Кой и защо иска да извади 80 хектара от територията на природен парк “Сините камъни”

17 Яну. 2025
643
Протест - Халката
Природен парк “Сините камъни” е защитена територия от 1980 г., създадена с цел опазване на редки, застрашени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания за нуждите на науката, отдиха и туризма. Намира се по южните склонове на Източна Стара планина, над гр. Сливен и заема площ от 11380,1 ха.
Най-отличителен за парка е скалният масив от кварц-порфир, който отдалеч изглежда със синьо-сив до виолетов нюанс. По-голямата част от парка е покрита с широколистни гори, като са представени мизийски бук, горун, обикновен габър, цер, благун, явор, келяв габър , среблолистна липа.
Скалистите местообитания и пресечените местности, откритите площи, разнообразните гори и наличието на пещери предоставят различни местообитания и обуславят богатството на биоразнообразието в парка. Сред най-големите богатства на парка са птиците, които са 145 вида или близо 45 % от всички видове птици, които се срещат в страната. Паркът е едно от важните места за опазване на множество грабливи птици, като скалния орел, който е включен в Червената книга на България като уязвим вид. Природен парк “Сините камъни” е и ключово място за опазването на лешоядите в България, затова е включен в програма за възстановяване на популацията от белоглав и черен лешояд. През май 2025 г. предстои реинтродуциране на брадатия лешояд, който е вид от световно консервационно значение, включен в Червения списък на IUCN, а за България е изчезнал вид и всички настоящи надежди за неговото възстановяване са насочени в “Сините камъни”.


Паркът впечатлява и с многообразието си от пеперуди, като към момента са потвърдени около 840 вида, което е над 50 % от общия брой на пеперудите в България. От растенията, в парка са представени 38 вида от общо малко над 70 вида орхидеи, които се срещат в България, или отново над 50 % от всички диворастящи орхидеи. 



Заплаха и текущ статус
Местност Карандила и местност Даулите
На 14 ноември 2024 Общинският съвет на Сливен на свое заседание прие обявяването на две емблематични местности в Природен парк Сините камъни- “Даулите” и “Карандила” за “селищни образувания” с местно значение - курорт. Предложенията са по инициатива на кмета и целта им не се крие: “имотите на Карандила и Даулите да не бъдат публична собственост, да могат да се продават на собствениците на сгради, които искат да инвестират в тях, да ги развиват, и в крайна сметка урбанизираните територии на тези две места да могат да се развиват” (протокол на сесия на общински съвет Сливен, стр. 57). След близо 2 месеца активни протестни действия от страна на местната общност и включване на организации, кмета на града обяви в прессъобщение , че няма да предприема следващи стъпки относно селищните образувания. Неговата декларация обаче не е достатъчна, защото взетите решения обаче не са отменени и всеки момент могат да бъдат обнародвани в Държавен вестник.
 
Развитието на туризъм е допустима дейност в природните паркове. Необходимо е обаче разработване на План за управление на парка, който да определи дейностите и бъдещото развитие, включително зони с различни човешки дейности и ползвания.
Планът за управление е ключов стратегически документ, който включва описание на защитената територия - нейния климат, геология, хидрология, почви, местообитания, флора и фауна и регламентира всички видове зони с техните граници, степента на урбанизация, начин на стопанисване и управление, вида и обема на строителството, правата и задълженията при управлението, стопанисването и ползването на територията, пригодността и ограниченията за туристическо ползване.
План за управление на природен парк “Сините камъни” обаче няма, въпреки че е изготвен негов проект преди повече от 20 години и без детайлна оценка в процеса на неговото разработване ново строителство не е допустимо. Съществуващите в планината ведомствени станции, хижи и туристическа структура обаче могат да се поддържат и ремонтират в границите на природния парк и сега. Интересното е, че това е известно на кмета на града, който по време на сесията за обсъждане на предложенията за създаване на селищни образувания посочва, че могат да правят ремонт на съществуващите сгради и при сегашното положение, но без да надстрояват и застрояват повече терени, но месец по-късно той вече твърди (пред протестиращи), че собствениците на сградите не могат да правят ремонти (видео с двете изказвания).


