През 50-те години горите в България са били масово унищожени. Трябваше да мине половин век, за да се възстановят, макар и частично.
През първото и началото на второто десетилетия на новото хилядолетие, в цялата страна отново се наблюдаваха "голи" сечи. Много ценни гори в равнините и предпланините бяха унищожени. Със скъпите горива и електроенергия държавата насърчава отоплението с дърва. От това спечелиха стотици дърводобивни частни фирми, които проведоха масови голи сечи в горските масиви. Изсичането на горите води до екологична катастрофа.

Освен, че дърветата са естествен филтър на въздуха, масовите сечи водят до нарушаване на равновесието в природата посредством множество вторични ефекти – ерозия, свлачища, "отмиване" на повърхностния почвен слой, пресушаване, засоляване на почвите и т.н. В горите гнездят повечето от насекомоядните и хищни птици, които се хранят в съседните обработваеми площи. Унищожаването на тяхната гнездова база увеличи риска от масово размножаване на гризачи и насекоми. Това пък принуждава земеделските производители да използват химикали, за да предпазват реколтата си, а това е скъпо и опасно.
Най-запазените гори са включени в защитените територии и зони, но законите се престъпват всеки ден. Изсичането на крайречните гори, които укрепват речния бряг е една от основните причини за наводнения при повишаване нивото на реките.

Ето тук можете да видите какво може да направите вие при съмнения за незаконна сеч.

Заменките на гори, проведени по време на управлението на Тройната коалиция (от 2005 до 2009 г.) са казус, с който страната ни не може да се справи петнайсет години по-късно. Те не само доведоха до огромни финансови загуби за държавата, но и костваха ценни територии. 
След наша жалба,  Европейската комисия отсъди, че горските заменки са непозволена държавна помощ и поиска България да потърси доплащане или да развали сделките с някои собственици.



Зелената енергия ни е нужна!
Както написахме и в нашата позиция за развитието на възобновяемите енергийни източници, "постигането на въглеродна неутралност е в изпълнение на поетите ангажименти на страната ни към Парижкото споразумение и Зелената сделка, но то не бива да поставя под риск постигането на целите, свързани с опазването на биоразнообразието и земеделските земи."



Вятърни електроцентрали са алтернативен и екологично чист източник на енергия от вятъра, но полетата от множество перки, поставени на миграционния път на птиците, се превръщат в техни убийци.
Вятърните електроцентрали са примамлив бизнес (отново за големите инвеститори), защото според европейските изисквания държавата е длъжна да произвежда определен процент от енергията по "екологичен" начин, както и да изкупува произведената по този начин енергия. Държавата обаче трябва да наложи строг контрол за издаването на разрешителни и преценки по въздействието върху околната среда, съобразно наличието в България на изключително разнообразие от птици и преминаването през нашата територия на един от трите най-важни миграционни пътя за Европа (Via Pontica). 
Не бива да забравяме, че едната ЕК осъди България още през 2016-та година заради еконарушенията на Калиакра. Повече за природата на това красиво място и дългогодишната борба за опзването й може да прочетете тук. 


ВЕЦ и мВЕЦ са алтернативен източник на енергия от водата, но изграждането им в неконтролируеми количества по реки и притоци с непостоянно пълноводие може ( и вече доведе) до тяхното цялостно или периодично пресъхване и нарушаване на екологичното равновесие в целия район. За местните хора това означава дефицит на водни ресурси и намаляване на възможностите за развиване на туризъм. За природата означава изчезването на животински и растителни видове обитаващи реките, както и трайно разрушаване на речните местообитания. Също като вятърните електроцентрали, ВЕЦ представляват изгодна и бързо възвръщаема инвестиция заради ангажимента на държавата да произвежда и изкупува произведената от възобновяеми източници енергия. Липсват обаче ясни правила, нормативни критерии и стандарти за хидроенергийното строителство.

