Защита
Защитените територии заемат 5.8% от територията на България и се обявяват по Закона за защитените територии (ЗЗТ).Те се делят на 6 категории, които се различават по предназначение (защо се обявява дадена територия за защитена) и по режим на опазване и начин на ползване ( какво е позволено и забранено).
Категориите са:
- Резерват
- Поддържан резерват
- Национален парк
- Природен парк
- Природна забележителност
- Защитена местност
Важно е да се знае, че Резерватите и Националните паркове са територии с изцяло държавна собственост. Другите защитени територии могат да включват общински или частни земи.
Резерватите са най-строго защитените територии. В тях са позволени само дейности за тяхната охрана, научни дейности, а преминаването се извършва само по маркирани пътеки. У нас съществуват 55 резервата, с обща площ 77 124,05 хектара. Повече от 70 % от резерватите в България попадат в границите на национални или природни паркове.
Най-старият резерват и първа защитена територия у нас е Силкосия - част от Природен парк Странджа.
Той е създаден през 1931 година с цел опазване на вечнозелените храсти, които са реликти от времето на последната ледникова епоха и се срещат единствено в тази част на Черно море и в Кавказ. Друга особеност на резервата е явлението растителна инверсия при което за разлика от обичайните случаи дъбовите дървета се намират по високите части на резервата, а буковите заемат ниските. В Силкосия могат да се наблюдават странджанска зеленика, странджанско бясно дърво, лавровишна, дива мушмула (среща се единствено в парк Странджа) и др.
Поддържаните резервати имат по-лек режим, при който е позволена човешка намеса в полза на защитените видове. В България има 35 поддържани резервата с обща площ 4521,3 хектара.
Пример за това е Атанасовско езеро, в което се извършва поддръжка на диги, които да регулират водния режим и едновременно с това осигуряват места за почивка и гнездене на птиците.
Националните паркове са строго защитени територии с голяма площ, но в които не попадат населени места и селищни образувания. на територията им са забранени строителство, производствени дейности, голи сечи, използване на изкуствени торове, внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове, нарушаване на естественото състояние на водни площи, течения и техните брегове и др.
Националните паркове у нас са три - Пирин, Рила и Централен Балкан. Първо е обявен Национален парк Пирин - през 1962 година.
Снимка на връх Тодорка в Пирин, автор Емил Иванов.
Днес територията на парк Пирин възлиза на 40 332,4 хектара. При обявяването му обаче тя е била само 6200 хектара. Паркът опазва гори от бяла и черна мура и съобщества от клек. На неговата територия се срещат и голям брой ендемични, застрашени и редки растения. От 1983-та година е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Управлението на всички Национални паркове е задача на
Министерството на околната среда и водите, а всеки един от тях
има и отделна дирекция, която отговаря за
опазването и развитието на съответния парк.
Дирекцията на Национален парк Пирин се намира в град Банско.
Дирекцията на национален парк Рила - в Благоевград.
Дирекцията на Национален парк Централен Балкан - в Габрово.
Снимка на дива коза (Rupicapra rupicapra). Автор - Стефан Аврамов
Природните паркове също са територии с голяма площ, но в техните граници може да има населени места и курорти, както и да се осъществява производствена дейност, стига тя да незамърсява околната среда. Забранени са голите сечи, внасянето на неприсъщи видове, замърсяването на водите, добив на полезни изкопаеми по открит способ, добив на ресурси от морето чрез крагиране и тралиране и др.
Природните паркове у нас са 11 като заемат общо 256 441,4 хектара или 2,31% от територията на страната ни.
Най-скоро бе обявен Природен парк Беласица - през 2007-ма година. Паркът обхваща по-голямата част от българския дял на планината Беласица и е обявен с цел опазване на вековни гори и защитени и ендемични растителни и животински видове. Любопитен факт е, че на територията на Беласица се намират най-големите находища на кестенови гори у нас.
За разлика от Националните паркове, които са под контрола на МОСВ, Природните паркове попадат под юрисдикцията на Министерството земеделието и храните като част от Изпълнителната агенция по горите.
Повече за исканията на природозащитната общност за реформата в горите може да прочетете тук.
Природните забележителности се обявяват с цел опазване на естествените особености на изключителни, редки, естетични и/или важни за науката и културата обекти на неживата природа. На територията им са забранени всички дейности, които могат да нарушат естественото им състояние или дори да намалят естетическата им стойност.
У нас има 352 обявени природни забележителности. Пълен списък и повече информация за всяко от тях можете да намерите на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда.
Снимка на Деветашката пещера край Ловеч.
Повечето ценни пещери у нас са защитени именно като природни забележителности. Това обаче понякога не е достатъчно за опазването на тези места и видовете, които ги обитават.
Защитените местности са най-слабата форма на защита спрямо националното ни законодателство. Те се обявяват за запазване на територии с характерен или забележителен ландшафт, включително такива, които са резултата от хармоничното съжителство на човека и природата. На територията им все пак са забранени някои дейности - които противоречат с изискванията за опзване на конкретния обект на защита. Защитените местности у нас са 587.
Една доста известна, особено напоследък, защитена местност е Поморийско езеро.
Снимка на Поморийско езеро, автор Спас Узунов.
Кокилобегачи (Himantopus himantopus) на Поморийско езеро, април 2023. Саблеклюни (Recurvirostra avosetta) - Поморийско езеро, април 2023.
Фламинги (Phoenicopterus roseus) - най-голямата атракция за любителите на птиците. Срещат се в голяма численост на Поморийско и Атанасовско езеро.
Защитените зони от мрежата Натура 2000 се определят от 2 европейски директиви - Директива на птиците и Директивата за хабитатите. И двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие. Защитените зони с европейско значение изграждат екологичната мрежа НАТУРА 2000. Те са много по-големи по площ от защитените територии и не налагат забрани за всякакви човешки действия. Напротив, тяхната цел е да се запази природата като ресурс за устойчиво развитие на районите, които попадат в тези зони.
Идентифицирането и обявяването на защитени зони, които да станат част от европейската НАТУРА 2000 мрежа бе едно от условията за приема на страната ни в Европейския съюз.
Защитените зони се обявяват с цел опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен ареал на разпространение.
В защитените зони не спира човешки дейности, може да се развива земеделие, животновъдство, горско стопанство и други дейности. Възможно е дори строителство стига то да не е в противоречие с природозащитното законодателство и да не представлява заплаха за опазваните видове или местообитания.
Важно е да споменем и, че за собствениците на земи, които попадат в защитени зони са предвидени компенсации в случаи на щети (например посеви, изядени от гъски в Добружда).
Подробна информация за мрежата у нас може да откриете тук.