Процедура за изключване на поземлен имот, в който се намира бившия Алпийски дом

На 20 август 2024 г. “Болкън Резидънс” ЕООД подават молба до Дирекцията на Природен парк "Сините камъни" за изключване от територията на парка на имот публична държавна собственост с идентификатор  67338.404.1 и площ от 11 771 кв.м. с намиращите се в него две сгради - хотел и сграда за енергопроизводство с обща застроена площ по-малко от 1000 кв. м. Имотът е застроен още преди обявяването на природния парк като сградата е била с обществена функция (Алипийски дом), впоследствие - използвана от БКП и след промените от 1989 е върната на Български туристически съюз. След време, сградата е продадена, а сегашният собственик е „Болкън Резидънс“ ЕООД. По Закона за защитените територии, частно лице обаче не може да прави предложения за обявяване или намаляване на площта на природни паркове. Процедурата е задвижена със становище на съгласие от институция - Дирекцията на природен парк “Сините камъни” (ЛИНК), които още в същия ден след постъпването на молбата за изключване на имота с прилежащите му сгради от Болкън Резидънс“ ЕООД отправят въпроса към Изпълнителната агенция по горите с писмо с изх. № ДПП09-376/20.08.2024 г.
Реката, която Видно от констативен протокол за проведена проверка на терен, предложение за изключване на имота е заведено и от областен управител на област Сливен в Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околна среда Стара Загора, които извършват теренна проверка на 5.09.2024. В проверката участват служители на РИОСВ Стара Загора, служител от Дирекцията на природен парк “Сините камъни” и преподавател в Лесотехническия университет в София, както и представител на собственика на имота. Тя е документирана с
констативен протокол № 012545, с който е заключено, че изключването на имота от обхвата на ПП “Сините камъни” “няма да доведе до влошаване на природозащитното състояние, функциите и изпълнението на целите за управление на защитената територия”. Предложението в момента се разглежда от РИОСВ, като за съжаление, положителни становища за изключването на имота са изразили ИАГ, ЛТУ и Дирекцията на Природен парк “Сините камъни”. Всички те реферират към публичния имот, в който е разположена сградата като “дворно място”, констатират наличието на трайна ограда, но не забелязват, че имота представлява част от естествения пейзаж на природния парк и през него дори минава река.


Интересно е, че в публично достъпна информация на електронния сайт на МОСВ намираме, че намерението на „Болкън Резиденс" ЕООД не е ново, а е било завеждано още през 2020 г. в областна администрация - Сливен. Защо се придвижва сега и има ли връзка с другите предложения на общинската управа за урбанизиране на територии от Природния парк, които текат паралелно, остава отворен въпрос.

Заради заплахата, граждани на Сливен протестират в града вече над 1 месец и е стартирана подписка в защита на целостта на Парка.



Закононарушения на процедурата за преобразуване в селищни образувания м. Карандила и м. Даулите и законови “хватки” за изключване на имоти от природния парк

Закон за защитените територии

Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за защитените територии:
Чл. 6. (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи.
(2) Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.
Следователно не е възможно създаването на селищно образувание с местно значение, в границите на природния парк, който е защитена територия, тъй като такива селищни образувания не са част от защитените територии. За да се реши създаване на ново селищно образувание, следва първо територията да се изключи от природния парк съгласно Закона за защитените територии, като се следва процедурата по чл. 41 (3) и 42 (1) на ЗЗТ. Предложения за обявяване, респ. намаляване на природни паркове могат да се правят и от общини и областни управители, т.е. кметът на град Сливен е трябвало да задвижи такава процедура, ако иска да обяви “селищно образование от местно значение” по чл. 25 на ЗАТУРБ. Процедурата обаче включва научна аргументация защо територията притежава нужните характеристики да не бъде част от природния парк, с обосновка, картен материал; площно разпределение на горите, земите и водните площи, проект на заповед за намаляване на площта на парка и се извършва и “съгласуване с Министерството на земеделието и храните и с Изпълнителната агенция по горите”, в случай че предложението засяга горски територии. 
При планиране на каквито и да е дейности в защитена територия следва да се има предвид, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 на ЗЗТ). 


Закон за биологичното разнообразие и Закон за опазване на околната среда:
Решения  510 и 511  на общински съвет Сливен са взети (с пълно мнозинство!) БЕЗ да се предхождат от задължителните процедури по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 защитените зони по Закона за биологичното разнообразие.