Фотоволтаичните (соларни) инсталации са алтернативен източник за производство на енергия, който през последните години става все по-достъпен и предпочитан от инвеститорите. Технологията се счита за природощадяща и е един от одобряваните методи за борба с климатичните промени. За да бъдат ефективни и рентабилни тези инсталации, е необходимо да обхванат големи по площ територии. 

Важно е обаче това да не се случва във важни за природата или местния поминък места. 
Панелите хвърлят сянка, която е непреодолима за растителните видове. Освен това нарушават водния режим - дъждовете не падат върху почвата, а върху панелите. След това водата се концентрира в определени участъци, което спомага за ерозията на почвата. Животните също отбягват фотоволтаичните паркове и така губят ценни места за размножаване, търсене на храна и почивка по време на миграция и зимуване.  
Не е разумно и ценни земеделски земи да се отдават за изграждане на фотоволтаици. Животновъдството има своето място в поддържането на баланса в природата.
Особено опасно е, ако се позволи територии, отделени за защита на видове и местообитания като защитените зони от мрежата Натура 2000 например, да бъдат използвани за изграждане на мащабни централи за производство на енергия. Вижте някои от притесненията ни тук  и тук. 



Субсидиите по мярката “Пасторализъм” създават стимул животновъди да качват високо в планината в националните паркове повече едър рогат добитък и това оказва сериозно въздействие върху крехката екосистема там. Пашата в националните паркове трябва да продължи да бъде разрешена, но трябва да бъде премахната изкуствената финансова причина тя да се случва точно там. Учените и служителите на парковете са единодушни, че големият брой тежки животни в Рила, Пирин и Централен Балкан влияе негативно на дивата природа високо в планината. На практика мярката е създала изкуствен финансов стимул за вкарване в парковете на тежки животни като кравите, които не са подходящи за непродуктивните субалпийски и алпийски пасища.

Важно е да се отбележи, че Коалиция “За да остане природа” подкрепя подпомагането на пашуването. Когато пашуването се прави с мярка, то предотвратява обрастването с храсти на ценни тревни местообитания. А подкрепата на животновъдите в страната ни е от стратегически приоритет, особено в контекста на сериозна икономическа криза и война региона.





Инвазивните видове са такива видове, които не са естествено разпространени на територията, която се разглежда. Най-често те се появяват на нови места в резултат на човешки дейности - транспорт (рапана в Черно море), туризъм, търговия, земеделие, градинарство (розовата енотера попада в страната ни като декоративно градинско растение, което обаче се оказва смъртоносно за местни видове пеперуди) и др. Разбира се, има случаи когато появата на новите видове става и при преодоляване на естествените бариери (планини, водни басейни). Това най-вероятно ще се наблюдава все по-често заради климатичните промени. 
Инвазивните видове могат да са опасни за местни видове и дори да променят естественото състояние на ценни местообитания. Списък с инвазивните видове растения у нас може да откриете тук. Инвазивните животински видове може да откриете тук. 
Добре е когато засаждаме растения - било то цветя, дървета или храсти, да се информираме кои са местните видове, които се срещат в района и при възможност да засадим такива видове. Масовото засаждане преди години на бяла акация и аморфа са довели в много райони до промяна на местообитанията като са унищожили местните видове. 
Същото важи и за отглеждането на домашни любимци - най-вече костенурки. Заради случаи на собственици, които са "пуснали на свобода" домашните си червенобузи костенурки, в последни години те се срещат доста често на места, където би следвало да виждаме местни водни костенурки например каспийската блатна костенурка.



