На 1 декември 43-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург препотвърди за поредна година своето решение към България, с което изисква да не се започва никакво строителство в Кресненския пролом, докато не се спазят направените през 2021 г. препоръки и европейските директиви за птиците и местообитанията.
„Комитетът беше категоричен, че българското правителство трябва да представи всички алтернативи на автомагистрала „Струма” и да ревизира екологичната оценка от 2017 г. в съответствие с европейското екологично законодателство преди изграждането ѝ, както е записано в решението“, заяви Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята” и международната мрежа Бенкуоч. [1]
Бернската конвенция е създадена към Съвета на Европа с цел опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания и е в състав държавите-членки на Съвета на Европа и други страни, подписали Конвенцията. Конвенцията следи за опазването на ключови местообитания, каквото е Кресненското дефиле.
Първата препоръка на Бернската конвенция е още от 2002, след вземането на решението за построяване на тунел досието се затваря, за да се отвори отново през 2014 година, като „потенциално досие” заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.
Мнозинството от делегатите подчертаха липсата на съществен напредък в разрешаването на казуса и липсата на предприети действия за нова екологична оценка (ОВОС), както бе договорено миналата година. Това доведе и до гласуване, в което 17 държави членки се обявиха за отваряне на досие за нарушение, а 12 гласуваха за оставане на случая като потенциално досие под засилено наблюдение на Бюрото и Комитета на конвенцията. При това гласуване за втора поредна година се видя, че подкрепата за българското правителство идва от държави, които системно нарушават екологичното законодателство и които имат досиета в Бернската конвенция и Европейския съд. [2]
Въпреки по-големия брой страни гласували „за“ отваряне на досието, то остана като „потенциално“ и не премина в категорията „отворено досие“, поради липса на необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете, както е по регламент.
Припомняме, че още през 2022 г. Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.
Паралелно, продължава информационното затъмнение след срещата на високо равнище, която се проведе миналия четвъртък в Брюксел между Европейската комисия и българските министри на МРРБ и МОСВ.
Бележки:
[1] Пълният текст на решението на Комитета на Бернската конвенция за случаят „Кресненско дефиле“, публикуван на 3 декември 2023, може да намерите тук, стр. 19.
[2] Страни, гласували „за“ отваряне на досието – Австрия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Дания, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция.
Страни, гласували „против“ отваряне (или „за потенциално досие“) – Азербайджан, Армения, Албания, България, Грузия, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Хърватия.
Природозащитниците от коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ припомняме, че:
- През 2019 г. Европейската комисия установи няколко значителни нарушения на европейските директиви в същото това решение по ОВОС от 2017 г., с което се одобри трасе, което разделя трафика в двете посоки. С това, тя отказа финансиране на този вариант при липса на нов ОВОС, в който половината магистрала остава по сегашния път, без да има обходен път.
- През юли 2022 г. главните директори по околна среда и по регионално развитие на Европейската комисия написаха на тогавашния министър на регионалното развитие, че заради установените през 2019 нарушения, Европейската комисия все още очаква от България ревизия на екологичната оценка, която включва нов анализ на всички смислени алтернативи.
- През декември 2022 г. Постоянния комитет на Бернската конвенция поиска от България ревизия на ОВОС от 2017 г. и преди тази ревизия, да не започва строителството на магистралата.
Вместо да се съобрази с тези изисквания и с европейското законодателство, правителството на България:
- и към сегашна дата не е започнала нова процедура по ОВОС, която да ревизира този от 2017;
- През април 2023 г. сключи договори за строителство на магистрала съгласно ОВОС от 2017 г. и одобрената алтернатива тогава;
- Създаде документ наречен „Документ за съответствие“ – в който се прави преглед на ОВОС 2017 г. и преглед на одобрената през 2017 г. алтернатива. Този документ е неформален, няма никаква правна сила, както според българското, така и според европейското законодателство и освен това не отразява нито едно от нарушенията установени през 2019 г. от ЕК, включително не разглежда всички смислени алтернативи, а само одобреният през 2017 г. вариант.
Междувременно, коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ смята, че действията и бездействията на българското правителство, които ни водят към започване на строителството на одобреният през 2017 г. вариант без това решение да се ревизира в нова процедура по ОВОС и преглед на всички алтернативи – води България към наказателни процедури, блокиране и загуба на европейски средства. Решенията по въпроса са с голямо обществено значение и е недопустимо държането в секретност на важни и решаващи срещи, като тази която ще се проведе между правителството и ЕК на 30 ноември.