди да се засеят, се смесват с такива препарати. Експерименти (сериозни и повторими) доказват, че растението убива царевичния стъблопробивач дори когато растението е голямо около 1.5- 2 метра. Можем да си представим какви остатъци от инсектида има в растението, за да е отровно за насекомото. А за разлика от съмнителната вреда на Bt-царевицата, тези химикали са с ясно изразена вредност, която няма нужда да се доказва. Същото се отнася и до хербицидите, които при ГМ растения, устойчиви на хербициди, се използват многократно по-малко. Аз лично предпочитам ГМ храни, пред инсектицидите и хербицидите в храната която ядем сега.
    Вредни ли са ГМО (храни). Тук ясно трябва да отделим ГМО и ГМ храни. Очевидно е, че отглеждането на ГМ растения, с нищо пряко не засяга здравето на хората. С това поне трябва да се съгласят и най яростните противници на ГМО. Иначе трябва да си измисляме свръхестествени въздействия. Ако предположим, че тези растения са вредни сами по себе си, то би трябвало да се притесняваме за няколко неща: 1. Храните (фуражите), които се приготвят от тях. 2. Евентуални остатъци в природата. 3. Неконтролираното разпространение на семена от такива растения.
    Нека се спрем на храните. Общото впечатление е, че противниците на ГМО се стараят да ни изплашат с вредността на храните, приготвени от такива растения. Разпространяват се смехотворни твърдения, че кокошките не искали да ядат ГМ семена, че намалявала раждаемостта на животни хранени с ГМО и т.н. На призива да четем за такива резултати аз се откликнах и се оказа, че това са няколко недоказани и статистически недостоверни експеримента (например експериментите на Pusztai), които се тиражират основно в мрежата, по принципа на разваления телефон. Подобно на анекдотичния пример за това какво е ГМО - както някои поканени специалисти дълбокомислено заявяват - "Ами, ето например, на домат се присажда (присажда, какъв израз само) ген от риба и доматът става устойчив на студ”. Вярно ли е това? Да, разбира се, става въпрос за екзотичен експеримент с прехвърляне на ген от дълбоководна студоустойчива риба за създаване на студоустойчивост. Но това, че от 60-те години на 20-ти век съществува Bt- царевица с устойчивост към насекоми и огромни икономически предимства не се споменава.
    Ясно трябва да се каже – няма научни експерименти, направени добросъвестно, статистически достоверно и публикувани в нормално научно списание, които да доказват, че ГМ храни са вредни. Най- сериозни са опасенията от алергични реакции от нови белтъци, с които не сме се срещали досега в храната си. Но това е проблем не само на ГМ храни. Известно е, че около 8% от децата и 2% от възрастните проявяват алергии и към традиционните храни. Известни са някои белтъци (като например във фъстъците) които предизвикват силни алергични реакции у някои хора. Какво правят тези хора? Не ядат фъстъци и техните производни храни. Диабетиците избягват храни, съдържащи захари. В това отношение съм напълно съгласен с това, че ГМ храни трябва да бъдат маркирани и да се осигури правото на хората на избор, въпреки, че в някои страни (САЩ, Канада) тези храни се считат за неразличаващи се от другите (с което ас съм съгласен, но това е друг въпрос) и не се маркират. Лесно е, обаче, да изплашиш майките, че ГМ храни са надвиснали като ужасна заплаха над техните невинни дечица и в резултат на това те се обединяват срещу ГМО и правят митинги. Малко смешно са си избрали името на сдружението – „Майки срещу ГМО”, което много ми напомня абсурдното сдружение „Майки срещу Канада” в култовия филм South Park , но очевидно не са гледали филма.
    Тук трябва да се каже, че една от идеите на отглеждане на ГМ растения е техните продукти да се използват не за храни. Това са растения, които произвеждат по-високо количество и с по-добро качество различни продукти, които се използват в индустрията. С какво например може да ни навреди трансгенен памук, от който се произвеждат тъкани? Или растения, предназначени за производство на био-горива?
    Подобен е проблемът с използването на растенията като фуражи. В момента в Европа е разрешено внасянето и използването на ГМ фуражи (соя, царевица) с които масово се хранят животните. И това не е спорен въпрос дори и за такива капризни противници на ГМО като например Австрия. Защо? И тук започва да си проличава другата страна на проблема за ГМО – политическата. Защото ако Европа не си храни животните с тези храни, няма с какво да ги храни и няма сито да попържва ГМО. И затова бюргера, който иначе е срещу ГМО, леко примижава и ме вижда стотиците тонове ГМ царевица и соя, които корабите изсипват в Европа като фураж. Та така…
    Чета и глупости от рода на това, че „в момента нито една от масово отглежданите култури: царевица, соя и рапица, не е от стопанско значение към момента за изхранване на населението. Културите се използват най-вече за фураж”. Ами да се, нали затова говорим. Фураж. Ако и това не е „стопанско значение”, здраве му кажи.
    Можем ли да докажем, че ГМО и ГМ храни са безопасни? Очевидно не можем. И няма да можем никога. Просто от логическа гледна точка, не може да се докаже, че нещо не съществува, защото винаги има вероятност да се окаже (докаже) че то съществува. Тук най-големият акцент е върху дългосрочното действие на тези храни. Задават се въпроси какви могат да бъдат въздействията след 30-40-50 години. Кой може да каже? И за какви от човешките направи това може да се каже. Споменават се ДДТ-то, азбестът, GSM-ите… Скоро обаче прочетох, че вълните от GSM-и те намалявали риска от болестта на Алцхаймер. Това само показва, че нищо в бита на човека не е само полезно или само вредно (спомнете си електричеството ). Важно е, да се направи баланс на възможните опасности и рискове, с ползите за човека. А за мен и много други учени е ясно, че в случая с ГМО, ползите са повече от възможните опасности. Все пак ГМ храни са на пазара от около 15 години и около 250 милиона души (САЩ) използват тези храни без някакви ясни и доказани вредни въздействия. Очевидно е, че оцеляването на човека в аспекта на използваните от него храни минава през растителните биотехнологии. Не напразно т.нар. възникващи икономики (основно Китай) ясно се ориентират към тези биотехнологии и предвиждат огромни инвестиции за следващите годни (3.5 милиарда долара за развитие на ГН културите в Китай). Ясно натам се ориентират и Африкански страни, за които до преди 1-2 години тези култури бяха табу.
    Очевидно е, че въпросът с отглеждането на ГМ растителни култури е основно икономически и политически. Става въпрос за 1-2 култури (в момента в Европа основно на царевица), за които всички тези заплахи, сипани от т. нар. неправителствени организации въобще не важат. Яростната им дейност срещу растителните биотехнологии, при което те не подбират средства, трябва да ни настрои подозрително относно техните интереси. Тази масова дейност очевидни се финансира добре и непремерената им омраза към „световните монополни американски компании” издават това. Много български фермери искат да отглеждат ГМ царевица. Яростните опити да се настрои общественото мнение срещу това е нарушаване на техните интереси, които са също толкова важни, колкото и тези на „биологичните” фермери. Създаването на изкуствени препятствия за отглеждането на ГМ култури в България, при спазване на европейските директиви си е пряк конфликт на интереси. Липсата на желание за хармонизиране на законодателството в тази насока ще ни доведе до очевиден конфликт с ЕС и преки глоби, които сдружението „Евролинк” няма да плати. Нека трезво и с вземане предвид на всички обстоятелства да се промени закона за ГМО, така че в него да няма безумия от рода на 30 км граница до защитени области и други подобни. Науката в България няма много да спечели от подобни забрани. Това се отнася и до земеделската практика.