Застрояването с огромни и разностилни хотели е не просто проява на лош вкус и недалновидност. Това е резултатът от комбинацията на неспазване на законите, желание за бърза печалба, пране на пари, липса на информация и нехайство за околната среда.
Следствието е: лишаване на местното население от възможността за стопанисване на собствените си земи и развитие на природосъобразен туризъм, за което те ще бъдат насърчавани и финансово подпомагани от Европейския съюз; лишаване на държавата от фондовете на Европейския съюз по отношение на околна среда и налагането на глоби, които обикновения данъкоплатец ще трябва да изплати; превръщането на Черноморието ни в курорт с ограничен достъп за населението; унищожаването на естествената природа на България и лишаване на страната от утвърждаването й като една от най-желаните туристически дестинации – възможност, гарантирана от запазената ни естествена природа и загубена от повечето "развити" държави.

С някои подобни проблеми успяхме да се преборим през годините. Като например застрояването на парк Странджа и дори опитите за унищожаването на парка. Други като застрояването на Иракли  и превръщането на Камчийски пясъци в частен имот успяхме да преборим частично. 


Стремежът към лесна печалба и опорочените тръжни процедури, доведоха до разкриване на стотици незаконни кариери (за пясък, варовик, льос, базалт, шисти). Повечето от тях са на места, където няма качествени или в достатъчно количество ресурси, но пък се намират близо до обекта на строителство и спестяват транспортни разходи на фирмата, която е спечелила търга с ниска оферта или строи собствен обект. Разкриването на нови кариери в неподходящи места води до безвъзвратно унищожение на ландшафта и на находища на редки и защитени растения и животни, до загуба на ресурси от местното население, до опасни свлачища и ерозия. Често опитите за узаконяване на кариерите са свързани с фалшификации на документи и нарушаване на националното законодателство:

Кариерата при с. Муселиево, Никополско
 

По света има 32 000 голф-игрища. Тази игра е популярна и обичана предимно в англоговорящите страни, като САЩ, Великобритания, Канада, Австралия.

В края на първото десетилетие от новия век, Българската голф асоциация започна опити да я рекламира и развива и в България. Вече бяха изградени игрищата при Ихтиман (първото у нас), Сливен, Равно поле и още дузина бяха в процес на изграждане. Но

Не всяка ливада и поляна в България са подходящи за голф-игрище. 
Стандартното игрище е с размери около 500-600 дка, но по-специалните достигат и до 1600-2000 дка. При построяване им се отнема повърхностния слой почва, релефът се променя. Полага се нов почвен пласт, който е обогатен с торове и третиран с пестициди и хербициди срещу вредители и плевели. Изгражда се система за напояване, създават се изкуствени езера. Теренът се покрива с чимове и се засяват тревни смески от нетипични за региона видове. Само при затревяването на голф-игрището при Сливен са изсипани 13 тона такава смески.

Естественият ландшафт, флора и фауна изчезват. В САЩ има около 16 000 голф-игрища. Най-много са в Калифорния, където използването на питейна вода за поддържането им създава периодичен воден дефицит. Подобни са проблемите в бедната на водни ресурси Испания. Там поливането на многобройните голф-игрища по крайбрежието, не само изчерпва питейната вода, но и предизвиква вторично засоляване на почвата и след това на грунтовите води.

Всъщност проблеми създават голф-игрищата на неподходящо избрани места. Голф-игрището при с. Равно поле унищожи пролетен мочур, където се струпваха хиляди водолюбиви птици по време на миграцията по Аристотеловия прелетен път. През 2005 г. то беше затрупано от тонове тиня донесени от придошлата Лесновска река.

Голф-игрището при Разлог заплашваше да пресуши мочур, където се срещат няколко много редки растения.

Най-проблемно от всички голф-игрища в България досега, се оказва това на „Тракийски скали”, между селата Божурец и Топола, Каварненско. Строежът му вече започна върху 1600 дка, на свлачищната тераса в безводното Добруджанско плато, където питейната вода е най-скъпа в България. В района на активно свлачище се започва изграждането на изкуствено езеро и вилни комплекси. Голф-игрището и вилните селища край него, унищожават уникални Западнопонтийски степи, приоритетни за опазване според Европейския съюз.

За още проблемни случаи може да прочетете тук, тук и тук.



