Случаи

Кой и защо иска да извади 80 хектара от територията на природен парк “Сините камъни”

17 Яну. 2025

921

Незаконно,  без обществено обсъждане, се правят стъпки за превръщането на ценни кътчета опазена природа в поредните бетонни рани.

Събарянето на незаконните строежи на Вълка в ДЛС Искър

08 Апр. 2024

1057

Феодализирането на държавните ловни стопанства започва още в началото на века. Едно от най-емблематичните държавни ловни стопанства в България е ДЛС Искър, но то бива завладяно от Румен Гайтански – Вълка през 2016 г., след което извършва четири незаконни строежа в стопанството. През 2024 г. започва събарянето на първия му незаконен строеж - ловния дом.
 

Заменките на гори - схемата за незаконна държавна помощ и кражба на природа за 1 млрд. лв.

1782

Все още има шанс държавата да си върне заграбените чрез заменки гори по Черноморието и планинските курорти! Подробен анализ как е оценено скандално ниското обезщетение за заменките и защо Европейската комисия съди България.

Декоративно растение се оказва смъртоносен капан за местни видове пеперуди

2735

Oenothera speciosa - красиво растение, цъфтящо в розово се предлага масово като устойчив вид за грединска декорация. 
Красивото цвете обаче се оказва смъртоносно за някои дребни видове пеперуди от семейство Sphingidae.

Незаконният дърводобив в София-Област

2120

Едно разследване за незаконните сечи в горите на Копривщица, Самоков, Своге, Ихтиман и Елин Пелин, осъществено от голям брой горски служители, доброволци и разследващи журналисти.

Опастността от ГМО

740

ГМО културите - факти

Река Искър в Самоков - изземване на баластра

2601

Еко Рила - Самоков алармират, че продължава вандалско изземване на инертни материали от коритото на река Искър, извършвано под формата на почистване, с оглед недопускане на наводнения.
 

Прикрит дoбив на инертни материали в Защитена зона "Адата-Тунджа"

1928

Фирма, която е получила разрешение за „Изграждане на рибарник” всъщност извършва на незаконна дейност – добив на инертни материали в Защитена зона „Адата-Тунджа” BG 0002094, с. Мечкарево, община Сливен

Поморийско езеро

2653

Община Поморие изготвя ОУП, в който е планирано урбанизирането на Поморийско езеро – рядък тип екосистема, част от националното и световно природно наследство, приютяващ редки растителни и животински видове. През 2007 г., България става член на ЕС и като изпълнение на европейското природозащитно законодателство е въведено изискването за изготвянето на доклад за оценка за съвместимост (ДОС) за планове, проекти и програми, чрез Наредба. Изготвения ОУП е нужно да мине тази процедура, която е стартирана, но поради слабости и лошо качество на доклада не е финализирана, като компетентния орган МОСВ не се е произнесъл с положително становище в периода 2008-2015 г., въпреки доработките на доклада. Решението е лесно и ясно – препоръка за промяна планираните територии за урбанизация в ОУП извън ЗЗ от Н2000.

Никополско плато - Незаконна кариера

1739

Строител на фериботен терминал Никопол – Турну Мъгуреле отваря без еко-оценка незаконни кариери за варовик в НАТУРА 2000 сайта "Никополско плато" (землища на с. Въбел и на с. Муселиево).

Водопадът Полска Скакавица, Кюстендилско

424

Водопадът Полска Скакавица е обявен за природна забележителност през 1968 г., висок е 53 метра. За него Константин Иречек е казал, че районът е едно от най-красивите места на Балканския полуостров.

Намеренията за строителство на язовир със 176 декара площ, 20-метрова стена и МиниВЕЦ в Ръждавица са от 2005 година.

Странджа - Златната перла на Краш 2000

2076

Незаконното строителство на "Златната перла" в Природен парк "Странджа" започна и завърши пред очите на всички институции.

През 2006 г. кметът на Община Царево разрешава строителството на вилното селище в нарушение на закона. РДНСК Бургас спира незаконния строеж, а фирмата Краш 2000 прави неуспешен опит да узакони строежа чрез ликвидирането на парк "Странджа". В крайна сметка през Ноември 2008 г. строежът е обявен за незаконен и от Върховния Административен Съд. Въпреки това ДНСК и съдията Андрей Икономов намират начин да защитят незаконния обект, но след мощна обществена кампания съдът разпорежда събарянето, което започна на 18.04.2012 г. саморъчно от инвеститора.

Корал

2274

Морският плаж "Лозенец-Кумкашла" (по-известен като плажа при къмпинг „Корал“) е едно от последните незастроени места на нашето Черноморие, заплашено от дългосрочнo увреждане на цялата местност. То се намира южно от с. Лозенец, община Царево. През последните години Корал се превърна в пример за тежка безотговорност на местната и държавната власт, свързана с издаване на строителни разрешения за мащабен предприемачески проект с тежки закононарушения на действащата нормативна уредба. Плановете за застрояване на един от малкото диви плажове по Черноморието са отпреди повече от 10 години. 