  8. Роза Н.
    2010-01-21 21:30:39

    Драги Стан,използването на ГМО си е направо изтребление на хората.За това вече много се знае, пише и коментира-ЧЕТЕТЕ И СЕ ИНТЕРЕСУВАЙТЕ повече.Защото точно тези толкова интелигентни и граждански активни хора не желаят да обслужват нечий вълчи интереси,алчност и безхаберие,тъй като цената е висока-здравето и живота на децата на България.....-ето това е тъжно.

  9. Елица Стоянова
    2010-01-07 16:46:00

    Не знам доколко сте запознат(а) с ГМО. Ето няколко цитата от петицията (http://grazhdani.eu/peticija.php?c=gmo). Не намирам каузата за дребнава изобщо.

    * Невъзможно е да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми.

    * Традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентноспособност. Последствията за българ... See Moreското биологично земеделие ще са необратими.

    * Европейският съюз не изисква от нас да либерализираме използването на генетично модифицирани организми, така че да застрашим националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. По този начин всяка държава, членка на ЕС, може самостоятелно да определи приоритетите си и да защити интересите си, без конфликт с европейските директиви.

  10. Stan
    2010-01-07 15:34:51

    Тъжно е да се види, как толкова много, толкова интелигентни и граждански активни хора, са намерили една толкова ретроградна и дребнава кауза.

OFF

Последно качено » Новини