Добив на злато с цианиди – Цианидите са химични съединения, които нормално присъстват в околната среда в изключително ниски, безопасни за здравето концентрации. Извличането на злато по технологии, използващи цианиди, както и свързаното с това транспортиране и съхраняване на цианидите обаче повишава концентрацията им в почвите, водите и въздуха и те се превръщат в отрова с почти мигновено действие върху живите организми, вкл. човека. Смъртоносното действие на цианидите се дължи на блокиране на достъпа на кислород до клетките при вдишване, а при поглъщане дори на малки количества, са токсични. Кратковременното излагане на високи концентрации на цианиди чрез дишане, директен контакт, приемане през устата или през кожата увреждат мозъка, сърцето и могат да доведат до изпадане в кома и смърт. Дългосрочен ефект от използването на цианиди е натрупването им в почвите и подпочвените води, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони.




„Същинската цел на храната, която е да храни хората, е подменена с икономическите цели на шепа мултинационални компании, които са монополизирали всички етапи на производството на храна – от семената до големите търговски вериги. Те се явяват основните бенефициенти на световната криза.“ Мигел Д’Еското Брокман, (Miguel D’Escoto Brockmann), председател на Общото събрание на ООН.
 

Европейската комисия планира да изключи нови ГМО, които наричат нови геномни техники (NGT), от процесите на одобрение съгласно съществуващото законодателство на Европейския съюз (ЕС) за ГМО. По настоящите правила старите и новите ГМО подлежат на одобрение от ЕС, което гарантира оценка на риска за човешкото здраве и околната среда, прозрачност за производителите и фермерите и ясно етикетиране за потребителите. Изключването на нови ГМО би попречило на фермерите, производителите на храни, търговците на дребно и гражданите да изберат продукти без ГМО. Имаме право да решаваме какво да ядем и да отглеждаме на нашите ниви!
Още за казуса ГМО, историята на забраните и новите опити за употребата на ГМ култури, прочетете тук.


Един правен принцип е залегнал в Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите, чиято цел е да не се допусне безразборно унищожаване и застрояване на плодородните ни земеделски и горски територии.






Той включва  строга административна процедура и наказателна такса и засяга всяко строителство в земеделски и горски територии, при което строежът:
(1) не е свързан с ползването на земеделската земя или гората като такава (т.е. за земеделски или горскостопански/ловностопански нужди);
(2) води до трайно изсичане на гората и застрояването й (т.е. не са включени строежи под земята, който не водят до трайно унищожаване на земята и невъзможността за ползването й по основното й стопанско предназначение).

Процедурата за промяна на предназначението на земята включва предварителното одобряване на екологично разрешително (решение по ОВОС) и устройствен план (ПУП), оценка на стопанските качества на терена и/или гората, гарантиран достъп, водопровод. На следващо място имота се включва в урбанизирани терени с регулация, върху които се дължи местен данък. Ако инвестиционното намерение след време пропадне, собственикът ще е заинтересован да премахне строежа, да рекултивира терена и да промени отново предназначението на имота обратно в гора, за да не плаща високи местни данъци и такси за урегулирания имот.

Наказателната такса има за цел да стимулира инвеститорите първо да потърсят вече урбанизиран терен за застрояване и второ да ограничат безразборното застрояване, което води до унищожаване на горите, въздуха и водите. Подобна функция имат еко-таксата и местния данък при колите, които стимулират хората да си коли с по-слаби двигатели, за да не замърсяват въздуха. Съгласно Закона за горите, тази наказателна такса може да се използва за компенсаторни залесявания и поддържане на другите горски територии за да се запазят и увеличат площта и полезните функции на горите.

Не веднъж са правени опити да се прокарат промени в Закона за горите, с които да отпадне "промяната на предназначението за ски съоръжения в горите". Това се случи и през 2012-та, когато недоволството на гражданите беше толкова голямо, че доведе до едни от най-масовите протести. За щастие те се оказаха успешни и поправката не беше приета.