София, 14 ноември 2024 г. Коалицията от екологични сдружения и граждански групи “За да остане природа в България” отправя призив към министерство на земеделието и храните за смислен анализ на липсата на пасища в страната. Освен че това е проблем за животновъдите, загубата на пасища е проблем за природозащитата, заради огромния брой видове, които ги обитават. По решение на Народното събрание, министерството сформира работна група по проблемите на интервенцията за сезонна паша (пасторализъм) от Стратегическия план за земеделието. Тя се води от земеделското министерство, което се опитва да ограничи нейната задача до половинчат анализ, ограничен само до защитените територии в страната, които се управляват основно от МОСВ.
До момента интервенцията се прилагаше изключително в трите национални парка единствено и само за опазване на биологичното разнообразие чрез поддържане на тревни местообитания. Недостатъчното научни данни, както и прибързаните и без необходимата научна мотивация изводи за изцяло положително въздействие на номадското животновъдство върху планинските екосистеми, съчетано с лошо планиране и прилагане на мярката, неспазване на правилата и други нарушения, доведоха до концентриране на голям брой глави едър рогат добитък и коне в алпийските и суб-алпийските пасища, въпреки че традиционно по нашите планини са пасли дребни животни като овце и кози. Това доведе до драстично нарушаване на баланса, преизпасване на много места в парковете, натоварване на тънките планински почви с азотни съединения, утъпкване и унищожаване на редки растителни видове, ерозия, замърсяване на езера и водоизточници, конфликти с туристите и много други отрицателни явления. Установените увреждания станаха причина Становището по екологична оценка на земеделския план да включи мярка за пренасочване на тези дейности извън една определена надморска височина в планините и основно извън националните паркове.
Изгодните финансови условия за паша в парковете (самата субсидия и драстично по-ниският наем за пасища в националните паркове спрямо този за пасищата, извън парковете) привличат животновъди от цялата страна в тях. В момента земеделското министерство се опитва да ограничи обхвата на сформираната работна група само до дискусия за пашата в националните паркове, като крайната цел е отмяна на становището по екологична оценка. Това би било незаконно, тъй като то не е обжалвано и е влязло в сила. Обективната екологична оценка е необходимото условие за финансиране на дейностите в стратегическия план от страна на Европейския съюз. Това е отклоняване от реалния проблем на животновъдите и работна група от такъв мащаб (53-ма представители от две министерства, научни организации, национални асоциации и сдружения на животновъдите и природозащитни организации) следва да се занимае с въпроса цялостно. Аргументите са следните:
- ако ще се обсъжда национален интерес и продоволствена сигурност е нужен цялостен анализ на проблемите с пашата, а не половинчат преглед в националните паркове, в които се опазва с предимство биологичното разнообразие, а стопанската дейност не би трябвало да влиза в противоречие с тази основна цел;
- тезата, че климатичните промени засягат само равнинните части и затова всички животни трябва да се качат нависоко, е незащитима – в два от парковете (Централен Балкан и Рила) това лято животните са свалени от планината още през август заради изсъхване на тревата;
- представители на различни животновъдни асоциации посочиха сериозни проблеми с пасищата в своите райони – например от 20 000 декара пасища на хартия – реално достъпни са само 1000 дка заради разораване, захрастяване и др.
- не бива да се заблуждава обществеността, че 1,75% от територията на страната (каквато е площта на националните паркове) ще реши проблемите с животновъдството у нас;
- националните паркове имат ясна цел по закон и тя е опазване на природата, всички останали разрешени дейности са второстепенни, когато противоречат на тази цел;
- има огромни разминавания между поддържаните от МЗХ слоеве с разпространението на пасищата - слоя “Постоянно затревени площи”, слоя физически блокове “Пасища, мери, ливади” и площите с НТП “Пасище, мера” от кадастъра, поддържан от МРРБ. Всички реални пасища трябва да се третират и опазват като пасища;
- не е ясно каква част от пасищата се наемат, за да се пасат реални животни на тях и каква част се наемат, за да се получават субсидии за тяхното почистване и са недостъпни за наем от животновъди.
- за изхранването на селскостопанските животни би следвало да се прилагат и други мерки, вкл. създаване на пасища от местни видове върху други земеделски земи, което е препоръчвано в български литературни източници още преди десетилетия и се прилага широко в страните в централна и западна Европа;