Род Oenothera се състои от 120 - 200 вида цъфтящи растения, които произхождат от южната част на Северна Америка. Много от тях се опрашват от едри нощни молци, най-често от семейство Sphingidae и имат типични адаптации за това - дълбок хипантий, бледо оцветяване на венчелистчетата, аромат и нектар. Някои видове Oenothera са внесени в Европа като декоративни растения.
Така например Oenothera biennis (жълто-цъфтящата Енотера) фигурира в списъка с Инвазивни чужди видове растения в България, който може да се намери на сайта на Министерството на земеделието.
За този вид енотера се знае, че “у нас е установен за първи път през 1883 г. от района на Самоков. Разпространено във всички флористични райони, до към 1000 м.н.в.”
За това растение има указания да се премахва, когато цветовете са във фаза розетка или преди цъфтеж и семеобразуване.
Снимка - от книгата Инвазивни чужди видове растения в България
Друг вид - Оenothera jamesii е обявен за инвазивен в Турция и Испания.
Що се отнася до Oenothera speciosa, учени сигнализират за нейната инвазивност в изследвания от Италия, Франция и Ирак като обръщат внимание именно на заплахата за местни видове насекоми, сред които M. stellatarum, A. californica, H. livornica и V. cardui.
У нас също има изследвания по въпроса. Изключително интересна е публикацията на Боян Златков, Стоян Бешков и Цвета Ганева озаглавена Oenothera speciosa versus Macroglossum stellatarum: killing beauty.
Изследванията на учените у нас съвпадат с тези в Италия, Франция и Ирак, а именно - вътрешната повърхност на чашката на Oenothera speciosa е покрита с тънки остри власинки, които са косо ориентирани към дъното на чашката. Когато пеперуда от семейство Sphingidae пие нектар от цвета, власинките попадат в напречните бразди на хобота й като не й позволяват да го измъкне.
Снимка на заклещена гълъбова опашка. Автор Йорданка Славова.
Българските учени заявяват, че смъртта на M. stellatarum, причинена от Oenothera speciosa представлява консервационен проблем. Още по-тревожен е факта, че растението има широко и продължаващо разпространение в България, където периодът му на цъфтеж е удължен (от юни до октомври).
Като вземем предвид засилващите се ефекти от климатичните промени, които носят допълнителни рискове за местните видове и прибавим към това факта, че опрашителите в световен план намаляват поради човешки дейности (урбанизация, промяна на земеползването, употреба на пестициди и торове в земеделието и др.) смятаме, че трябва да сме още по-бдителни за разпространението на инвазивни видове, които могат да доведат до сериозни промени в биоразнообразието на страната ни.