Закон за устройство на територията
В мотивите на Стефан Радев, кмет на община Сливен, се посочва: 
“Липсата на Подробен устройствен план (ПУП) за територията на местност „Даулите“ / местност “Карандила” пречи за развитието на това привлекателно за туристите място. Местност „Даулите“ / местност “Карандила” не е населено място със землище, защото няма постоянно население. Възлагането на ПУП е възможно само в случай, че бъде обявена за селищно образувание.”

Това противоречи на истината, защото ЗУТ позволява изготвяне на ПУП без промяна на предназначението в поземлените имоти. Доколкото в тези местности вече има съществуваща туристическа инфраструктура и сгради, тяхната поддръжка им може да се осъществява спокойно без промяната на статута на територията и без изготвяне на подробен устройствен план. Статутът на природен парк ограничава само ново строителство в територията, но не и ремонт.
Доказателство са реновираните в последните няколко години хижи и бунгала на Карандила, с чудесни условия за отсядане, хранене, отдих и спорт.
Справка с издавани разрешителни за ремонт, публикувана в Чист въздух за Сливен

Закон за горите
Предвид факта, че се засяга горска територия, публична държавна собственост, съгласно чл. 74, ал. 1 на ЗГ промяната в предназначението е допустима само за изграждане на обекти държавна или общинска собственост, както е посочено в становище ИАГ 24413/ 9.10.2024 на Изпълнителна агенция по горите до областния управител на област Сливен. Становището посочва ясно, че вземането на решение по чл. 25 на ЗАТУРБ за създаване на селищни образувания със строителни граници, определени в ОУП на община Сливен НЯМА да е достатъчно условие тези територии да се считат за урбанизирани. Те ще останат горски, а в случай, че продължават да са защитени от ЗЗТ (природен парк), ще е допустимо само строителство с публичен характер.  Т.е. за възползване от възможностите за устройствено планиране в границите на селищно образувание, следва първо да се приложат изискванията по Закона за защитените територии, което не е направено. Въпреки това, кмет и областен управител считат становището на ИАГ за положително.

Собственост в природните паркове.
Според Закона за държавната собственост, в природните паркове може да има държавна публична, общинска публична и частна собственост, но не и държавна частна. Когато териториите бъдат преобразувани в селищно образувание, е възможна промяната на собствеността на земята от държавна публична в държавна частна, а публична общинска - в общинска частна, която вече може да се продава и по този начин става частна. Процедурата по преобразуване на собствеността се прави от МЗХ и Общината и не подлежи на граждански контрол, т.е. ако се допусне образуването на селищно образувание, това ще отключи възможност за смяна на собствеността на земята.

Искания:
  1. Поради всички изведени по-горе закононарушения, настояваме Министърът на околната среда и водите да издаде принудителна административна мярка за спиране на двете решения на общински съвет за обявяване на м. Карандила и м. Даулите за незаконосъобразни.
  2. Очакваме активна позиция от Дирекция на Природен парк “Сините камъни” в защита на целостта на парка, тъй като те са основната институция, която познава природните дадености на защитената територия и отговаря за нейното опазване.
  3. Разчитаме на пактивна позиция от Министъра на земеделието и храните, в която да посочи категорично, че позицията му по отношение на стартиралата процедура за създаване на селищни образувания се ПРЕДШЕСТВА от множество други законови стъпки за обявените от кмета на града цели, както и да защити опазването на горските ресурси в страната.
Обосновка за намаляване площта на Сините камъни- Алпийски дом
226.28 KB (pdf) Свали
констативен протокол № 012545
2.77 MB (pdf) Свали
Предложение - Даулите
435.99 KB (pdf) Свали
Предложение - Карандила
435.91 KB (pdf) Свали
Решения 510 и 511 на ОС Сливен от 14.11
318.86 KB (pdf) Свали
ИАГ-ЛТУ
190.11 KB (pdf) Свали
ДПП
2.77 MB (pdf) Свали
ИАГ до Областен
135.7 KB (pdf) Свали
ИАГ-отговор-до гражданин
88.5 KB (pdf) Свали