Горенето на отпадъци не е новост в Гълъбово. През 2018 г. ТЕЦ „Брикел" получи разрешение да гори „експериментално" отпадъци с неясно съдържание. Това се случи тайно, само с подписа на тогавашния зам.-министър на околната среда и водите. През 2019 г. в медиите изтече и споразумение между централата и Общината, което разкриваше планове за изгаряне на 500 000 т отпадъци годишно с активно съдействие от Общината за осигуряването на боклука. По-късно централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, беше в центъра на скандала с вноса и изгарянето на боклуци от Италия.
През 2020 г. над 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване централата да спре употребата на това гориво в технически и морално остарелите си инсталации. По това време в няколко поредни дни се проведоха мирни протести за чист въздух пред „Брикел". В резултат централата официално се отказа от горенето на отпадъци.
На този фон не е изненада, че новите планове за инсинератор в Гълъбово са обвити в потайност и скрити зад параван от административни хватки. На свое заседание в края на януари 2024 г. общинският съвет в Гълъбово дава предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обект: „Топлоелектрическа централа /ТЕЦ/, ползваща сертифицирано гориво от твърди битови отпадъци /RDF/".
Именно това обстоятелство обаче се премълчава, когато Община Гълъбово прави постъпки за промяна на предназначението на имотите от „необработваеми земи" и „ниви" на „чисто производствена" устройствена зона. Проектът за инсинератор изобщо не се споменава в искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на промяната на предназначението, изпратено към контролния орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора. Тези земи попадат в защитена зона по директивата за местообитанията на Натура 2000 – „Река Овчарица", а освен това са в непосредствена близост до още две защитени зони („Язовир Розов кладенец" и „Река Сазлийка"), река Сазлийка и село Любеново.
В Решението на общинския съвет не е коментиран кумулативният ефект – какво ще се случи със здравето на местните, ако към вече замърсения въздух в Гълъбово се добави още един източник на замърсяване. В искането невярно е посочено, че в близост до имотите, предмет на промяната, „не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района". На контролния орган е известно, че в района оперират четири въглищни (три от тях в границите на община Гълъбово) централи, чиито дейности допринасят за замърсяването на въздуха в Гълъбово. РИОСВ – Стара Загора обаче решава, че няма нужда от екологична оценка, като не намира за нужно да съобрази вече известни факти.
Според закона, задължително се подлагат на екологична оценка промени в предназначението на земи, които попадат в защитени зони, както е река Овчарица в този случай. Следователно, решението на РИОСВ – Стара Загора да не се извършва екологична оценка противоречи на закона.
Това са причините „Грийнпийс" – България и Екологично сдружение „За Земята" да оспорим в съда решението на контролния орган. Жалби срещу него са подали поне още една организация – Асоциацията на парковете в България с председател Тома Белев, както и двама граждани – Стефан Николов и Петко Ковачев. Техните лица бяха сложени на билборд в Гълъбово с етикет „екорекетьори".
Упражняването на граждански права по законово установен ред, каквото представлява правото на гражданите да се обръщат към административни органи и към съда, при никакви обстоятелства не може да бъде определяно като рекет. Административните органи имат задължението да спазват законите и дължат на обществеността прозрачност и информация за свои действия с потенциал да засегнат хиляди граждани.
Изгарянето на отпадъци се представя като „лесно и зелено решение". В действителност изгарянето не решава нито проблемите с отпадъците, нито проблемите с мръсния въздух. Напротив, създава редица здравни и екологични рискове – от съхранението на суровината с неясно съдържание, през отделянето на разнообразни замърсители на въздуха при горенето, до съхраняването на отпадната пепел, която може да бъде токсична.
Проект за подобен инсинератор в София беше окончателно отменен през 2023 г. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци, които се генерират под формата на пепел след изгарянето, както и рисковете от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък, и въздействие върху здравето на хората в близост.
Инсталациите за изгаряне на отпадъци създават повече проблеми, отколкото решават. Те блокират политиките за предотвратяване на отпадъците, спират и развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране, защото създават нужда от повече отпадъци, които да отиват в пещта.
Противно на гръмките обещания, инсинераторите не създават много работни места. Например, в проекта за софийската инсталация с капацитет 180 000 тона годишно щяха да работят само 30 души.
Омагьосан кръг е и решението какво ще се гори – със сигурност община Гълъбово не генерира отпадъци, достатъчни за инсталация с 80 MW мощност. Това означава, че ще има нужда от боклуците на други общини и дори други държави. Такъв е случаят с проекта на Румен Гайтански - Вълка да изгаря над 400 000 т отпадъци край град Павликени – транспортирайки десетки камиони с боклуци от цялата страна в една точка всеки ден. Над 20 000 граждани от района се подписаха против проекта, защото искат да запазят плодородната си земя чиста, в момента се водят дела.
Какво предстои за Гълъбово? Местните имат правото да знаят, заслужават и възможността да задават въпроси. Заслужават и все някога да поемат глътка въздух спокойно.