Възможността за обжалване на актове по екологичното законодателство на две инстанции е от 2007 г. като през 2017 парламентът премахна втората инстанция за решения засягащи „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“. През 2022 г. законът беше променен, като постанови, че от 1 юли 2024 по сега действащия закон за околната среда, тази възможност отново трябва да бъде възстановена. Именно това възстановяване на двуинстанционно производство се атакува от ГЕРБ и ДПС.
Зад гръмкото определение „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“ може да се крият съвършено безсмислени за хората на България проекти, като гражданите нямат никакъв контрол върху тези решения кой обекта да бъде посочен като такъв. АЕЦ Белене например, един не само спорен проект, погълнал стотици милиони средства на българите, а в последствие и напълно отпаднал, също е бил обявен за обект с национално значение. В списъка на такива обекти има включително частни проекти. Накратко, „национално значение“ и „стратегическия важност“ няма как да бъде критерии за такава важност, която да изисква лишаване на гражданите от достъп до правосъдие. И колкото по-мащабен е проекта - интензивността на съдебния контрол – следва да расте в съответствие с неговата значимост, не да намалява.
Тъй като за един хотелски комплекс например може да се извърши цялата процедура по съдебен контрол на две инстанции, а например за хранилище за ядрени отпадъци във вашето землище – само на една.
Призивът към народните представители е категорично да отхвърлят направените предложения.
[1] https://www.parliament.bg/bills/49/49-454-04-83.pdf