Опастността от ГМО

Какво е генетичното инженерство?
Генетичното инженерство е радикално нова технология, използвана от учените за манипулация на ДНК на живите организми. Генетичното инженерство върху растения започва в лабораториите през 80-те години на миналия век с големи обещания за изхранване на света и справяне с глада.
ГМО по света
13 години след първото значително култивиране на ГМ растение в САЩ през 1996 г. фактите за ГМО са (www.foeeurope.org/GMOs/Whobenefits/ExSummaryFeb08.pdf):
* Само 2,4% от цялата земеделска земя по света е с ГМ култури;
* 176 от 192 страни не отглеждат ГМО;
* 5 страни култивират почти 90% от всички ГМ растения по света – САЩ (50%), Аржентина (17%), Бразилия (11%), Канада (6%) и Парагвай;
* 4 ГМ растения заемат почти цялата площ с ГМ култури – соя, царевица и памук (95%) и ГМ маслодайна рапица (4%);
* Само 2 сортови направления се култивират – толерантни към хербициди и към насекоми.

ГМО в Европа
1 култура – единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа, е царевичният хибрид на Монсанто MON810.
За кратко (2010-2013)  бе допуснато отглеждането на картофи Амфлора, дело на германската химическа компания BASF за фураж, но след това то бе забранено. 
От 1998 до 2018-та година, на територията на ЕС общата площ, на която са отглеждани генно модифицирани култури заема 0.07% от обработваемата земя. Към момента това се случва само в Испания и португалия, след като производителите от Румъния, Чехия и Словакия сами се отказаха от отглеждането на такива култури. 

ГМО - твърдения и факти
Намалено ли е въздействие върху околната среда от използването на пестициди?

Тъкмо обратното – количеството пестициди при култивирането на ГМ растения расте и е потвърдено в 19 страни (Bayer) . За първи път това е установено в САЩ през 1970 г. с наблюдаването на устойчивост на плевели към атразин, през 1980 г. се наблюдава устойчивост на плевели към инхибитори ALS. За периода 1994–2005 г. е отчетено 15-кратно увеличение на глифозат при отглеждането на соя, царевица и памук. Използването на атразин (забранен в Европа поради проблеми, свързани със здравето) при царевицата в САЩ нарасна с 12% за три години – от 2002 до 2005 г.

Увеличават ли се добивите?

При нито едно генетично модифицирано растение целта за увеличаване на добивите не е постигната, въпреки работата на учените.
Толерантните към хербициди соя и памук намаляват нуждата от работна ръка, но имат по-ниски добиви от конвенционалните сортове и по-ниски печалби за фермерите. В райони с повишено засушаване и сух климат RR (Раундъп реди) соята дава по-ниски добиви. В най-добрия случай добивите на ГМ културите са същите, както и при конвенционалните. Добивите се влияят от фактори като климат, напояване и други не-ГМО фактори и зависят повече от уменията на фермерите, отколкото от факта, че са генетично модифицирани.

Какво е Bt растение?

Bt растенията са създадени през 1996 г. чрез модифицирането с гени на Bacillus thuringiensis (Bt) с цел растението само да произвежда протеина, като по този начин само се защитава от насекоми без да е необходимо пръскането с Bt и/или синтетични пестициди. Растения-пестициди са Bt царевица, картоф и памук.

Случаят с Bt царевица в Испания

Въпреки че в Испания проблемът със стъблопробивача при царевицата е незначителен, според доклад на работна група към правителството, през 2002 г. държавата решава стане единствената страна в Европа, която произвежда единствената разрешена за култивиране земеделска култура – Bt царевица – MON810. След 2006 г. случаите със замърсяване зачестиха и в знак на протест един земеделски производител на биологична царевица изгори цялата си продукция, тъй като не можа да продаде продукцията, замърсена с ГМ полени от съседните полета.

Забрана на царевичният хибрид MON810 в Европа

8 страни в ЕС забраниха култивирането на ГМ царевица досега: Австрия (1999), Гърция (2005), Унгария (2006), Франция (2008), Люксембург (2009), Германия (2009), България (2011) и Италия (2013).
„Сортът царевица на Монсанто MON810 е опасен за околната среда и има наистина нови доказателства за това.“ - Илзе Айгнер, министър на земеделието на Германия.

Други забрани
Швейцария – мораториум до 2025-та, който включва забрана за отглеждане на всички ГМ култури, както и използването на ГМО за храна на животни;
Уелс (Великобритания) – забрана, основана на режима за отговорност;
Валония (Белгия) – забрана, основана на «съвместното съществуване»;
Полша – забрана за продажба на ГМ семена;
Австрия – забрана за царевични хибриди MON863, T25 и Bt 176; маслодайна рапица GT73, Rf3, Ms8, Ms8xRf3.

Аргументи за забраната

Опасност за околната среда

Вече има достатъчно научни доказателства, които показват убедително, че ефектът на Bt сортовете царевица са твърде далеч от очакванията и че техният опасен потенциал е дори по-голям от предвижданията.

