Как се ражда едно природозащитно движение? Какво кара хората да отделят години от живота си за опазването на едно място? И как се измерва успехът, когато резултатът често е нещо, което не се е случило?
На тези въпроси потърсиха отговор участниците в разговора „5 истории за 20 години природозащита“, организиран по време на „Природа Фест 2026“ по повод 20-годишнината на Коалиция „За да остане природа в България“.
В срещата участваха природозащитници от различни поколения – хора, които са били част от създаването на Коалицията, и представители на граждански инициативи, присъединили се към нея през последните години. Разговорът беше съпроводен от изложба, представяща знакови природозащитни кампании от последните две десетилетия и работата на организациите в Коалицията.
Участници:
Йорданка Славова, изпълнителен директор на Българска фондация Биоразнообразие, Петко Цветков, СДП “Балкани”, Ирина Матеева, отговорник „Европейски политики“ в БДЗП, Тома Белев, Асоциация на парковете в България и Веселин Денев, сдружение “Заедно за чиста природа”
Пет различни пътя към природозащитата
За Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие всичко започва от любовта към планината и морето. Израснала край Сините камъни в Сливен, тя открива дивото Черноморие по време на доброволческо почистване на Иракли. Когато няколко месеца по-късно научава за плановете за застрояването му, се включва в гражданската инициатива за неговото опазване. Така среща природозащитните организации и експертите, с които впоследствие започва да работи.
Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците открива своето призвание още като ученичка във Варна. Включва се в кръжок по орнитология, воден от Елена Димитрова и Антоанета Петрова, които я запознават с птиците и необходимостта от тяхното опазване. Силно влияние върху нея оказва и книгата „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън, разкриваща разрушителното въздействие на пестицидите върху птиците и природата. Постепенно Ирина осъзнава, че колкото повече знаем за природата и заплахите пред нея, толкова по-голяма отговорност носим за нейното опазване. От 1994 г. тя работи в БДЗП, а днес се занимава с европейските политики.
При Тома Белев от Асоциацията на парковете в България интересът към природозащитата започва от книгите и научните публикации, които чете като дете, докато се възстановява от счупен крак. По-късно учи лесовъдство, участва в студентски експедиции за проучване на резервати и от 1993 г. работи професионално за опазването на защитените територии и биоразнообразието.
Петко Цветков разказва за първите си опити да възстанови пресъхваща влажна зона край София в началото на 90-те години. След като успява да върне водата, наблюдава как животът постепенно се възстановява. Това преживяване го насочва към активната природозащита, а по-късно и към дългогодишната работа за опазването и възстановяването на Драгоманското блато.
Най-новият участник в природозащитното движение сред събеседниците е Веселин Денев от сдружение „Заедно за чиста природа“. По професия IT специалист, той се включва в природозащитата заради инвестиционно намерение за златодобив край селата Златуша и Росоман в община Божурище. Заедно със свои съседи организира гражданска кампания, която успява да се противопостави на проекта. Днес сдружението е сред най-новите членове на Коалицията.
Защо организациите решават да действат заедно?
В средата на 2000-те години природозащитните организации са изправени пред множество инвестиционни намерения за застрояване на Черноморието и планините. Отделните екипи не могат да се справят самостоятелно с всички проблеми.
Петко Цветков си спомня, че именно тогава необходимостта от сътрудничество започва да измества конкуренцията между организациите. Тома Белев проследява началото на общите действия още по-назад, през 90-те години, и подчертава една от най-важните особености на Коалицията – нейния неформален характер. Когато възникне проблем, около него се събират хората и организациите, които могат да помогнат.
Сред първите големи общи кампании са тези за включването на ценните природни територии в мрежата Натура 2000 и за опазването на Природен парк „Странджа“. Участниците си спомнят малките протести от по двайсетина души, ежеседмичните акции пред Министерския съвет и постепенното разрастване на гражданската подкрепа.
Когато местните хора поемат инициативата
Една от най-важните теми в разговора е ролята на местните общности.
Ирина Матеева разказва как през годините все повече граждани започват сами да се организират, да търсят информация и да участват в процедурите, от които зависи бъдещето на техните населени места. Тя дава примери от Добруджа, където местни жители създават инициативни комитети във връзка с инвестиционни намерения за големи ветроенергийни паркове. Природозащитните организации им помагат с научни данни, експертни становища и познаване на законодателството.
Подобна е историята на Веселин Денев и сдружение „Заедно за чиста природа“. Изправени пред проект за златодобив край Божурище, гражданите организират информационна кампания и местен референдум. Обикалят от врата на врата, срещат се с хора, убедени, че нищо не зависи от тях, и им разказват за други успешни граждански инициативи.
Референдумът достига 59,5% избирателна активност. След гражданския натиск и съдебните процедури инвестиционното намерение е прекратено. Според Веселин подкрепата на експертите от Коалицията е била важна част от успеха.
Историята показва и нещо друго: гражданите невинаги са специалисти по екология или право, но могат да придобият необходимите знания и да участват активно в решенията за средата, в която живеят.
Победите, които не се виждат
Как се измерва успехът в природозащитата? Тома Белев обръща внимание на една особеност на тази работа – за разлика от строителството, при което резултатът е видим, природозащитните победи често означават, че нещо не се е случило.
Гората не е изсечена. Ценна природна територия не е застроена. Важна законова защита не е премахната.
Други резултати изискват десетилетия. Петко Цветков разказва за повече от 20 години усилия за опазването и възстановяването на Драгоманското блато и за удовлетворението да наблюдава завръщането на птици, които дълго са отсъствали от района.
Тези истории напомнят, че природозащитата не се изчерпва с противопоставянето на отделни инвестиционни проекти. Тя включва възстановяване на местообитания, опазване на видове, подобряване на законодателството и отстояване на правото на гражданите да участват във вземането на решения.
Какво ги мотивира да продължават?
Въпреки различния си опит участниците се връщат към общото начало – любовта към природата и желанието тя да остане съхранена.
Към тази лична мотивация през годините се прибавят срещите със съмишленици, доверието между гражданите и експертите и резултатите от общите усилия.
Двайсет години след създаването си Коалиция „За да остане природа в България“ продължава да обединява организации и граждански групи около разбирането, че за опазването на природата са необходими едновременно научни знания, постоянство и хора, готови да действат заедно.
Разговорът беше част от „Природа Фест 2026“, където беше представена и изложба, посветена на 20 години общи природозащитни кампании – от Натура 2000 и Странджа до битките за Черноморието, горите и защитените територии.
Гледайте целия разговор „5 истории за 20 години природозащита“ в ютюб
Разгледайте и изложбата „20 години за да остане природа в България“
.png){kind=logo}
Дискусията 5 истории за природата е част от дейностите на БФБ по проект "Заедно за природата", с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителството на Швейцария.