ОУП на Община Царево, Странджа

2021

Случаят с Общия устройствен план (ОУП) на Община Царево касае най-голямата защитена територия в България – Природен парк “Странджа” и по-специално неговата крайбрежна част (от Ахтопол до Резово), където се предвижда интензивно развитие след евентуалното одобрение и реализиране на Плана. След години съдебни спорове, през 2014 г. Върховния административен съд (ВАС) допуска влизането в сила на общия устройствен план на община Царево, въпреки че този план е изготвен без задължителната екологична оценка. ОУП-а на Царево предвижда почти 100% застрояване на крайбрежната част на Природен парк Странджа и узаконяване на спрения незаконен строеж на комплекс "Златна перла“ край с. Варвара в природния парк.
Планът предвижда построяване на нови 75 000 легла по южното Черноморие, като тотално пренебрегва наличието на природен парк и защитените зони от европейската мрежа Натура 2000 в община Царево.

Кара дере

1084

Местността Кара дере се намира между град Бяла и село Горица в близост до северните склонове на Стара планина. Местността е дива, няма инфраструктура и се цени и посещава от все повече туристи, включително семейства с деца, чуждестранни граждани и летуващи в близките курортни селища.

Камчийски пясъци

2546

Защитена местност “Камчийски пясъци” включва най-големия черноморски пясъчен плаж в България. Тя опазва уникално съчетание от няколко вида дюни и лонгозни гори. Значението й е признато както с националния й статут на защитена местност, така и с включването й заедно с резервата “Камчия” в Европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя допълва резервата Камчия, като осигуряваше опазването на дюнните местообитания, намиращи се между резервата и морето.

Иракли

774

Районът на Емине - Иракли е една от последните 9 природни територии по Българското Черноморие, което е запазило своята природа от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега.

През 1994 г. е обявена малка защитена местност, включваща южната част на плаж Иракли и още по на юг към нос Емине, общо 42.3 ха. Цялата местност Иракли – Емине е инвентаризирана и определена като проекто НАТУРА 2000 зона.

Защитена зона „Калиакра”

850

През последното десетилетие на територията на Защитена зона и Орнитологично важно място „Калиакра“ се случи най-мащабното унищожаване на степи от 1950 г. насам. В района на защитената зона е регистриран най-силен инвеститорски интерес в цяла Приморска Добруджа. На тази територия има инвестиционен интерес още от края на 2007 г., като през годините интересите се променят – от ваканционен комплекс с голф, през жилищно и ваканционно строителство, фотоволтаични и вятърни паркове и овощни градини. Имотите са раздробявани на части, променяно е предназначението на земите и са подавани отделни инвестиционни предложения с цел да се избегне една обща оценка, която би показала реалните мащаби на въздействие върху природата в защитената зона. Към края на 2014 г. на територията й са регистрирани общо 482 проекта, като се изключат тези, които към тази дата са обявени като изгубили давност (общо 15 проекта). Към март 2015 г. основната част от реализираните проекти са тези, свързани с ветрогенератори и овощни градини в централната и северната част на защитената зона. Основната част от одобрените, но не реализирани проекти е концентрирана по крайбрежието между Каварна и нос Калиакра и между селата Свети Никола и Тюленово.

Дюнигейт

760

Черноморските дюни са едни от най-редките местообитания в България и Европейският съюз. По българското черноморско крайбрежие съществуват 5 вида дюнни местообитания - Зараждащи се подвижни дюни Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица - бели дюни, Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност - сиви дюни, Облесени дюни и Влажни понижения между дюните. И петте вида местообитания са предмет на опазване в рамките на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Съгласно данни на МОСВ в националната мрежа петте типа дюнни хабитати имат следните площи :

Черноморските дюни са включени в приложение I на Закона за опазване на биологичното разнообразие, Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС , Бернската конвенция, Червена книга на Република България с категория застрашено местообитание, а облесените дюни – критично застрашено.

Голф–комплексът на с. Божурец

828

Между гр. Балчик и гр. Каварна се намират малките селца Божурец и Топола. Те са почти обезлюдени, но природата около тях е уникална. По свлачищната тераса над морето, доскоро девствена и невероятно красива, различни редки и застрашени животински и растителни видове намираха едно от последните си убежища в урбанизираното ни и бетонирано Черноморие. По белите мергели, които са пълни с фосили от топлото, изчезнало Сарматско море, могат да се видят степни растения, някои от които се срещат само в този район на България и дори в света. Такива са уникалната ароматна матиола (Mattiola odoratissima), бесерова змийска трева (Goniolimon besseranum), миска (Jurinea stoechadifolia), калиакренски игловръх (Alyssum caliacrae), дребноцветна коча билка (Nepeta parviflora), ефедра (Ephedra distachya), лерхианов пелин (Artemisia lerchiana) и др. По стръмните бели сипеи над морето дъбилният шмак (Rhus coryaria) образува уникални съобщества, практически без аналог в България.