«Фермерите се притискат да използват по-големи и допълнителни количества инсектициди, за да се справят с тази резистентност на вредителите, облагодетелствайки производителите на пестициди, които често са същите компании,
които произвеждат ГМО», се казва в доклад на Европейската комисия до Световната търговска организация, който критикува оценката на риска от ГМО, в частност Bt растенията.

През февруари 2008 г. 37 учени от 11 страни написаха отворено писмо до Европейския комисар Ставрос Димас, подкрепяйки неговото предложение за отхвърляне за оторизиране отглеждането на ГМ сортове Bt царевица 1507 и Bt11. Те подчертаха липсата на консенсус относно безопасността на ГМ растенията и се аргументираха с искане за «временна забрана за култивирането докато не се направи обоснована оценка на риска» (http://www.vdwev.de/Scientists%20letter%20to%20Dimas.pdf).

» Целевите насекоми развиват резистентност към пестицидите, произвеждани от Bt ГМ растения. MON810 царевицата
има свойството да произвежда инсектицидните молекули Cry1Ab в голямо количество и непрекъснато. Това свойство дава възможност за възникване на резистентност в неприятелите (Tabashnik, B.E, 2008).

» Активният токсин CRY1AB, произвеждан от царевицата MON810 съществува в почвата и водните екосистеми повече от 350 дни след култивирането, което може да доведе до ефект в нецелевите организми. Това дава основание да се каже, че този сорт царевица е опасен за околната среда (Rosi-Marshall, E.J, 2007).

» Замяната на един неприятел с друг. През 2006 проведените в САЩ изследвания от Catangui, показват, че нови инсекти просто запълват нишата на организмите, убити от Bt царевицата (напр. европейския стъблопробивач) (Catangui M.A. et al. 2006). Разпространението на полените.

» В доклад на Междинната комисия на върховния орган по генно-модифицираните организми във Франция (Yvon Le Maho, 2008) се посочва, че разстоянието, което преминават полените е много голямо (повече от 10 км). Царевицата е чувствителна култура за кръстосано опрашване и е доказано, че търговските хибриди произвеждат повече полени, отколкото техните родителски линии.

Ефект върху човешкото здраве

Bt протеинът, произвеждан от MON810 за разлика от естествено произвеждания от бацилите, е модифициран допълнително, което променя неговите функции, правейки го патогенен. Засега няма нито едно научно изследване, което доказва безвредността на това трансгенно растение относно здравето на хората, а има проучвания, които показват реакцията на имунната система при мишките и други организми, причинена от протеина Cry1ab.

Социално-икономически съображения

Количеството на хербицида Раундъп реди в САЩ се е увеличило 15 кратно, факт е необходимостта от увеличаване на количеството и допълнително третиране с други пестициди за целевите неприятели, както и за неочакваните нови неприятели. Концентрирането на производството и търговията на семена, както и на пестициди в ръцете на няколко мултинационални компании, ощетява дребните земеделски производители.

Аргументи за забрана на MON810 в България

Законови аргументи
От гледна точка на законодателството при отсъствието на оценка на риска, както и на анализи, които да отразяват специфичните условия за България е необходимо да се приложи предпазната клауза на европейския регламент и директива.

Научни аргументи

Липсват научни изследвания за конкретния биогеографски район на България, за да се направи оценка на риска
от отглеждането на хибрида MON810, както се изисква от европейското законодателство, чл. 23 от Директива
2001/18/EC; и регламент 1829/2003.


Ползи за България от забрана на хибрида MON810

» Възможност за пазар в Европейския съюз, където ГМ културите подлежат на строги ограничения и са отхвърлени от потребители и търговци

» Свобода на земеделските производители да избират начина и доставчиците на семена и средства за растителна защита

» Възможност за опазване на старите сортове и развитие на нови, на базата на класическите и безопасни технологии

» Възможност да се опазят териториите от Националната екологична мрежа – националните и природни паркове, резервати, местата по Натура 2000, екологично чувствителни райони, както и стопанствата с биологично производство

» Възможност да запази имиджа на страна с вкусна и безопасна храна, запазени природни дадености, развитие на устойчив туризъм.

Алтернативата на ГМО

Увеличават се доказателствата, че ГМ растенията не са решение за справяне на бедността и глада в света, нито с увеличаващите се екологични проблеми като промяната на климата. Четиригодишното глобално изследване „Международна оценка на земеделската наука и технология за развитие“ (Доклад на IAASTD – http://www.agassessment.org/) известна като Световния доклад за земеделие, под егидата на Световната банка, ООН и Световната здравна организация заключава, че най-добрият начин за справяне със световния глад е преминаването към методите, основани на биологичното разнообразие. В доклада е подчертано значението на биологичното земеделие, което предлага не само храна, суровини и биомаса, но и услуги и функции за екосистемите и оказва влияние на ландшафта и културата.
Когато икономическата, социална и екологична цена се увеличава непрекъснато, ние трябва да се запитаме кой има полза от това?

Д-р инж. Светла Николова, Агролинк